СССР има някои сериозни победи по време на Втората Световна

Съюз на съветските социалистически републики има някои съществени победи по време на Втората Световна война, само че броят на безумията също е впечатляващ. Например ще открием, че руснаците основават дървен изтребител, тъй като множеството дизайнери се намират в пандиза, а добивът на алуминий и други метали, закъснява доста. Популярната катюша можеше и в никакъв случай да не се сътвори, в случай че руснаците не бяха понесли по тежки провали до сърцето на Москва.

Тогава един дизайнер показва за следващ път своята технология и обезверените генерали са подготвени да одобряват всяко едно предложение, което да обезврежда немските панцери. Има моменти, в които съветската войска прави демонски положителни решения, едно такова е парашутните армии, които са употребявани в най-различни исторически моменти – по време на чистката на Сталин, а по-късно и против немската инвазия през 1941 година

В края на 1941 година немската войска към този момент е съумяла да стигне непосредствено до Москва и да стартира да заплашва устойчиво цялата мощ на Съюз на съветските социалистически републики. Нещо още по-изненадващо е, че водачите имат странни хрумвания за осъществяването на контра-офанзива, която да спре настъплението и да опази града. До януари 1942 година руснаците съумяват да отхвърлен последните немски елементи, които търпят загуби на база неправилната подготовка, организация и изморена логистика, която мъчно може да се оправи със зимното нахлуване.

Това кара Червената войска да извика своето скрито оръжие – парашутистите, които да се включат в една смъртоносна интервенция и да нанесат още повече вреди и от съветската зима. Това няма да бъде първата зимна интервенция на парашутистите, само че ще бъде една от най-голямата. Повече от 10 хиляди боеца са създали своя скок зад вражеските линии на запад от град Вязма, прерязвайки огромна част от пътищата и жп линиите на немската войска.

Въпросният град стои сред Смоленск – по това време е във притежание на германците – и Москва, която към момента се бори безмилостно за своето оцеляване. Червената войска прави нахлуване и от изток. Всичко това се случва на температури под нулата. Планът в действителност е добър, само че както гласи съветската сентенция:

„ Хотели по какъв начин лучше, а получилось по какъв начин всегда. “

Един от основните проблеми е, че руснаците закъсняват доста съществено при събирането на бойците и оборудването по летищата. Повечето хранителни запаси остават под прикритието на камуфлажите, до момента в който единствено някои от бойците получават хубави зимни униформи, останалите даже не са чували за такива.

Заради тежките провали, нанесени от германците, множеството села и дребни градове в покрайнината се трансформират в командни центрове на съветската войска. Макар и съперника да се е отдръпнал, можем да бъдем сигурни, че са оставени сътрудници, които да рапортуват придвижването на съветските бойци. Оказва се, че няма и задоволително самолети, с цел да се транспортират всички парашутисти, както и отбрана за самолетите. Един аероплан ще би трябвало да направи няколко полета с вярата, че няма да притегли повече внимание.

Парашутистите на бойното поле нямат никаква връзка с въздушното подкрепление, нито с останалите транспортни самолети. След като интервенцията стартира, немските Луфтвафе ще ударят руските летища и ще унищожат транспортните самолети на земята, отрязвайки всички опити на съветските бойци да получат оръжие или продоволствия, до момента в който са зад вражеската линия.

Около 5081 парашутиста съумяват да стигнат до своите дестинации, преди да пристигна информация от съветското командване, че няма да има повече скокове. Около 761 от съветските бойци не съумяват да открият своята част и се пробват по всякакъв начин да стигнат до бойните си приятели. Резултатът е, че ще се изправят против свирепа опозиция и ще останат обречени на мудна и сигурна гибел.

Веднъж откакто са направени първите скокове, съветските парашутисти стартират да основават проблеми във вражеската линия. Оказва се, че остават и без доста муниции и храна, тъй като водачите ги хвърлят на неверното място и откакто са задоволително добре маскирани, командосите по този начин и не ги откриват. Снегът оказва помощ за по-доброто им прикритие.

Немската пехота не знае къде тъкмо са съветските парашутисти и стартира търсене, когато един немски гарнизон съумява да се обърка и да влезе в малко село, където да търси топлота. Там откриват парашутистите, които мародерстват и търсят всевъзможни топли облекла. Сражението там добива доста грозни измерения и към този момент не наподобява на война, а на злокобен селски варгал.

През идващия месец ще има още повече такива срещи и съветските сили ще би трябвало да се борят на пост и молитва, да оцеляват в ледения мраз и да се пазят от съперника във всички направления. Немците вършат обстановката още по-неприятна и ще изискат от командването танкове, с които да подсигурят линиите си. От другата страна са изпратени единствено анти-танкови пушки, които би трябвало да обезвреждат вражеската техника. Същите не работят с доста огромна акуратност и точност, затова руснаците ще бягат от танковете по всеки вероятен метод.

За да пристигна спасението, военачалник Жуков ще реши да направи още по-голям въздушен десант и по този начин да освободи бедстващите във Вязма.

На 22 февруари 1942 година майор-генерал А.Ф. Левашев е на борда на ТБ-3 бомбардировач, който транспортира старши офицери до летището на 8-ма Военновъздушни сили бригада. Те би трябвало да подсилят заклещените съветски сили покрай Москва. Левашев и компания в никакъв случай няма да стигнат до там живи. По време на полета, немски изтребител ги настига и открива пукотевица, убивайки на място генерала.

И до през днешния ден има най-различни версии – германците настояват, че самолетът е бил свален, до момента в който руснаците споделят, че след борбата са били принудени да кацнат и едвам тогава ще открият, че генералът е мъртъв. Неприятният старт на избавителната интервенция ще докара до още доста проблеми. 8-ма бригада ще остане прикована в ледената прегръдка, до момента в който ден след ден ще би трябвало да оцелява против немските танкове.

Помощта на 4-та бригада не е достигнала до тях. Немските позиции са били подсилени по-рано и са съумели да трансфорат околните села в цитадела. Има доста по-топли места по време на съветската зима и всички те не са в позицията на руснаците. Руското командване се пробва по всевъзможен метод да избави бедстващите сили. Задачата се трансферира на военачалник Жуков, който би трябвало да поеме командването от своя мъртъв сътрудник. Вторият скок на парашутистите от 4-та бригада ще бъде доста по-успешен.

Повече от 7000 души съумяват да скочат и този път на вярното място – близо 5000 са ориентирани за спасяването на последните оживели от предишния месец. По мемоари на парашутистите, от първата вълна са останали към 2000 души. Парашутистите са принудени да скачат през нощта и още веднъж са надалеч от другарските елементи. Какво се случва с провизиите? Те са хвърлени през нощта и снегът ги гълтам за следващ път.

Партизаните палят огньове с вярата, че ще могат да ориентират по-лесно водачите, само че никой не се е сетил, че в минусовите температури ще има задоволително огнища, като някои от тях ще бъдат даже немски. Веднага след скока ще стане ясно, че всичко се повтаря, този път в още по-голям мащаб. Парашутистите влизат в най-близките села и съумяват да открият 50-та руска войска, която се пробва да пробие немските линии на изток. Провалът им е много противен, тъй като по пътя си срещат люта опозиция.

Немските подкрепления дават независимост за по-масирани контра-атаки с много триумфи. Парашутистите би трябвало да създадат нови защитни линии и този път да се пазят от студа и безпощадната немска артилерия. Около април-май, множеството към този момент са заболели и обезверени. Искат да избягат от окопите или мислят за предаване.

Много от тях избират да са в сухия затвор, в сравнение с да стоят в калните блата, които през зимата са били ледена маса. Има вечери, в които елементарният фен на сраженията ще забележи по какъв начин съветски бойци се бият с съветски бойци. Вторите са немски бойци, употребяващи униформите на убитите, с цел да създадат още по-голямо комплициране. Провизиите и подкрепленията не престават да идват по въздух.

В началото на юни ще има оживление на бойното поле и съветското командване ще открие, че от 14 хиляди парашутисти, оживелите са едвам 4 хиляди. Германците са били толкоз безмилостни, че са почнали да палят горите към съветските позиции и да не оставят даже дърва за огрев. Пост-военните специалисти ще посочат, че резултатът върху съперника, изключително в този интервал, не съумява да докара до нищо друго, с изключение на промяна на настроението на немските сили. Стратегическият резултат е нулев.

Съветското осъществяване е пагубно и води до голям брой жертви. Олекотяването на обстановката идва от западното нахлуване, което принуждава германците да изтеглят част от силите си и да ги върнат назад на западния фронт. Зимата не разрешава на съветските танкове да стигнат до бедстващите, а анти-танковото оръжие просто не работи вярно. Липсата на радио и въздушно подкрепление ще трансформира съветските десантчици в бедстващи жертви. Руските сили взимат поука и трансформират доста хода на сражението, откакто към този момент имат една доста по-сериозна и добра опция за нахлуване.