Средновековните зайци-убийци – едно различно чувство за хумор от света на изкуството
Средновековието пази своите специфични секрети. Със сигурност мнозина са запомнили този интервал с редица убийства, мъчения, революции и голямо количество войни и други човешки катаклизми, които по една или друга причина съумяват да изместят погледа от изкуството.
Разбира се, произведения не са липсвали, литературата се е опитвала да се наложи, музиката също се опитвала да проправи своя път, само че около всичко това можем да зададем и един доста значим въпрос: с какво са се забавлявали всички хора, когато е била нужна отмора и най-вероятно всеки е бил отпаднал от всичките типове убийства и санкции, които светът може да предложи.
Отговорът се крие в изображенията на зайчетата. Това сигурно е чудноват избор за мнозина, само че дано стартираме от обстоятелството, че изборът на създателите не е инцидентен. Зайците, през целият си живот, са описвани като почтени и нежни създания, които имат потребност от отбрана и печелят аудиторията със своята хубост, мека четина и почтен взор. Те остават знак на безпомощност и тъкмо затова са се появили създатели с възприятие за комизъм и друг взор. Вместо да продължат традицията, някои създатели стартират да придават гневни и злокобни функции на животното, като в множеството случаи можем да попаднем на много странни хрумвания, в които зайчето държи апарат като секира.
Добавени са и други характерни прекарвания като осъществяването на ликвидиране, разчленяването на човек и още доста други. Вдъхновението за множеството животни идвало от средновековната книга на зверовете, в която се разгласили всевъзможни небивалици по отношение на някои хищници като пантерата, за която се загатва, че има атрактивен мирис за останалите животни и по този метод може по-лесно да откри плячката си, въпреки всичко тя сама дошла, омаяна от аромата. Нека обаче се върнем на зайците. Още по времето на Плиний Стари, можем да открием настоящи военни акции против зайците. Той написа в една от всичките си книги, че зайците на Балеарските острови станали толкоз доста, че армията била принудена, с цел да ги избие, въпреки всичко те унищожавали посевите и обричали голяма част от човешката популация на апетит.
Армията се намесила и в следствие съумяла да намари доста популацията. И по този начин насочваме вниманието си към XII и XV век, когато се раждат по този начин наречените дролери – дребни картинки, които комбинират текст и композиция сред хора и животни – животно с човешка глава и назад. Именно там стартират да се раждат и толкоз вълнуващите картини. Можем да видим зайче с бойни дуспехи и гняв против индивида, тук създателите въобще не са си губили времето. В множеството случаи, изображенията показвали човешки качества като боязън, измама и уязвимост.
Често даже и религиозните водачи намирали място на листа хартия. Въпросните гротески постоянно били идеалното място, където един човек да изрази същинските си страсти, употребявайки изображенията на животни. Обидени имало, само че имайки поради, че този тип изображения съумява да остане към 2 века в историята, явно се е радвало на фенове. Векове по-късно се раждат карикатурите, които резервират острото възприятие за комизъм и въпреки всичко се забавя наличието на комбинацията сред хора и животни, както и чудатите скотски форми, които бихме могли да открием.
