Памет за Толстой в българската Ясна поляна
Стъкленица с пръст и листа от гроба на Лев Николаевич Толстой, донесени от Ясна поляна в Русия, фенерът, с който той е осветявал пътя си при бягството от вкъщи през нощта на 28 октомври 1910 година, обичаният туристически бастун-стол на писателя, с който е правел всекидневни разходки, персонални движимости - копия на дрехи на Лев Николаевич и брачната половинка му София, химикалка, направена от ябълково дърво от градината на съветския талант, икона, принадлежала на майка му, родословното дърво на фамилията, писалище, ръкописи, фотоси, богата сбирка от негови творби - повече от 250 експоната може да се видят в експозицията " Българската Ясна поляна ". Предоставени от български и задгранични донори, в това число от роднини на Толстой, те са подредени в читалището на едноименното село в община Приморско, което се намира на десетина километра западно от красивия морски град. Изкачвайки се по стълбите към залите на експозицията, може да приседнем на скамейка от брезови трупчета, а на стената зад нея се вижда пейзаж от съветската Ясна поляна.
В музейната колекция със фотоси и документи е показана и толстоистката колония от почитатели на концепциите на великия публицист за всеобща обич и тъждество, свободен живот и ненасилие, съществувала от 1906 до 1908 година в китното странджанско село Алан кайряк (означава място на припек). Тогава група млади интелигентни хора от разнообразни краища на България се събират там и заживяват в общественост. Сподвижниците издават сп. " Възраждане ", в което са оповестени и публикации на Лев Николаевич, написани особено за изданието. Има данни, че Толстой е приел поканата на българските си почитатели да им гостува и се е готвел за път, само че кончината му осуетява този проект.
Колонията не просъществува дълго, обаче локалните хора резервират хубави мемоари от общуването си с младите интелектуалци. През 1934 година, по самодейност на учителя Андрей Ненов, селото е преименувано на Ясна поляна - като родното място на Толстой. А през 1998 година в читалището е открита експозицията, която за към този момент 22-годишното си битие непрекъснато се обогатява и притегля доста туристи с опцията да се допрян до същинския свят на популярния съветски класик.
Най-старото документално сведение за селото с напълно българско население е от 1488 година, а при построяването на язовир Ясна поляна (1966-1970) е намерено неповторимо богатство от 24 златни статери на Филип II Македонски и Александър III Велики и бронзови монети на наместника в Тракия, Лизимах - от IV в. прочие Хр. След Руско-турската освободителна война (1877-1878) и последвалия Берлински контракт стартира всеобщо преселение на българи от Странджа планина към този регион. Нова преселническа вълна води там още хора след Преображенското въстание през 1903 година Ясна поляна по това време е на територията на България, само че локалното население интензивно взе участие в подготовката и провеждането му. Като гранично село, през него на път към Малко Търново и Странджа минават въстаници, войводи, революционни дейци.
Какъв е бил животът на локалното население в предишното споделя етнографската колекция, ситуирана в една от залите на читалището. Автентични оръдия на труда, принадлежности от бита, присъщи странджански дрехи и други ни връщат обратно в годините и възкресяват загатна за поминъка, за делника и празника на работливите ни предшественици. Традициите са живи в Ясна поляна, видно е и по време на празника Успение Богородично, на годишния панаир за деня на Св. св. Константин и Елена, на изявите на локалната фолклорна група... А през летните месеци оживлението е огромно - прииждат посетители от близко и надалеч. Освен да наситят душата си и даже да гледат театрални представления навън, те може да опитат фамозни локални кулинарни специалитети - като странджански дядо да вземем за пример. Привържениците на селския туризъм отсядат там, тъй като имат опция да се любуват с изключение на на приказна природа, тишина и успокоение, и на вкусна и екологично чиста храна. Мнозина отиват особено с цел да се порадват на черно-белите предвестници на пролетта - Ясна поляна е измежду селищата с най-вече щъркелови гнезда. (Известно е, че източноевропейският път на прелетните птици - Виа Понтика, минава през региона на Бургас.)
Сред събитията, с които Ясна поляна справедливо се гордее, е и интернационалният симпозиум по дървопластика, който се организира повече от три десетилетия. През годините там са творили актьори от България и доста други страни. Част от основаното от надарените създатели е разпръснато из цяла Ясна поляна, трансформирала се в една от най-големите и представителни галерии навън. Фантастични и изящни фигури посрещат посетителите още на входа на селото, даже една от емблемите му - щъркелът, е увековечен измежду зелена повърхност в центъра. Дървени статуи от странджански дъб, " родени " в Ясна поляна, може да се видят и в Приморско, Бургас и курортни комплекси в региона.
В музейната колекция със фотоси и документи е показана и толстоистката колония от почитатели на концепциите на великия публицист за всеобща обич и тъждество, свободен живот и ненасилие, съществувала от 1906 до 1908 година в китното странджанско село Алан кайряк (означава място на припек). Тогава група млади интелигентни хора от разнообразни краища на България се събират там и заживяват в общественост. Сподвижниците издават сп. " Възраждане ", в което са оповестени и публикации на Лев Николаевич, написани особено за изданието. Има данни, че Толстой е приел поканата на българските си почитатели да им гостува и се е готвел за път, само че кончината му осуетява този проект.
Колонията не просъществува дълго, обаче локалните хора резервират хубави мемоари от общуването си с младите интелектуалци. През 1934 година, по самодейност на учителя Андрей Ненов, селото е преименувано на Ясна поляна - като родното място на Толстой. А през 1998 година в читалището е открита експозицията, която за към този момент 22-годишното си битие непрекъснато се обогатява и притегля доста туристи с опцията да се допрян до същинския свят на популярния съветски класик.
Най-старото документално сведение за селото с напълно българско население е от 1488 година, а при построяването на язовир Ясна поляна (1966-1970) е намерено неповторимо богатство от 24 златни статери на Филип II Македонски и Александър III Велики и бронзови монети на наместника в Тракия, Лизимах - от IV в. прочие Хр. След Руско-турската освободителна война (1877-1878) и последвалия Берлински контракт стартира всеобщо преселение на българи от Странджа планина към този регион. Нова преселническа вълна води там още хора след Преображенското въстание през 1903 година Ясна поляна по това време е на територията на България, само че локалното население интензивно взе участие в подготовката и провеждането му. Като гранично село, през него на път към Малко Търново и Странджа минават въстаници, войводи, революционни дейци.
Какъв е бил животът на локалното население в предишното споделя етнографската колекция, ситуирана в една от залите на читалището. Автентични оръдия на труда, принадлежности от бита, присъщи странджански дрехи и други ни връщат обратно в годините и възкресяват загатна за поминъка, за делника и празника на работливите ни предшественици. Традициите са живи в Ясна поляна, видно е и по време на празника Успение Богородично, на годишния панаир за деня на Св. св. Константин и Елена, на изявите на локалната фолклорна група... А през летните месеци оживлението е огромно - прииждат посетители от близко и надалеч. Освен да наситят душата си и даже да гледат театрални представления навън, те може да опитат фамозни локални кулинарни специалитети - като странджански дядо да вземем за пример. Привържениците на селския туризъм отсядат там, тъй като имат опция да се любуват с изключение на на приказна природа, тишина и успокоение, и на вкусна и екологично чиста храна. Мнозина отиват особено с цел да се порадват на черно-белите предвестници на пролетта - Ясна поляна е измежду селищата с най-вече щъркелови гнезда. (Известно е, че източноевропейският път на прелетните птици - Виа Понтика, минава през региона на Бургас.)
Сред събитията, с които Ясна поляна справедливо се гордее, е и интернационалният симпозиум по дървопластика, който се организира повече от три десетилетия. През годините там са творили актьори от България и доста други страни. Част от основаното от надарените създатели е разпръснато из цяла Ясна поляна, трансформирала се в една от най-големите и представителни галерии навън. Фантастични и изящни фигури посрещат посетителите още на входа на селото, даже една от емблемите му - щъркелът, е увековечен измежду зелена повърхност в центъра. Дървени статуи от странджански дъб, " родени " в Ясна поляна, може да се видят и в Приморско, Бургас и курортни комплекси в региона.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ