Икономисти: Стандартът на живот в София е над средноевропейския
Стандартът на живот в София е надминал междинния за Европа. Това настояват от Института за пазарна стопанска система, като се базират на последните районни данни на Евростат за 2015 година
Брутният вътрешен артикул на глава от популацията е 102% от междинното в Европейски Съюз в стандарт на покупателна дарба (СПС).
Стандартът на покупателна дарба в действителност е имагинерна валута, с една единица от която можеш да си купиш еднообразно количество артикули и услуги в другите страни. Т.е. последните данни на Евростат демонстрират, че един средностатистически софиянец с приходите си може да си купи малко повече от средностатистическия жител на Европейски Съюз.
" Тук би трябвало да се означи, че София (столица) към този момент е била тук, т.е. нейните жители са имали по-високо богатство от средноевропейския жител и преди. Т ова се е случило за първи път през 2009 година с помощта на взрива на стопанската система до 2008 година и инерцията в София и други елементи на страната през идващите 1-2 години. През 2009 година София (столица) има Брутният вътрешен продукт на глава от популацията равно на 103% от междинното в Европейски Съюз (в СПС), а през 2010 година този индикатор доближава пика си от 109% от ЕС-28. Погледът обратно демонстрира, че в действителност през 2015 година стандартът на живот в София в относителен проект в действителност продължава да се доближава до пиковите си стойности преди рецесията ", разясняват от ИПИ.
Огромната бездна в стандарта на живот сред обособените области на страната обаче продължава да се отваря. Така да вземем за пример, най-бедните области в България през 2006 година (в относителен проект по отношение на междинното в ЕС) са на равнище 22% от междинните приходи за Европейски Съюз – Видин, Силистра, Сливен и Ямбол. Най-богатата тогава област още веднъж е столицата с БВП/глава, равно на 80% от междинното за съюза. Т.е. тогава разликата сред най-бедните и най-богатата област е съвсем 4 пъти в междинните приходи, измерени в БВП/глава в СПС. През 2015 година тази разлика към този момент е близо пет пъти, защото най-бедните области са на равнище от 23% от междинното за Европейски Съюз (Силистра, Сливен и Перник), а София доближава 102%. Разрастването на разликата сред София и най-бедните области се регистрира и през 2015 година по отношение на 2014 година, когато София е на равнище 100% от ЕС-28, а най-слабо развитата област в страната (Силистра) още веднъж е на 23%.
Дори и втората и третата по приходи области в страната са с БВП/глава на половина на това в София в условен проект. Това за следващ път демонстрира, че разликите сред приходите в България са най-много по линия на разделянето сред столицата и останалата част на страната. В област Стара Загора Брутният вътрешен продукт на човек в СПС е 52% от ЕС-28 през 2015 година, а в необятната област София – едвам 49%. Те са следвани от област Варна с БВП/човек, равно на 48% от средноевропейското. Освен тези 4 области, всички останали 22 области в страната са струпани в интервала сред 20 и 40% - наблюдаване, което важи за болшинството от областите от 10 години насам.
Като цяло, през 2015 година България продължава да догонва средноевропейските равнища на приходи и към този момент доближава 47% от междинното след застой на 46% през предходните 3 години. В по-дългосрочен проект догонването е очевидно – през 2006 година Брутният вътрешен продукт на глава в България е бил 38% от междинното за Европейски Съюз, а 9 години по-късно той е с 9 пункта по-висок. Това се дължи най-много на икономическата агресия на София (столица) – с 22 пункта до 102%, подкрепена от растежа на област Стара Загора – с 14 пункта до 52%, област София – с 10 до 49% и областите Пловдив и Русе, които догонват с по 8 пункта за интервала, до 39% и 38%, респективно. Колкото по-висок е икономическият напредък и повече области се включват в него, толкоз и процесът на догонване ще е по-бърз и по-осезаем за по-големи елементи от популацията.
Редактор: Деница Райкова
Брутният вътрешен артикул на глава от популацията е 102% от междинното в Европейски Съюз в стандарт на покупателна дарба (СПС).
Стандартът на покупателна дарба в действителност е имагинерна валута, с една единица от която можеш да си купиш еднообразно количество артикули и услуги в другите страни. Т.е. последните данни на Евростат демонстрират, че един средностатистически софиянец с приходите си може да си купи малко повече от средностатистическия жител на Европейски Съюз.
" Тук би трябвало да се означи, че София (столица) към този момент е била тук, т.е. нейните жители са имали по-високо богатство от средноевропейския жител и преди. Т ова се е случило за първи път през 2009 година с помощта на взрива на стопанската система до 2008 година и инерцията в София и други елементи на страната през идващите 1-2 години. През 2009 година София (столица) има Брутният вътрешен продукт на глава от популацията равно на 103% от междинното в Европейски Съюз (в СПС), а през 2010 година този индикатор доближава пика си от 109% от ЕС-28. Погледът обратно демонстрира, че в действителност през 2015 година стандартът на живот в София в относителен проект в действителност продължава да се доближава до пиковите си стойности преди рецесията ", разясняват от ИПИ.
Огромната бездна в стандарта на живот сред обособените области на страната обаче продължава да се отваря. Така да вземем за пример, най-бедните области в България през 2006 година (в относителен проект по отношение на междинното в ЕС) са на равнище 22% от междинните приходи за Европейски Съюз – Видин, Силистра, Сливен и Ямбол. Най-богатата тогава област още веднъж е столицата с БВП/глава, равно на 80% от междинното за съюза. Т.е. тогава разликата сред най-бедните и най-богатата област е съвсем 4 пъти в междинните приходи, измерени в БВП/глава в СПС. През 2015 година тази разлика към този момент е близо пет пъти, защото най-бедните области са на равнище от 23% от междинното за Европейски Съюз (Силистра, Сливен и Перник), а София доближава 102%. Разрастването на разликата сред София и най-бедните области се регистрира и през 2015 година по отношение на 2014 година, когато София е на равнище 100% от ЕС-28, а най-слабо развитата област в страната (Силистра) още веднъж е на 23%.
Дори и втората и третата по приходи области в страната са с БВП/глава на половина на това в София в условен проект. Това за следващ път демонстрира, че разликите сред приходите в България са най-много по линия на разделянето сред столицата и останалата част на страната. В област Стара Загора Брутният вътрешен продукт на човек в СПС е 52% от ЕС-28 през 2015 година, а в необятната област София – едвам 49%. Те са следвани от област Варна с БВП/човек, равно на 48% от средноевропейското. Освен тези 4 области, всички останали 22 области в страната са струпани в интервала сред 20 и 40% - наблюдаване, което важи за болшинството от областите от 10 години насам.
Като цяло, през 2015 година България продължава да догонва средноевропейските равнища на приходи и към този момент доближава 47% от междинното след застой на 46% през предходните 3 години. В по-дългосрочен проект догонването е очевидно – през 2006 година Брутният вътрешен продукт на глава в България е бил 38% от междинното за Европейски Съюз, а 9 години по-късно той е с 9 пункта по-висок. Това се дължи най-много на икономическата агресия на София (столица) – с 22 пункта до 102%, подкрепена от растежа на област Стара Загора – с 14 пункта до 52%, област София – с 10 до 49% и областите Пловдив и Русе, които догонват с по 8 пункта за интервала, до 39% и 38%, респективно. Колкото по-висок е икономическият напредък и повече области се включват в него, толкоз и процесът на догонване ще е по-бърз и по-осезаем за по-големи елементи от популацията.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ