Срещата с директора на най-новата програма в семейството на Фортисимо

Срещата с шефа на най-новата стратегия в фамилията на Фортисимо - “Фортисимо Фамилия ” Светлина Терзиева-Ангелова се оказва извънредно приятна. Дългогодишен артист-оркестрант в Софийска филхармония, завършила музикалното учебно заведение „ Добри Христов ” във Варна, а по-късно и музикалната академия в София със компетентност цигулка, единствено преди година тя се дипломира като магистър по стратегия „ Управление на културни институции “ и подготвяйки дипломната си работа, прави огромно изследване за въздействието на музикалното обучение върху развиването на децата. Практиките, които се случват в чужбина, наподобяват изцяло реалистични и за България. „ Просто би трябвало да го създадем дружно “, споделя Светлина най-после. Доводите за какво би трябвало да се случи това вижте по-долу.

Какво демонстрират проучванията за въздействието на музиката, които подбра за дипломната си работа?

Зарових се в доста документи за музикалното обучение в Щатите, където има основана асоциация за обучение по изкуствата – Art Education Parnership. Но всичко потегля малко по-отдалеч. За да се случат тези процеси в този момент, няколко десетилетия по-рано в Америка се прави профил на бъдещия човек – този, който ще бъде част от световното и автоматизирано общество, и се стига до извода, че този човек би трябвало да бъде изобретателен,а това се получава само посредством обучение по изкуствата от ранна детска възраст. В Европа и Америка напълно редом се развиват политики за въвеждане на обучение по изкуство. През 95-та година американците вършат „ Изкуство “ главен образователен предмет, което за тях е гражданска война. Има 8 съществени образователни предмети, един от които е обвързван с изкуствата и включва танц, драма, музика и образни изкуства. Всяко американско дете има право да получи пълноценно обучение - да учи пеене, да танцува или да рисува, а всяко учебно заведение би трябвало да имат стратегии, по които децата да свирят на принадлежности и да пеят в хорове.

 

 

Как изкуството влие върху развиването на децата?

Има ужасно доста проучвания по тази тематика и към този момент всички си дават сметка, че най-добре е музиката да влезе в живота на детето от напълно ранна възраст. В Америка има доста високи стандарти за музикално обучение, по специфични стратегии децата композират на 5 години, вземат участие в уоркшопове и в действителност основават свои дребни творби.

20 години продължава едно проучване, в което са включени 500 хиляди деца и се наблюдава по какъв начин музиката влияе върху проби и изпити. Всяко учебно заведение прави стратегиите за музика и други изкуства съгласно средствата, с които разполага и се съпоставят учебните заведения с доста богата, междинна и бедна музикална стратегия. И в резултатите от оценките на децата се вижда, че учебните заведения, където има доста богата музикална стратегия имат най-високи оценки и то с 50 точки по-високи от останалите. В същото време в учебни заведения, където има няколко оркестъра и изобщо се отделя доста внимание на музиката и децата са взели участие най-малко 3 години в музикалните сформира, има 0% отпаднали от учебно заведение, което е необикновено.

Дори се счита, че за по-бедните учебни заведения, където процентът на отпаднали е доста по-висок, този проблем може да бъде преодолян единствено благодарение на изкуствата, които се учат там. Когато на децата се дават благоприятни условия да се осъществят, да добият повече самочувствие.

А по какъв начин музиката влия върху отзивчивите умения на детето. Не го ли откъсва от другите му другари?

Трябва да създадем значимо конкретизиране – когато си приказваме, че някое дете се занимава с музика, ние постоянно си представяме то да стои единствено или най-вече с частен преподавател да свири на пиано или на цигулка. Не. В Щатите заниманията с музика се възприемат като групови действия, където всички се учат да свирят дружно. Онези, които проявят по-голям интерес, се обръщат към частния преподавател и дърпат напред,но постоянно имат групови занимания – било то струнен или духов състав, хорове или оркестри. Не знам за какво при нас доста се неглижира удоволствието от взаимното музициране. Детето не просто свири на тромпет. То върви дружно с приятелите си на подготовки, разменя с тях ноти, дружно те основават една общественост, с която пътуват на турнета до прилежащите градове. Такива взаимни действия ги сплотяват и в тази неконкурентна среда, децата дават най-хубавото от себе си.

Друга изгода е умеенето на децата да работят дружно. Когато свириш, ти имаш една водеща мелодия, само че по-късно тази мелодия отива при кларинета и ти би трябвало да се отдръпнеш, с цел да може той да се чуе ясно. А също и когато свирите пет цигулки ти би трябвало да не си по-силен от останалите четири. Тук няма по-прав, както и да свири другият – подправено, чисто, ти би трябвало да си дружно с него. Музиката се счита за един от методите да научиш хората да работят дружно и да дадат най-хубавото от себе си като угнетен егото си.

Правила ли си съпоставяне с музикалното обучение в България?
Не съм правила, само че откакто изчетох за протичащото се в чужбина, се убедих, че хората би трябвало да се сплотяват. Трябва да има концепция - организации и асоциации по изкуство си заплащат проучвания, поръчват ги и когато имат данни, ги дават на държавното управление и стартират да се борят за реализирането на концепцията си. Това, че изкуствата са станали един от главните предмети, не е пристигнало от нищото, а те са се преборили за това. Те не престават да популяризират материали, да убеждават хората какъв брой е добре детето да се занимава с изкуство, тъй че родителят да знае за какво би трябвало да отдели своето и това на детето време и внимание. Децата остават след учебно заведение някъде, някой се занимава с тях, образова ги и най-много ги възпитава. Те не са машинки за запаметяване - децата имат страсти, които нямат с кого да споделят, а изкуството е метод – те се събират, танцуват, играят, споделят насладата от основаването. В България затрупваме децата с отговорности и не им даваме поле да развият гениите си.

Трябва да създадем една асоциация по сходство на американската, която да проподагандира какъв брой значими са заниманията по изкуствата. 

Пътят е дълъг, тъй като би трябвало да убедим родителите, учебните управляващи, локалните управляващи и законодателите, само че в случай че се обединим към концепцията какъв брой са потребни и за децата и за обществото заниманията с изкуство, съм сигурна, че ще успеем да създадем България по-добро място за нашите деца.