Каква е ползата за детето от срещата с изкуството?
Срещата с изкуството се случва някъде надълбоко в нас. Тя е прикосновение с хубостта, с хармонията, с, която следва неутолимата жадност за хубост, която всички ние носим в себе си. Жажда, за която не постоянно си даваме сметка, до момента в който не застанем пред платно или скулптура, или не се заслушаме в музикално произведение, което ни кара да притихнем и да оставим хармонията, съвършената композиция от цвят, форма или тон да проникне надълбоко в нас, там, където пазим най-чувствителните си сетива – тези, с които улавяме истината.
Каква е изгодата за детето от срещата с изкуството? Дали ще го направи по-успешно в живота? Не знам. Но знам, че отваря в него едно прозорче, през което влиза светлина.
Такива мисли ми се въртяха в главата, разхождайки се сама из залите на Националната изложба, до момента в който щерка ми рисуваше в една от тях. Бяхме пристигнали като част от ателието „ Среща с Алфонс Муха “, самодейност на отдел " Образователни стратегии " на Националната изложба.
Всичко стартира с интерактивната презентация, на която децата реагираха доста непринудено. Понякога с тишина и унес през картините, от време на време с въпроси и мнения, които караха възрастните в стаята да избухнат в смях. „ А за какво тя се е оженила за него, та той може да и е дядо?! “ или „ О, виж, той е станал лекар “ – за фотография на Муха, на която е с бяла престилка в ателието.
Усетих по какъв начин погледът ми е прикрепен в съсредоточените им лица, обърнати към картините, комфортно скръстили крачета на възглавничките, до момента в който сладкогласната Яна Братанова споделя увлекателни истории за Париж преди 100 години, вдъхновения и известни художници. И по този начин се замислих за срещата сред децата и изкуството. За малко да пропусна да науча, че Муха е посещавал България няколко пъти и че едно от осемметровите му платна демонстрира цар Симеон.
Разходката приключва с изобразяване пред картината на Муха „ Момичето в ориенталски костюм “. Децата радостно жужаха, разменяха моливи и пастели, гледаха кой какво рисува. Вдъхновени от Муха, картините бяха доста изобретателни.
Оказа се, че към този момент няколко години Националната изложба провежда събития за деца, които целят да разсънят в тях любовта и разбирането за хубостта и смисъла на изкуството. Забелязах, че някои от децата се познават – постоянни гости. Една дребна общественост на малчугани, ценители на, които съвсем всяка седмица потеглят дружно на премеждие по коридорите на внушителната постройка на Националната изложба, ловко водени от Яна и Сияна, като две феи в магическия свят на детското въображение.
Като родители постоянно се питаме: „ Какво мога да направя за детето си? Какво ще му е потребно? А, какво ще му е занимателно? “. Аз постоянно се запитвам какво ще ни е забавно и на двете. Защото какво по-хубаво от това, да прекарам няколко прелестни часа с щерка си? Ето за какво постоянно диря места, които да ми дават тази опция.
И се веселя, че през днешния ден Софи и аз открихме още едно място за нашия " Списък тук-там, където две девойки в града могат да се забавляват дружно ".
P.S. Благодаря на Националната изложба и Яна Братанова, че е стартирала и не стопира да развива нови хрумвания по какъв начин да улесни срещата сред децата и изкуството.
Автор: Нела Вампорова
Каква е изгодата за детето от срещата с изкуството? Дали ще го направи по-успешно в живота? Не знам. Но знам, че отваря в него едно прозорче, през което влиза светлина.
Такива мисли ми се въртяха в главата, разхождайки се сама из залите на Националната изложба, до момента в който щерка ми рисуваше в една от тях. Бяхме пристигнали като част от ателието „ Среща с Алфонс Муха “, самодейност на отдел " Образователни стратегии " на Националната изложба.
Всичко стартира с интерактивната презентация, на която децата реагираха доста непринудено. Понякога с тишина и унес през картините, от време на време с въпроси и мнения, които караха възрастните в стаята да избухнат в смях. „ А за какво тя се е оженила за него, та той може да и е дядо?! “ или „ О, виж, той е станал лекар “ – за фотография на Муха, на която е с бяла престилка в ателието.
Усетих по какъв начин погледът ми е прикрепен в съсредоточените им лица, обърнати към картините, комфортно скръстили крачета на възглавничките, до момента в който сладкогласната Яна Братанова споделя увлекателни истории за Париж преди 100 години, вдъхновения и известни художници. И по този начин се замислих за срещата сред децата и изкуството. За малко да пропусна да науча, че Муха е посещавал България няколко пъти и че едно от осемметровите му платна демонстрира цар Симеон.
Разходката приключва с изобразяване пред картината на Муха „ Момичето в ориенталски костюм “. Децата радостно жужаха, разменяха моливи и пастели, гледаха кой какво рисува. Вдъхновени от Муха, картините бяха доста изобретателни.
Оказа се, че към този момент няколко години Националната изложба провежда събития за деца, които целят да разсънят в тях любовта и разбирането за хубостта и смисъла на изкуството. Забелязах, че някои от децата се познават – постоянни гости. Една дребна общественост на малчугани, ценители на, които съвсем всяка седмица потеглят дружно на премеждие по коридорите на внушителната постройка на Националната изложба, ловко водени от Яна и Сияна, като две феи в магическия свят на детското въображение. Като родители постоянно се питаме: „ Какво мога да направя за детето си? Какво ще му е потребно? А, какво ще му е занимателно? “. Аз постоянно се запитвам какво ще ни е забавно и на двете. Защото какво по-хубаво от това, да прекарам няколко прелестни часа с щерка си? Ето за какво постоянно диря места, които да ми дават тази опция.
И се веселя, че през днешния ден Софи и аз открихме още едно място за нашия " Списък тук-там, където две девойки в града могат да се забавляват дружно ".
P.S. Благодаря на Националната изложба и Яна Братанова, че е стартирала и не стопира да развива нови хрумвания по какъв начин да улесни срещата сред децата и изкуството.
Автор: Нела Вампорова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ