Срещите не са това, което бяха, и това е ясно

Срещите не са това, което бяха, и това е ясно като бял ден за всеки, който тепърва търси партньор. Независимо дали става дума за дълготрайна връзка, или за неангажиращи връзки, връзката се е промени доста и за това надалеч не е отговорна единствено пандемията. Ограниченията и локдауните се отразиха пагубно на тези, които в този момент излизат от тийнейджърската възраст, тъй като интервалите на обществени ограничавания сложиха тежки бариери в общуването във възраст, когато е обикновено младите да се събират, да са повече дружно онлайн и да построяват свои връзки сред половете и евентуалните си сътрудници.

Да, само че освен на 8 март дамите приказват за това какво се е трансформирало в мъжете и какво се е трансформирало в дамите, откакто към този момент до намира се стига все по-трудно. Хората се затрудняват да приказват, да се гледат в очите, не зная какви сигнали изпращат с езика на тялото си и не умеят да формулират ясно какво усещат, какво желаят, какво търсят?

И в случай че за младите това е обяснимо заради липса на опит и умения по какъв начин да се държат, то към този момент и хората на30 + са уплашени от изменящите се условия на срещите.

Бързи срещи

Новият формат на срещите са бързите срещи, където свободни хора се срещат безусловно за 5-минутен диалог с всеки в залата. Това е прелестна опция за бързите, пламенни натури, за тези, които могат даже да се възползват от опцията да се показват в друга светлина най-малко за 5 минути. Но е мъчно за тези, които са по-бавни, не по този начин екстровертни и директни.

В тези срещи в действителност няма значение какво казваш. Важен е езикът на тялото. И е видно с просто око, когато има химия сред двама души. Ето няколко описа на другари, които бяха на сходни срещи, пък изводите си направете сами: 

История № 1:

„ Всичко беше доста занимателно и имаше един мъж, който доста ми хареса – прекрасен, в доста добра форма, закачлив, леко се общуваше. До момента, в който разбрах, че е пожарникар. Веднага изгубих интерес. Това напряко ме отблъсна “.

История № 2: 

„ Запознах се с момче, което сподели, че е инструктор по танци. Жестоко! Адски си паднах! Излязохме по-късно на среща, само че скоро той ми призна, че е излъгал и изобщо не се занимава с танци. И даже не може да танцува, само че знае, че девойките харесват това и го употребява като коз. “

История № 3:

„ Имаше едно момиче, което извънредно се притесняваше да приказва. Само се смееше. Отговаряше с къси изречения, само че другояче имаше нещо сред нас. Беше като ток. Виждах, че се харесваме. Поисках да излезем след това, само че тя отхвърли. Написа ми, че има говорен недостатък, който не може да преодолее. А аз нямах нищо срещу това! “

Всъщност не ограничаването от 5 минути пречи за каквото и да било, а ограничаването на всеки от участниците да бъде себе си даже и за 5 минути. Да си пряк, е все по-екзотично, рядко и мъчно. 

Продължава на идната страница...