Хърватия: Необходимо е по-справедливо финансиране от ЕС за спиране на изтичането на мозъци
Средствата от научноизследователските фондове на Европейски Съюз би трябвало да бъдат разпределени отвън „ клуба на старците “ от влиятелни институции в по-богати държави-членки, с цел да се ограничи приключването на мозъци, изострящо неравенствата в целия блок, съобщи хърватски министър в четвъртък.
Блокът би трябвало да измисли " по какъв начин в действителност да поддържа свободата на придвижване, само че в това време... да няма някои страни, в които нямаме капацитет за нововъведения или напредък ", сподели Блаженка Дивяк, министър на науката и образованието.
Тя говореше пред кореспонденти в Загреб, защото нейната страна - последната, която се причисли към Европейския съюз през 2013 година - заема своя ред като хазаин на ротационното председателство на Европейски Съюз.
Наред с други по-нови и по-бедни членки на Европейски Съюз като Румъния и България, Хърватия се бори да резервира своите млади и образовани вкъщи, като голям брой се реалокира в по-заможни столици в Европейския съюз за по-високо възнаграждение.
Дивяк приказва за раздор сред по-новите и по-старите държави-членки, като сподели, че Брюксел би трябвало да спре да се концентрира върху „ клуба на старците, на което от време на време сме очевидци в някои планове, когато се състезаваме за пари от Европейски Съюз “.
Фондовете за научни проучвания и нововъведения би трябвало " освен да отиват при тези, които имат авторитет сега ", сподели тя.
Далеч по-добре е да се изградят " разнородни " или разнородни мрежи в цяла Европа, насърчаващи " екипи с друг генезис, разнообразни хрумвания ", добави тя.
Хърватското държавно управление назовава всеобщото изселване на емиграцията, което изпитва, „ значителен “ проблем за страната с население от 4,2 милиона.
Според статистическата работа на Европейски Съюз в този момент 15% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в други държави-членки. Така Хърмватия е на второ място в това отношение след Румъния.
До 300 000 хървати са отпътували в чужбина от 2013 година насам, пресмятат специалистите. Правилата на Европейски Съюз за независимост на придвижване значат, че нейните жители не са изправени пред съвсем никакви спънки, в случай че желаят да отидат в някоя от държавите-членки за работа.
" Хърватия търпи загуба на популацията, равна на загуба на дребен град годишно ", сподели министър председателят Андрей Пленкович пред кореспонденти в сряда, когато представяше председателството на страната си в Европейски Съюз.
Повече от две трети от хърватите напущат заради стопански аргументи, до момента в който второстепенен мотор е разочарованието от необятно публикуваните подкупи, демонстрира изследване на Загребския университет.
Според демографските специалисти дребното население на Хърватия е изложено на изключително висок риск, защото ниската раждаемост също понижава работната мощ.
Обезлюдяването доближи " равнище на класическо демографско заличаване ", съобщи хърватският демограф Стиепан Стерц пред AФП.
Блокът би трябвало да измисли " по какъв начин в действителност да поддържа свободата на придвижване, само че в това време... да няма някои страни, в които нямаме капацитет за нововъведения или напредък ", сподели Блаженка Дивяк, министър на науката и образованието.
Тя говореше пред кореспонденти в Загреб, защото нейната страна - последната, която се причисли към Европейския съюз през 2013 година - заема своя ред като хазаин на ротационното председателство на Европейски Съюз.
Наред с други по-нови и по-бедни членки на Европейски Съюз като Румъния и България, Хърватия се бори да резервира своите млади и образовани вкъщи, като голям брой се реалокира в по-заможни столици в Европейския съюз за по-високо възнаграждение.
Дивяк приказва за раздор сред по-новите и по-старите държави-членки, като сподели, че Брюксел би трябвало да спре да се концентрира върху „ клуба на старците, на което от време на време сме очевидци в някои планове, когато се състезаваме за пари от Европейски Съюз “.
Фондовете за научни проучвания и нововъведения би трябвало " освен да отиват при тези, които имат авторитет сега ", сподели тя.
Далеч по-добре е да се изградят " разнородни " или разнородни мрежи в цяла Европа, насърчаващи " екипи с друг генезис, разнообразни хрумвания ", добави тя.
Хърватското държавно управление назовава всеобщото изселване на емиграцията, което изпитва, „ значителен “ проблем за страната с население от 4,2 милиона.
Според статистическата работа на Европейски Съюз в този момент 15% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в други държави-членки. Така Хърмватия е на второ място в това отношение след Румъния.
До 300 000 хървати са отпътували в чужбина от 2013 година насам, пресмятат специалистите. Правилата на Европейски Съюз за независимост на придвижване значат, че нейните жители не са изправени пред съвсем никакви спънки, в случай че желаят да отидат в някоя от държавите-членки за работа.
" Хърватия търпи загуба на популацията, равна на загуба на дребен град годишно ", сподели министър председателят Андрей Пленкович пред кореспонденти в сряда, когато представяше председателството на страната си в Европейски Съюз.
Повече от две трети от хърватите напущат заради стопански аргументи, до момента в който второстепенен мотор е разочарованието от необятно публикуваните подкупи, демонстрира изследване на Загребския университет.
Според демографските специалисти дребното население на Хърватия е изложено на изключително висок риск, защото ниската раждаемост също понижава работната мощ.
Обезлюдяването доближи " равнище на класическо демографско заличаване ", съобщи хърватският демограф Стиепан Стерц пред AФП.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ