Конкурентите на Русия нямат шанс
Срещата на НАТО в Мадрид беше показана от международните медии като в действителност епохално събитие. Толкова епохално, че испанският външен министър Хосе Мануел Албарес даже го съпостави с конференцията в Ялта и рухването на Берлинската стена. Разбира се, сравнението не може да се назова положително. „ Ялтенските конференции “ се организират в края на войната, а не в нейния дебют. И очевидно през днешния ден времето не е за рухване на стените, а за тяхното издигане. Светът претърпява не мекия „ Край на историята ” на детския Фукуяма, а нейното ново сурово начало.
Като цяло думите на министъра чудесно отразяваха настоящето положение на нещата в лагера на приятелите на демокрацията: агитационен възбуденост, надута до краен лимит, зейнала празнина от наличие и цялостна липса на разбираеми облици, които да дефинират и схванат актуалната картина на света.
Ролята и смисъла на срещата на високо ниво обаче са напълно ясни, самодостатъчни и не се нуждаят от спомагателен агитационен комплект. Западът приема обстановката на стратегическа война – не война сред Русия и Украйна, а война сред Русия и нейните съдружници и демократичния международен ред като цяло – и на петия месец от специфичната интервенция най-сетне подхваща ръкавицата, хвърлена от Путин. Ето в резюме смисъла и смисъла на срещата.
Същият смисъл е отразен и в оповестената вследствие на това декларация. В нея Русия е приета за „ най-значимата и непосредствена опасност за сигурността на съдружниците, както и за мира и стабилността в евроатлантическия район “.
Световният тероризъм се реалокира на втора линия в шлагер парада на НАТО. Китай е на трето място, внимателно представен като източник на систематична конкуренция, която подкопава учредения на правила ред.
В декларацията се приказва и за „ ужасяващата свирепост “ на Русия и че тя „ съзнателно изостря продоволствената и енергийната рецесия “ и е напълно виновна за световната „ филантропична злополука “.
Също по този начин, декларацията, както се очакваше, афишира утвърждението на нова стратегическа идея на Алианса. Тоест, пред нас е опит за оптимално цялостно и надълбоко съсредоточаване в новите условия на световна война. Войните са точно световни: Алиансът дава да се разбере на света, че тъкмо това е опасността.
Путин обаче обясни всичко това доста по-рано: глобализмът се провали. Новият ред, както го вижда Западът, не устройва множеството страни по света. Всичко това беше постоянно довеждано до ушите на „ уважаваните сътрудници “ от Путин, изключително красноречиво на форума в Давос през 2021 година.
„ Абсолютно ясно е, че светът не може да следва пътя на построяването на стопанска система, която работи за един милион души или даже за „ златния милиард “. Това е просто деструктивно отношение. Подобен модел по начало е нестабилен “, сподели съветският президент.
Западът най-сетне разбра, че всичко, което Путин споделя, е съществено. И предстоящо отговори на „ ултиматума “ на Путин със личен ултиматум: „ Русия би трябвало неотложно да спре тази война и да напусне Украйна. Беларус би трябвало да спре съучастничеството си в тази война “. Ултиматумът, несъмнено, е тъкмо толкоз нереалистичен, колкото и условията към НАТО да се върне назад към границите от 1997 година
Окончателно заличаване на Ялтенския международен ред, а не „ нова Ялта “ – това, несъмнено, е същинският смисъл на протичащото се.
Сега някои конкретики. Ако задачата на срещата е била консолидация и обединяване пред съответна опасност, то тя явно е реализирана. Западната агитация може да продължи тържествено да пее за „ огромното значение на срещата на високо ниво “ и за единството на „ свободния свят “ пред лицето на ужасната съветска опасност, това няма да е надалеч от истината. Но има острото чувство, че това „ единение на върха “ е просто напредък на пламенно ентусиазъм, който неизбежно е последван от фаза на отрезвяване и бърз следващ разпад.
Нека демонстрираме това с най-яркия образец. Основната изненада на срещата беше, несъмнено, разрешаването на рецесията сред Турция, членка на Алианса, и Финландия-Швеция, които желаят да се причислят към него. Ердоган в действителност получи всичко, което искаше. Финландия и Швеция извършиха всички негови претенции за кюрдските терористични организации и взаимна битка против тероризма.
След оповестената доктрина обаче би трябвало да последва процедура. И тя е еднопосочна. Ердоган изиска депортирането на повече от 30 терористи от териториите на северните страни. Последното към този момент провокира всеобщи безредици измежду кюрдите в Швеция и сложи управляващите пред сложна алтернатива. Ако изгонването не се случи, отговорът на Ердоган е напълно явен: турското държавно управление просто няма да ратифицира подписания контракт. И по този начин - по съвсем всички точки от дневния ред на НАТО.
Друг образец. Балтийските страни с право се радват на постигнатите съглашения за увеличение на контингентите на войските на НАТО на тяхна територия от равнище батальони до равнище бригади. Радостта е разбираема: увеличението на числеността на войските значи както увеличение на дотациите, по този начин и основаване на инфраструктура: нови мостове, пътища и впрочем. Но що се отнася до сигурността, това са сили и пари напразно. Проблемът с балтийските страни е, че по принцип е невероятно да бъдат предпазени. Каквито и сили да поставите тук, те си остават полигон за съветските ракети и танкове. Което, несъмнено, в НАТО го схващат добре.
Както и това, че войната с Русия ще бъде дълга. Че огромната геополитическа игра на шах занапред стартира да се развива. Че през днешния ден се играе единствено началото, когато фигурите заемат своите позиции и общата конструкция на бъдещата борба стартира да се оформя (а отговорът на съюзите на Запада е да вземем за пример разширението на БРИКС, както и китайските канонерки, обикалящи Тайван). Дебют, последван от близко от третия свят (т.е. 2/3 от популацията на света). Дебют, който дълго и гладко ще минава в мителшпил.
Що се отнася до дългата игра, Русия няма за какво да бърза. И тук нейните съперници нямат късмет. Може да се живее без зелената, отмерено изрязана хартия на Федералния запас на Съединени американски щати. Може да се живее даже без “АйФон” и достъп до интернет. Но без самун, вода и уютно пукащи дърва в камината човек не може да живее даже в Бъкингамския замък и Белия дом.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Като цяло думите на министъра чудесно отразяваха настоящето положение на нещата в лагера на приятелите на демокрацията: агитационен възбуденост, надута до краен лимит, зейнала празнина от наличие и цялостна липса на разбираеми облици, които да дефинират и схванат актуалната картина на света.
Ролята и смисъла на срещата на високо ниво обаче са напълно ясни, самодостатъчни и не се нуждаят от спомагателен агитационен комплект. Западът приема обстановката на стратегическа война – не война сред Русия и Украйна, а война сред Русия и нейните съдружници и демократичния международен ред като цяло – и на петия месец от специфичната интервенция най-сетне подхваща ръкавицата, хвърлена от Путин. Ето в резюме смисъла и смисъла на срещата.
Същият смисъл е отразен и в оповестената вследствие на това декларация. В нея Русия е приета за „ най-значимата и непосредствена опасност за сигурността на съдружниците, както и за мира и стабилността в евроатлантическия район “.
Световният тероризъм се реалокира на втора линия в шлагер парада на НАТО. Китай е на трето място, внимателно представен като източник на систематична конкуренция, която подкопава учредения на правила ред.
В декларацията се приказва и за „ ужасяващата свирепост “ на Русия и че тя „ съзнателно изостря продоволствената и енергийната рецесия “ и е напълно виновна за световната „ филантропична злополука “.
Също по този начин, декларацията, както се очакваше, афишира утвърждението на нова стратегическа идея на Алианса. Тоест, пред нас е опит за оптимално цялостно и надълбоко съсредоточаване в новите условия на световна война. Войните са точно световни: Алиансът дава да се разбере на света, че тъкмо това е опасността.
Путин обаче обясни всичко това доста по-рано: глобализмът се провали. Новият ред, както го вижда Западът, не устройва множеството страни по света. Всичко това беше постоянно довеждано до ушите на „ уважаваните сътрудници “ от Путин, изключително красноречиво на форума в Давос през 2021 година.
„ Абсолютно ясно е, че светът не може да следва пътя на построяването на стопанска система, която работи за един милион души или даже за „ златния милиард “. Това е просто деструктивно отношение. Подобен модел по начало е нестабилен “, сподели съветският президент.
Западът най-сетне разбра, че всичко, което Путин споделя, е съществено. И предстоящо отговори на „ ултиматума “ на Путин със личен ултиматум: „ Русия би трябвало неотложно да спре тази война и да напусне Украйна. Беларус би трябвало да спре съучастничеството си в тази война “. Ултиматумът, несъмнено, е тъкмо толкоз нереалистичен, колкото и условията към НАТО да се върне назад към границите от 1997 година
Окончателно заличаване на Ялтенския международен ред, а не „ нова Ялта “ – това, несъмнено, е същинският смисъл на протичащото се.
Сега някои конкретики. Ако задачата на срещата е била консолидация и обединяване пред съответна опасност, то тя явно е реализирана. Западната агитация може да продължи тържествено да пее за „ огромното значение на срещата на високо ниво “ и за единството на „ свободния свят “ пред лицето на ужасната съветска опасност, това няма да е надалеч от истината. Но има острото чувство, че това „ единение на върха “ е просто напредък на пламенно ентусиазъм, който неизбежно е последван от фаза на отрезвяване и бърз следващ разпад.
Нека демонстрираме това с най-яркия образец. Основната изненада на срещата беше, несъмнено, разрешаването на рецесията сред Турция, членка на Алианса, и Финландия-Швеция, които желаят да се причислят към него. Ердоган в действителност получи всичко, което искаше. Финландия и Швеция извършиха всички негови претенции за кюрдските терористични организации и взаимна битка против тероризма.
След оповестената доктрина обаче би трябвало да последва процедура. И тя е еднопосочна. Ердоган изиска депортирането на повече от 30 терористи от териториите на северните страни. Последното към този момент провокира всеобщи безредици измежду кюрдите в Швеция и сложи управляващите пред сложна алтернатива. Ако изгонването не се случи, отговорът на Ердоган е напълно явен: турското държавно управление просто няма да ратифицира подписания контракт. И по този начин - по съвсем всички точки от дневния ред на НАТО.
Друг образец. Балтийските страни с право се радват на постигнатите съглашения за увеличение на контингентите на войските на НАТО на тяхна територия от равнище батальони до равнище бригади. Радостта е разбираема: увеличението на числеността на войските значи както увеличение на дотациите, по този начин и основаване на инфраструктура: нови мостове, пътища и впрочем. Но що се отнася до сигурността, това са сили и пари напразно. Проблемът с балтийските страни е, че по принцип е невероятно да бъдат предпазени. Каквито и сили да поставите тук, те си остават полигон за съветските ракети и танкове. Което, несъмнено, в НАТО го схващат добре.
Както и това, че войната с Русия ще бъде дълга. Че огромната геополитическа игра на шах занапред стартира да се развива. Че през днешния ден се играе единствено началото, когато фигурите заемат своите позиции и общата конструкция на бъдещата борба стартира да се оформя (а отговорът на съюзите на Запада е да вземем за пример разширението на БРИКС, както и китайските канонерки, обикалящи Тайван). Дебют, последван от близко от третия свят (т.е. 2/3 от популацията на света). Дебют, който дълго и гладко ще минава в мителшпил.
Що се отнася до дългата игра, Русия няма за какво да бърза. И тук нейните съперници нямат късмет. Може да се живее без зелената, отмерено изрязана хартия на Федералния запас на Съединени американски щати. Може да се живее даже без “АйФон” и достъп до интернет. Но без самун, вода и уютно пукащи дърва в камината човек не може да живее даже в Бъкингамския замък и Белия дом.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ