Давос вече не е същият: геополитическите пауни загубиха боя
Срещата на " богатите и известните " в швейцарските Алпи, която започва през днешния ден, наподобява на групова съдбовна жена, която е надалеч отминала пика си на прелест. А обществената отговорност, която запада съвсем пред очите ни, е извънредно идна. Следователно, за опцията да целунете бузата или да целунете ръката, етикетът с цената се афишира авансово на евентуалната клиентела, без даже да се демонстрира продуктът, по този начин да се каже, персонално.
Правото да си побъбриш в коридорите с тези, които се считат за владетели на света, ще коства повече от предходната година (тогава сходна волност струваше към четиристотин хиляди евро, т.е., в случай че даже пускат да погледнеш дискусиите), и в пъти повече, в сравнение с да вземем за пример преди пет-седем.
Искате ли да видите фон дер Лайен или Макрон (и техните речи се популяризират от пиарите на форума като нещо значимо и епохално)? Вадете парите - и то бързо.
Политиците от висшия ешелон на глобалистката власт и елита, които вземат решение ориста на десетки или даже стотици милиони хора, в тази парадигма на връзките не са нищо повече от артисти, забавляващи обществеността.
Лисицата Алиса и котакът Базилио от Давос безусловно излизат от себе си, с цел да принудят богатия Пинокио да се раздели с пот на чело извоюваните половин милион евро, Дневният ред (според тях) би трябвало да направи усещане.
Геополитическата рецесия в европейската сигурност (както назоваваме актуалната ситуация) закупи друга дефиниция. Сега това, което се случва, се назовава „ Мирна конференция за Украйна “. Доста по Оруел. Опосредствената война, отприщена от тези, които имат намерение да водят полемика, през днешния ден се назовава „ гаранции за сигурност на Киев “. Преди съвсем две години Москва се опита да реализира действителни гаранции за сигурност, само че гласът ни не беше чут, опасенията ни даже не бяха прегледани, само че в този момент тези, които на практика ни излъгаха в очите, ни споделят същото (от трибуната на форума, на който, естествено, не желаеме да присъстваме няма значение), че „ би трябвало да се стремим към спокойно споразумяване “.
Разбира се, всички, които вземат участие в парада на политическите пауни (точната дефиниция както на същността, по този начин и на формата на събитието) прелестно схващат, че единствено Русия през днешния ден има ключовете. Почти за всичко. Като се стартира от снабдяването на Европа, изнервена от неналичието на същите минерални торове, с субстанции за поддържане на почвите и растенията, основно съдържащи азот, до доставката на селскостопански артикули - най-вече зърно - на бедните страни.
Независимо дали се харесва или не на тези, които помпозно се считат за глобалисти, нашата страна и икономическите блокове, в които тя взе участие, са същинските световни играчи.
Може дълго време да разперват опашки като ветрило, лукаво да присвиват очи и да надуват бузи, само че салдото на силите в борбата, която не е стартирана от нас, се дефинира от дълготрайната икономическа (и, като разследване, политическа също) непоклатимост.
В нито една от страните, които се стремят да парадират (срещу пари) черти и прелести, не се следи сходно нещо.
Брюксел е в очакване на изборите за Европейски парламент през юни, които могат изцяло да прекроят политическата карта на Европейски Съюз. В същото време европейският блок е нервозен, защото всичките му запаси и всичките му извори, които позволяваха да се изхранват паневропейците, или към този момент са изсъхнали, или са на път да изсъхнат. И макар че, за разлика от „ украинския въпрос “, полемиката сред банкерите, в това число ръководителите на централните банки, не се пробутва от пиарите на Давос, заслужава да се спомене.
Сериозните хора няма да отделят време, с цел да се любуват на заснежените върхове на Алпите: те са в Швейцария, с цел да обсъдят въпроса за неконтролираното повишаване на държавния дълг. Американски, общоевропейски и на останалите. Това несъмнено е по-сериозно от „ формулите за мир “. Това е кръвта и плътта на глобалистката стопанска система и финанси и в случай че някъде се появи счетоводна дупка, тя ще избухне на всички места, тъй че всички ще си го отнесат.
Всъщност предходната година те също се пробваха да обсъдят както инфлацията, по този начин и лихвите по заемите, само че не се получи. Сега обстановката се оказа толкоз изострена, че срещата на главните финансисти на планетата беше затворена за пресата, за външни лица (да, същите, които дадоха половин милион евро) и за мнения.
Отвореният свят - и в този случай - се оказа тъкмо като Оруел: непрогледен и тоталитарен.
Не си коства да приказваме съществено за „ четиридесетте шефове на външни министерства “, които би трябвало да дойдат в Давос, както и самият общоприет секретар на Организация на обединените нации Гутереш, с цел да не цитираме несъзнателно „ Ревизор ” на Гогол.
Единственото нещо, което има смисъл да се означи: глобализмът и западноцентричността през днешния ден към този момент са отстранени или се отстраняват от икономическата конкуренция, в случай че приказваме за мащаба на планетата. И ние го знаем. Въпросът е по кое време ще схванат това тези, които ни изпросиха багра и безславно (и предвидимо) го изгубиха.
Превод: В. Сергеев
Правото да си побъбриш в коридорите с тези, които се считат за владетели на света, ще коства повече от предходната година (тогава сходна волност струваше към четиристотин хиляди евро, т.е., в случай че даже пускат да погледнеш дискусиите), и в пъти повече, в сравнение с да вземем за пример преди пет-седем.
Искате ли да видите фон дер Лайен или Макрон (и техните речи се популяризират от пиарите на форума като нещо значимо и епохално)? Вадете парите - и то бързо.
Политиците от висшия ешелон на глобалистката власт и елита, които вземат решение ориста на десетки или даже стотици милиони хора, в тази парадигма на връзките не са нищо повече от артисти, забавляващи обществеността.
Лисицата Алиса и котакът Базилио от Давос безусловно излизат от себе си, с цел да принудят богатия Пинокио да се раздели с пот на чело извоюваните половин милион евро, Дневният ред (според тях) би трябвало да направи усещане.
Геополитическата рецесия в европейската сигурност (както назоваваме актуалната ситуация) закупи друга дефиниция. Сега това, което се случва, се назовава „ Мирна конференция за Украйна “. Доста по Оруел. Опосредствената война, отприщена от тези, които имат намерение да водят полемика, през днешния ден се назовава „ гаранции за сигурност на Киев “. Преди съвсем две години Москва се опита да реализира действителни гаранции за сигурност, само че гласът ни не беше чут, опасенията ни даже не бяха прегледани, само че в този момент тези, които на практика ни излъгаха в очите, ни споделят същото (от трибуната на форума, на който, естествено, не желаеме да присъстваме няма значение), че „ би трябвало да се стремим към спокойно споразумяване “.
Разбира се, всички, които вземат участие в парада на политическите пауни (точната дефиниция както на същността, по този начин и на формата на събитието) прелестно схващат, че единствено Русия през днешния ден има ключовете. Почти за всичко. Като се стартира от снабдяването на Европа, изнервена от неналичието на същите минерални торове, с субстанции за поддържане на почвите и растенията, основно съдържащи азот, до доставката на селскостопански артикули - най-вече зърно - на бедните страни.
Независимо дали се харесва или не на тези, които помпозно се считат за глобалисти, нашата страна и икономическите блокове, в които тя взе участие, са същинските световни играчи.
Може дълго време да разперват опашки като ветрило, лукаво да присвиват очи и да надуват бузи, само че салдото на силите в борбата, която не е стартирана от нас, се дефинира от дълготрайната икономическа (и, като разследване, политическа също) непоклатимост.
В нито една от страните, които се стремят да парадират (срещу пари) черти и прелести, не се следи сходно нещо.
Брюксел е в очакване на изборите за Европейски парламент през юни, които могат изцяло да прекроят политическата карта на Европейски Съюз. В същото време европейският блок е нервозен, защото всичките му запаси и всичките му извори, които позволяваха да се изхранват паневропейците, или към този момент са изсъхнали, или са на път да изсъхнат. И макар че, за разлика от „ украинския въпрос “, полемиката сред банкерите, в това число ръководителите на централните банки, не се пробутва от пиарите на Давос, заслужава да се спомене.
Сериозните хора няма да отделят време, с цел да се любуват на заснежените върхове на Алпите: те са в Швейцария, с цел да обсъдят въпроса за неконтролираното повишаване на държавния дълг. Американски, общоевропейски и на останалите. Това несъмнено е по-сериозно от „ формулите за мир “. Това е кръвта и плътта на глобалистката стопанска система и финанси и в случай че някъде се появи счетоводна дупка, тя ще избухне на всички места, тъй че всички ще си го отнесат.
Всъщност предходната година те също се пробваха да обсъдят както инфлацията, по този начин и лихвите по заемите, само че не се получи. Сега обстановката се оказа толкоз изострена, че срещата на главните финансисти на планетата беше затворена за пресата, за външни лица (да, същите, които дадоха половин милион евро) и за мнения.
Отвореният свят - и в този случай - се оказа тъкмо като Оруел: непрогледен и тоталитарен.
Не си коства да приказваме съществено за „ четиридесетте шефове на външни министерства “, които би трябвало да дойдат в Давос, както и самият общоприет секретар на Организация на обединените нации Гутереш, с цел да не цитираме несъзнателно „ Ревизор ” на Гогол.
Единственото нещо, което има смисъл да се означи: глобализмът и западноцентричността през днешния ден към този момент са отстранени или се отстраняват от икономическата конкуренция, в случай че приказваме за мащаба на планетата. И ние го знаем. Въпросът е по кое време ще схванат това тези, които ни изпросиха багра и безславно (и предвидимо) го изгубиха.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ