Срещнахме се с тях в един късен следобед, когато времето

Срещнахме се с тях в един късен следобяд, когато времето малко се беше понамръщило, само че като че ли не посмя да завали или най-малко го направи за малко. Остави ни да се насладим на красивата Царска градина, на историите на Александра , която се занимава с маркетинг в огромна фармацевтична компания и е основен редактор на списание за здравословен метод на живот, и Борислав , който има личен бизнес, да се посмеем с тях, да се докоснем до любовта им и „ да пътешестваме “ на близки и далечни дистанции. Част от техните пътешествия постоянно се случват на мотори, по тази причина и на срещата ни пристигнаха на две колела – тя с Vespa Primavera , а той с модел GTS Super 300 . Как Александра се е заразила от пристрастеността на Борислав към моторите, къде ги води тя и какво ще бъде лятото на семейство Петкови, ни споделят самите те. Малко преди да отпътуват. Отново.

Как се роди пристрастеността ви към моторите?

Борислав: Моят дядо имаше мотор и не кой да е, а Иж. Возеше ме с него непрекъснато и като дете не спирах да се въртя към него, до момента в който помпа гумите, до момента в който го ремонтира. В 9-и клас, малко поотраснал, когато него го нямаше, започнах да се качвам на мотора. Постепенно към този момент го карах на всички места, качвах с мен братовчед ми, сестра ми, по трима индивида се събирахме на него. Сега като се замисля, е било много рисковано. По-късно се възпламених по кросови мотори, след това по Atv-та, с които непрестанно обикалях из България, даже стигнах с Atv до Италия. Но с течение на времето започнах да имам проблем с коленете. Бях се запалил и по Harley Davidson, купих си един, само че навъртях едвам към 1000 километра за три години. Малко преди този момент взех и първата си Vespa, беше жълта, 50-кубикова, с която си карах в града. Прецених, че е по-добрият вид, по-практична е. Алекс я научих с тази жълта Vespa да кара. Тя в началото не искаше. Беше доста смешно. Но се научи. Сега към момента кара 50-кубикова, тъй като няма брошура, само че се оправя доста добре.

Александра: Да, вършим и извънградски пътувания.

Борислав: Но това е пристрастеност и даже не се преценявам доста с времето на открито, а карам.

Александра: Аз се преценявам. При мен нещата започнаха от него. Взе жълтата Vespa, закара ме на един остарял паркинг и ме пусна да въртя кръгчета, до момента в който не ми се зави свят. След това си направих един маршрут между бул. " Арсеналски " и ул. " Хаджикоцев ", редувах ги, още веднъж до момента в който не ми се завие свят. След това сменихме жълтата Vespa с бяла. Карах малко и по-късно забременях, не съм се осмелявала да карам сама. Миналата година бях непрекъснато с бебето и не съм карала също. Реално това е първата ми година, в която си отстранявам повече време за каране и го върша с огромно предпочитание. Това ми е най-любимото занимание, добито от него. Сега аз съм мотиваторът да караме по-често.



Докъде сте стигали най-далече?

Александара: Двамата дружно до язовир Лобуш. Случи се с Vespa Club Bulgaria . Много желаех сама да карам и ми споделиха, че има група с 50-кубикови, т.е. бавната група и бързата група. Беше доста прелестно. Другото ни по-далечно е до едно обичано наше място, покрай София, за годишнината ни от подписването. Историята с него е, че преди три години и половина аз го бях поканила там на тогавашната ни годишнина, откогато бяхме станали гаджета. Тогава ми изиска ръката и ми подари пръстен. Затова ни е доста прочувствено това място. Но лятото е пред нас и се надявам още доста да покараме двамата. Или с клуба, тъй като когато сме в група, е по-сигурно и се усещам по-добре. Опитните постоянно карат колите да ти вършат път, стопират придвижването и се чувстваш предпазен.

Борислав: В града е рисково.

Александра: Навсякъде е рисково.

Борислав: Селските пътища са най-хубави.

Александра: Истината е, че когато се качиш на мотора, си даваш сметка, че единственият ти предпазител е каската. Да се качиш от кола на мотор, трансформира всичко – нямаш колан, нямаш порти, таван, нямаш еърбеци и здравословната доза боязън пази.



Ти по какъв начин преодоля първичния боязън?

Александра: Не мога да кажа, че съм го преодоляла. До ден сегашен внимавам с мотора, със обстановката на пътя, постоянно съм с едно мислено за това, че може някой да не ме види, да не ме чуе, да не ме забележи. Очите не са на 4, а на 360 градуса. Постоянно се оглеждам. Не мисля, че това ще го преодолея изцяло, само че не ми трепери под лъжичката, когато се кача. Приятно ми е.

Човек би трябвало да е деликатен. И да не споделяме боязън, а по-скоро да си нащрек.

Борислав : Сега ще ви издам от кое място аз се възпламених по Vespa, тъй като когато си купих първата, доста малко хора караха и ги оценяваха. Винаги съм харесвал Depeche Mode, a в доста техни клипове имаше Vespa. Оттогава ми е в главата, още от 1986-а и техните първи видеа. Взех си моята малко ей по този начин, на смешка, само че толкоз се привързах.

Александра: Като кученце.

Борислав: Ние, апропо, имаме йорки, мини, кило и половина тежи и него го возим с моторчето.

Александра: Даже на нашия Save the Date за сватбата беше фотография на Йоли на моята Vespa. Първо в тил седи на нея, а после бяхме създали билборд пред хотела, където беше сватбата ни, с Йоли, към този момент снимана в напред във времето, на който пишеше нещо от рода на „ За сватбата тук... “ И тя се вози, да!

Борислав: Първо се криеше, само че в този момент гледа с любознание.

Има още...