Руските и славянски корени на „Властелинът на пръстените“
СССР несъмнено не е Мордор. И въпреки всичко има нещо съветско (и славянско) в Средната земя.
Мордор, феодалното притежание на Саурон, основният изверг от романа на Джон Р. Р. Толкин „ Властелинът на пръстените “, се намира в източната част на Средната земя – по този начин писателят назовава измисления от него континент, където се развиват всички събития в известната книга. Поради географското си местонахождение по време на Студената война доста западни читатели възприемат Мордор като притча на Съюз на съветските социалистически републики. Самият Толкин, съперник на всевъзможни метафори и директни политически намеци, отхвърля сходен прочит. Саурон живее в началото на север, припомня той, и едвам по-късно се реалокира зад планинските вериги на изток, където се усеща в сигурност. Това е всичко, няма никакъв различен подтекст, а просто логиката на сюжета. А всички истории се развиват на нашата Земя в далечното минало и не са свързани с сегашния дневен ред.
МордорLegion Media
Така че Съюз на съветските социалистически републики несъмнено не е Мордор. И въпреки всичко има нещо съветско (и славянско) в Средната земя.
Мечешка услуга
Един от най-могъщите герои в „ Хобит “ е воинът Беорн, който може да се трансформира в мечка. Участието му в известната борба на петте армии на страната на хората, елфите и джуджетата, взема решение изхода на борбата – в облика на мечка той кара орките и уаргите (огромни вълци) да побегнат. Както означават откривателите, този облик е основан от писателя под въздействието на скандинавската митология и англосаксонския епос. Най-близките му литературни родственици са берсерките и Беоулф. Във филмовата трилогия „ Хобит “ на Питър Джаксън Беорн е изигран от шведския артист Микаел Персбранд.
New Line Cinema, 2013
Името на героя идва от староанглийски и се превежда като „ мечка “. В черновите на книгата обаче името му е напълно друго. А точно – Medwed. Това е съветската дума за „ мечка “, написана на латиница. В чест на героя е наречена и една от главите на „ Хобита “ (по-късно преименуван на Queer Lodgings). Изследователят Дъглас А. Андерсън допуска, че Толкин взима думата от мненията към поемата „ Беоулф “, написана от сътрудника му писателят Реймънд Чеймбърс (R.W. Chambers), професор по британски език в Университетския лицей на Лондон.
Чеймбърс дава дълъг лист от творби на международния фолклор за получовеци-полумечки и по-специално загатва съветската приказка за Иванко Медведко – тя е включена в известния алманах на Александър Афанасиев, който е прочут и в чужбина (имено тази съответна книга Киану Рийвс употребява като укритие и като оръжие в ръкопашен пердах в третия „ Джон Уик “).
Книгата в „ Джон Уик “Chad Stahelski/Summit Entertainment, 2019
Иванко Медведко в действителност доста наподобява на Беорн – те са мощни, изобретателни, свирепи, имат и общ генезис (и двамата са деца на жена и мечка). Ето за какво не е изненадващо, че Толкин избира да употребява тази дума. Въпреки това, приближавайки се към публикуването на книгата, писателят трансформира решението си и дава на героя англосаксонско име, тъй че Беорн да не се откроява стилистично от общия декор.
Радегаст славянското провидение
Беорн има другар Радагаст – „ добър човек, въпреки и вълшебник “. Приятел на животните и птиците, аскет и ексцентрик. В екранизацията ролята му се извършва от шотландеца Силвестър Маккой. Там той е по-ексцентричен даже и от книгите. Покрит е с кожи в жегата, движи се с шейна, теглена от великански зайци, яде гъби. Магьосникът Гандалф също се отнася топло към Радагаст, което не е изненадващо. Приятелството им е на стотици години и точно Радагаст е този, който в първата книга на „ Властелинът на пръстените “ изпраща орел да избави Гандалф от плена на злия вълшебник Саруман.
Legion Media
Специалистите по Толкин към момента спорят за произхода на името Радагаст, като една от най-убедителните версии се отнася до северногерманските летописи. Според свидетелствата на хронисти и историци Хелмолд, Писториус, Адам Бременски и доста други, западните славяни в древността са почитали висшото провидение Радагаст (Радегаст). Филологът Якоб Грим непосредствено го назовава славянска версия на скандинавския Один. Освен всичко друго, Радегаст се загатва неведнъж в операта-балет „ Млада “ от Николай Римски-Корсаков, основана на фолклора на балтийските славяни – няколко подиуми даже се разиграват в подножието на езически храм в негова чест.
Елфите приказват малко и на съветски
Толкин е освен публицист, само че и изтъкнат езиковед, а неговите художествени романи могат да се смятат за практическа лаборатория за създаване на различни езици, основани на такива от действителния живот. „ Историите в по-голямата си част са написани, с цел да основат действителност за тези нови езици, а не противоположното. За мен първо поражда дума, а след това история, която да е обвързвана с нея “, споделя самият Толкин. Общо той създава, с друга степен на подробност, повече от двадесет нови езика, които до известна степен наподобяват на актуалните езици. И съветският език също е измежду тях.
Толкин в младостта си почтено се опита да научи езика на Толстой и Достоевски и, макар че по лично самопризнание не се оправя добре, той остава впечатлен от морфемната конструкция и звука на съветския език. Освен Medwed, в бележките му може да се откри рисунка, подписана с Ei, Uchnem – илюстрация към песента на бурлаците (дърпащите лодки) „ Ей, ухнем “.
Езикът куеняMatharon (CC BY-SA)
В книгите се загатват съветски думи, да вземем за пример „ великий “ (топонимът Haloisi Velike значи „ Голямото море “ на елфическия акцент на куеня) или народа Variags (варяги – т.е. „ викинги “ на руски). И както отбелязва Иван А. Держански – създателят на „ Дж. Р. Р. Толкин. Енциклопедия “, в същия език куеня постоянно се употребява съветският умалителен постфикс – инк. Katinka – свещ, patinka – чехли.
създател: НИКОЛАЙ КОРНАЦКИ
източник: bg.rbth.com
Мордор, феодалното притежание на Саурон, основният изверг от романа на Джон Р. Р. Толкин „ Властелинът на пръстените “, се намира в източната част на Средната земя – по този начин писателят назовава измисления от него континент, където се развиват всички събития в известната книга. Поради географското си местонахождение по време на Студената война доста западни читатели възприемат Мордор като притча на Съюз на съветските социалистически републики. Самият Толкин, съперник на всевъзможни метафори и директни политически намеци, отхвърля сходен прочит. Саурон живее в началото на север, припомня той, и едвам по-късно се реалокира зад планинските вериги на изток, където се усеща в сигурност. Това е всичко, няма никакъв различен подтекст, а просто логиката на сюжета. А всички истории се развиват на нашата Земя в далечното минало и не са свързани с сегашния дневен ред.
МордорLegion Media
Така че Съюз на съветските социалистически републики несъмнено не е Мордор. И въпреки всичко има нещо съветско (и славянско) в Средната земя.
Мечешка услуга
Един от най-могъщите герои в „ Хобит “ е воинът Беорн, който може да се трансформира в мечка. Участието му в известната борба на петте армии на страната на хората, елфите и джуджетата, взема решение изхода на борбата – в облика на мечка той кара орките и уаргите (огромни вълци) да побегнат. Както означават откривателите, този облик е основан от писателя под въздействието на скандинавската митология и англосаксонския епос. Най-близките му литературни родственици са берсерките и Беоулф. Във филмовата трилогия „ Хобит “ на Питър Джаксън Беорн е изигран от шведския артист Микаел Персбранд.
New Line Cinema, 2013
Името на героя идва от староанглийски и се превежда като „ мечка “. В черновите на книгата обаче името му е напълно друго. А точно – Medwed. Това е съветската дума за „ мечка “, написана на латиница. В чест на героя е наречена и една от главите на „ Хобита “ (по-късно преименуван на Queer Lodgings). Изследователят Дъглас А. Андерсън допуска, че Толкин взима думата от мненията към поемата „ Беоулф “, написана от сътрудника му писателят Реймънд Чеймбърс (R.W. Chambers), професор по британски език в Университетския лицей на Лондон.
Чеймбърс дава дълъг лист от творби на международния фолклор за получовеци-полумечки и по-специално загатва съветската приказка за Иванко Медведко – тя е включена в известния алманах на Александър Афанасиев, който е прочут и в чужбина (имено тази съответна книга Киану Рийвс употребява като укритие и като оръжие в ръкопашен пердах в третия „ Джон Уик “).
Книгата в „ Джон Уик “Chad Stahelski/Summit Entertainment, 2019
Иванко Медведко в действителност доста наподобява на Беорн – те са мощни, изобретателни, свирепи, имат и общ генезис (и двамата са деца на жена и мечка). Ето за какво не е изненадващо, че Толкин избира да употребява тази дума. Въпреки това, приближавайки се към публикуването на книгата, писателят трансформира решението си и дава на героя англосаксонско име, тъй че Беорн да не се откроява стилистично от общия декор.
Радегаст славянското провидение
Беорн има другар Радагаст – „ добър човек, въпреки и вълшебник “. Приятел на животните и птиците, аскет и ексцентрик. В екранизацията ролята му се извършва от шотландеца Силвестър Маккой. Там той е по-ексцентричен даже и от книгите. Покрит е с кожи в жегата, движи се с шейна, теглена от великански зайци, яде гъби. Магьосникът Гандалф също се отнася топло към Радагаст, което не е изненадващо. Приятелството им е на стотици години и точно Радагаст е този, който в първата книга на „ Властелинът на пръстените “ изпраща орел да избави Гандалф от плена на злия вълшебник Саруман.
Legion Media
Специалистите по Толкин към момента спорят за произхода на името Радагаст, като една от най-убедителните версии се отнася до северногерманските летописи. Според свидетелствата на хронисти и историци Хелмолд, Писториус, Адам Бременски и доста други, западните славяни в древността са почитали висшото провидение Радагаст (Радегаст). Филологът Якоб Грим непосредствено го назовава славянска версия на скандинавския Один. Освен всичко друго, Радегаст се загатва неведнъж в операта-балет „ Млада “ от Николай Римски-Корсаков, основана на фолклора на балтийските славяни – няколко подиуми даже се разиграват в подножието на езически храм в негова чест.
Елфите приказват малко и на съветски
Толкин е освен публицист, само че и изтъкнат езиковед, а неговите художествени романи могат да се смятат за практическа лаборатория за създаване на различни езици, основани на такива от действителния живот. „ Историите в по-голямата си част са написани, с цел да основат действителност за тези нови езици, а не противоположното. За мен първо поражда дума, а след това история, която да е обвързвана с нея “, споделя самият Толкин. Общо той създава, с друга степен на подробност, повече от двадесет нови езика, които до известна степен наподобяват на актуалните езици. И съветският език също е измежду тях.
Толкин в младостта си почтено се опита да научи езика на Толстой и Достоевски и, макар че по лично самопризнание не се оправя добре, той остава впечатлен от морфемната конструкция и звука на съветския език. Освен Medwed, в бележките му може да се откри рисунка, подписана с Ei, Uchnem – илюстрация към песента на бурлаците (дърпащите лодки) „ Ей, ухнем “.
Езикът куеняMatharon (CC BY-SA)
В книгите се загатват съветски думи, да вземем за пример „ великий “ (топонимът Haloisi Velike значи „ Голямото море “ на елфическия акцент на куеня) или народа Variags (варяги – т.е. „ викинги “ на руски). И както отбелязва Иван А. Держански – създателят на „ Дж. Р. Р. Толкин. Енциклопедия “, в същия език куеня постоянно се употребява съветският умалителен постфикс – инк. Katinka – свещ, patinka – чехли.
създател: НИКОЛАЙ КОРНАЦКИ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ