Срещата на върха на инициативата “Три морета ще е два

Срещата на върха на самодейността “Три морета ” ще е два дни в НДК, съпоставят я с втори проект “Маршал ” За първи път от 2018 година, когато България в продължение на половин година председателстваше Съвета на Европейския съюз, София ще събере на едно място толкоз доста държавни глави, министър-председатели, ръководители на интернационалните институции и над 400 предприемачи. (виж карето). Поводът този път е шестата поредна среща на върха на самодейността “Три морета ”, която държавните глави на 12 страни, в това число и на България, стартираха преди 6 години. Ако единствено до предходната година срещите на върха бяха по-скоро говорилни, на които президентите на 12 страни от Централна и Източна Европа се събираха, с цел да разискват потребността от по-добра съгласуваност при построяването на инфраструктурни планове в района, то от предходната година това не е по този начин. От края на 2019 година към този момент има основан капиталов фонд – 3SIIF, чието седалище е в Лондон. Акционери в него са банките за развиване на 12-те страни, а от българска страна това е Българската банка за развиване. Самият фонд интензивно набира капитали и към този момент има по сметките си 1 милиарда евро, които интензивно се влагат в инфраструктура. Целта е фондът да набере в началото до 5 милиарда евро, които за 5 години да стигнат до към 15-20 милиарда евро. Нещо повече – към този момент има три утвърдени плана, единият от които е в България Това е инвестиция в придобиването на един от най-големите слънчеви паркове у нас, който става благосъстоятелност на австрийската Enery и който се намира в пазарджишкото село Караджалово покрай Първомай. Другите два плана са в Полша и в Естония. Става дума за развиване на полската платформа за лизинговане на локомотиви “Каргоюнит ”, която е основана през 2003 година и е една от шестте най-големи сходни компании в Европейски Съюз. Договорът с нея бе подписан през ноември м.г. и стремежът на новия мажоритарен притежател, който е самият фонд 3SIIF, е компанията да стане най-голямата от своя жанр в Европа. Следващата договорка бе подписана през декември и е за доизграждане и стартиране в употреба на талинския Greenenergy Data Center. При тази договорка фондът е изкупил по-голямата част от дяловете на предходните частни притежатели на незавършения план, като им е оставил под 10% от акциите. Очаква се центърът да проработи през септември т.г., като последователно поеме обработването на данните за корабоплаването и на останалите три страни в района: Полша, Латвия и Литва, описа неотдавна пред публицисти в София Джо Филипс, изпълнителен шеф на 3SIIF. Трите плана, а е допустимо да има и по-нови, които да бъдат обявени в НДК, ясно демонстрират какво съставлява самодейността “Три морета ” - метод да се наберат капитали, за да се влагат интензивно в енергийна, пътна и цифрова инфраструктура по направлението Север-Юг в Източна и Централна Европа. Наскоро изпълнителният шеф на Американската комерсиална камара в България Петър Иванов успешно съпостави пред “24 часа ” самодейността “Три морета ” с нещо като втори проект “Маршал ” за Източна Европа. През 1948 година Съединени американски щати и Канада вземат решение, че Европа би трябвало да бъде възобновена, защото цялата ѝ инфраструктура от пътища, мостове и предприятия е съвсем изцяло разрушена от войната. Съединени американски щати и Канада не са наранени от военните дейности и благодарение на 17 милиарда $, които през днешния ден се равняват на 120 милиарда, съумяват да възстановят за няколко години опустошения континент. За страдание, единствено Западна Европа, защото тогава Сталин не позволява източноевропейските страни да се възползват от проекта. За още по-голямо страдание даже след рухването на Желязната завеса страните от Балтийско до Адриатическо и Черно море не могат да се похвалят с кой знае какви положителни пътища. Пътуването от София до Талин, което като разстояние е почти колкото от София до Брюксел, с кола или трен е два дни, което е прекалено много за днешно време. А транспортът на товари същински призрачен сън и доста по-често стоките минават първо през Амстердам и чак тогава поемат към Полша или до Естония и Литва. Именно по тази причина Съединени американски щати поддържат самодейността, тъй като тези 12 страни имат потребност от още стопански тласъци, с цел да доизградят инфраструктурата си, което ще ги приближи по качеството на живот до страните от Западна Европа. Европейските фондове не са в положение да свършат напълно тази работа, тъй като тяхното главно внимание и приоритет са да развиват свързаността в посока Запад-Изток. Съветският съюз едно време, а и днешна Русия, също не изпитват необикновен интерес от развиването на свързаността Север-Юг в Източна Европа. Русия се интересува от това да улесни своето свързване със Западна Европа и Китай също. Затова и Съединени американски щати е донор с 300 млн. $ в учредяването на фонда 3SIIF За първи път в сходен конгрес като посетител ще участва президентът на прилежаща Гърция. Президентът на южната ни съседка Катерина Сакеларопулу ще приказва в границите на президентския панел, който е в четвъртък следобяд. Инициативата да се предложения и Гърция, която не е измежду учредителите на “Три морета ”, е на Румен Радев. Мотивът му беше, че огромна част от значимите български инфраструктурни планове минават и през южната ни съседка. Правилата на фонда 3SIIF не не разрешават категорично вложения да се вършат и в други страни, стига позитивният резултат от тях да се разгръща и върху някоя от 12-те учредителки. А по този начин или другояче, без Гърция не може да има изход до Егейско море, от който ще се възползват и страни като Полша, Латвия, Литва, Естония, които са най-активни в “Три морета ”. Една от концепциите е да вземем за пример да се построи пристанище в Ксанти. Оттам до прохода Маказа са единствено 50 километра, в случай че се направи и прословутия тунел под Шипка, мине се през Дунав и се тръгне по Виа Карпатия, оттова се стига елементарно до Словакия и Полша. Ако всичко това съчетае шосеен и стоманен път, на процедура осигуряваме директен достъп за товарите от Балтийско до Егейско море, т.е. и до Средиземно море и умерено може да се каже – до Суецкия канал. Това не съществува в този момент и стоките от Полша до Егейско море пътуват по заобиколни пътища и извънредно постепенно. От такава инфраструктура ще имат изгода всички страни, в това число и България, тъй като това ще усили интернационалния трафик, който носи облаги даже в случай че вземем поради единствено плащаните толтакси. Ясно е, че такава инфраструктура не е по силите на никоя обособена страна в самодейността, даже на Полша, която стопански е най-силната измежду 12-те. Подобни планове могат да са дело единствено на обединените старания за привличане на частни капитали. US президентът Джо Байдън ще приветства форума Президентът Румен Радев ще стартира посрещането на непознатите делегации в 13,30 часа пред зала 6 на НДК. На форума ще дойдат президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, на Естония Керсти Калюлайд, на Латвия Егилс Левитс, на Полша Анджей Дуда, на Словения Борут Пахор, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович, заместител министър-председателите на Чешката република Карел Хавличек и на Словашката република Вероника Ремишова, заместник-министърът на външните работи на Австрия Петер Лаунски-Тийфентал. Участник в полемиката ще бъде и ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Очаква се видео одобрение да произнесе президентът на Съединени американски щати Джоузеф Байдън. Гост на самодейността тази година е президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу. Чрез видео послание в президентския панел на бизнес форума ще се включи и президентът на Литва Гитанас Науседа.