Станах с дупарата нагоре, сецнах се и прекарах деня в

Станах с дупарата нагоре, сецнах се и прекарах деня в унизителна поза. 

В това състояние, общо взето, можех единствено да цъкам по телефона, което и върша по принцип, само че в този ден бях още по-активен и нападателен. 

Издигах едни персони и артикули, провалях в бездната други. Конкретно се концентрирах да развенчая Любен Зидаров, художника. Тоя пък по този начин да не може да рисува, но ей на, Хари Потър му дали да съсипе. Направих на пух и прахуляк всичките си съперници, съпоставих ги със земята, прокарах всичките си манипулативни тези с доста комизъм и пиперливи ударения, понякога пърдях от екстаз и позата, в която бях заставен да живея, към този момент не ми изглеждаше толкоз унизителна.  

Обаче жена ми взе да ме нервира. Тя си ме познава от преди Facebook, дори от преди интернет. И с нея съм заставен да си приказвам обикновено. Понякога е потребно и отрезвяващо, само че все по-често ме нервира, лази ми по нервите, а това унищожава бизнеса. Необходимо ми е да се усещам убеден в тъпотиите, които прокарвам на почитателите ми в обществените мрежи.

- Ивко - вика жена ми и ме пляска по дупарата, - доста хубаво си се надупил, но я ми кажи за пари ли го правиш това в обществените мрежи? Сигурно е за пари, щото не съм те видяла нещо да работиш, пък носиш и ти пари у дома, освен аз. 

Викам: 

- То си е моя работа и мъжка загадка, но да ти кажа, че и за пари, и за без пари аз съм откровен човек. Сега по този начин ме боли кръстът, че и тебе мога да окрещя! А като ми мине кръстът, ще хвана и да те набия! 

Ама тя си знае, че и като ми се оправи кръстът, отново няма да я набия, щото съм малко нерешителен. И продължава да ми се прави на събеседник по избор: 

- Добре де, но за какво се хвана с Любен Зидаров тъкмо? Никога не съм те чувала да имаш мнение за Любен Зидаров и изобщо за илюстрацията. То и книги не съм те виждала да четеш доста, само че съм привикнала с тебе. Сега какво те прихвана да пердашиш дядката, че не можел да рисува? Грозно е и неуместно, излагаш се. 

- Никога няма да кажа, че нещо ми харесва, в случай че не е по този начин. Имам си мнение! И в случай че би трябвало да похваля нещо, което не се връзва с възгледите, които съм заявил, просто споделям, че животът е изтъкан от несъгласия. Пък и към този момент съвсем не се намират хора, които виждат несъгласията. Това е доста потребно за нас, дето продаваме фъшкии. Важно е да възпиташ безкритична аудитория, която не се впечатлява от това, че в две следващи фрази съобщаваш неща, които се изключват взаимно. Примерно казваш: " родовите мартеници не се купуват, те би трябвало да се изработят вътре в фамилията, тъй като това е заветен момент на единство с най-близките; елате на третия етаж в мола, където ще продавам родови мартеници и новата си книга с фъшкии ". Който одобри такава структура, ще одобри всичко, което му съобщиш с способен звук и безапелационни формулировки. И ще закупи всяка една фъшкия. Това е пазарно мислене. Ама какво ли ти изяснявам на тебе, интелектуалката! Като имаш обучение, се мислиш за по-умна от мен! Имай поради, че баба ми е от чорбаджийски жанр, имали са чифлик колкото " Лозенец ", " Иван Вазов " и Американското посолство дружно! Ти си с работническо-селски генезис и на всичкото от горната страна по соца бяхте безпартийни! Пълни шматки, в случай че не се беше хванала с мен, нищо не става от тебе! 

Жена ми се обиди и отиде в другата стая да учат физика с детето. По едно време взеха да се чуват викове, надуха ми главата, най-после дойдоха разревани. 

- Какво има бе, същества сбъркани, за какво ми надувате главата и се измъчвате взаимно? 

- Не желае да си учи уроците! - изясни жена ми.

- Искам да си кажа мнението! - изкрещя щерка ми. - Имам персонално мнение и право на свободно изложение! 

- Добре, кажи си мнението...

- Мнението ми е, че ненавиждам физиката! 

Брех, майка ѝ не мога да бия, само че щерка ми като нищо ще я отупам, келеш с келеш безочлив! Ама като съм сецнат - и нея не мога да набия! 

- Това не е мнение, мойто момиче, това е тъпота. Плащат ли ти да мразиш физиката? 

- Не...

- Айде тогава, марш да си учиш уроците и да не съм чул такива приказки различен път!