Психолог: Проблемът не е във времето пред екраните, а във времето, което децата не прекарват с нас
Средното време, което младежите прекарват пред екрана, след Коронавирус пандемията към този момент е 7,7 часа в денонощието, а за поколението Z екранното време доближава до 9 часа за денонощие. В същото време възрастните също са подвластни на тази съвременна взаимозависимост, като хората прекарват най-малко 5 чеса пред екраните на преносимите компютри си всеки ден. Тези данни от отчета „ (не)Победимите пандемии “ бяха показани по време на форума „ Преосмисляне на обстоятелствата за понижаване на вредата от рисковите фактори “.
Според един от специалистите по тематиката за несъразмерната приложимост на електронни екрани/дигитални устройства – психологът и психотерапевт Детелина Стаменова, казусът ще става все по-остър и към този момент е ясно, че България се сблъсква с него все по-осезаемо.
Според нея у нас има още една причина хората да прекарват повече време пред екраните на устройствата си, тъй като по традиция българинът обича да гледа телевизия и този табиет се придвижва и върху други сходни действия, което води до пристрастяване към интернет, обществени мрежи и видеоигри, безпределно гледане на сериали, взаимозависимост от смарт телефон и други сходни държания.
Малко история
Прекомерната приложимост на екрани/дигитални устойства (Problematic Use of Screens – PSU) към този момент е обект на съществени научни проучвания, и проблематичната приложимост на мобилни телефони (Problematic Mobile Phone Use) през 2015 година беше избрана от СЗО като заплаха за публичното здраве. Малко по-късно Американската академия по педиатрия излезе с рекомендация за ограничение на екранното време на децата. Пристрастяването към видеоигри бе включено в Международната подредба на заболяванията МКБ – 11 през 2021 година
Ситуацията у нас
Тя не е по-различна от тази в другите страни в Европейски Съюз и света, сочат данните в отчета.
През 2012 година в България се регистрира висок % на 4–6-годишни, които прекарват 60–240 минути пред екрана на тв приемника дневно, като това време е сходно с времето в Белгия и Полша и сензитивно надвишава времето в Германия и Испания, където то е 20–30 минути. Според статистиката за същата година 4 от 5 деца на възраст 9-16 години у нас употребяват интернет всекидневно, като 44% от тях оповестяват, че „ релативно постоянно “ или „ доста постоянно “ прекаляват с използването му. Изследване на СЗО за екранното време на децата в България от 2022 година пък демонстрира, че 50% от 11-годишните прекарват 2 или повече часа пред компютъра. При 13-годишните делът на прекарващите 2 или повече часа пред компютъра е 68%, а при 15-годишните – 69.5%. Особено стеснителен обаче е откритият факт, че българските деца са доста по-често обект на кибертормоз спрямо връстниците си от други страни.
Според онлайн основано проучване на държанието и настройките на родителите по отношение на екранното време, извършено с 1427 респонденти, 15% от децата на възраст 0-6 месеца прекарват време пред екрана на тв приемника, а 2% – пред екрана на смарт телефон.
В идната възрастова група (6-12 месеца) 28% от децата прекарват време пред екрана на тв приемника, а 10% - пред екрана на смарт телефон. В групата на 1-3 годишните 39% гледат телевизия, 33% употребяват смарт телефони и 18% употребяват таблети.
Над какво следва да се замислим?
Според Детелина Стаменова буди терзание фактът, че от ден на ден хора, включително и подрастващи, са оплакват от тревога и депресивни настроения, а това е най-прекият път към зависимостите, включително и несъразмерната приложимост на екрани/дигитални устройства. Втората доста основна и неведнъж недооценявана причина е отчуждението вътре в фамилията.
„ Проблемът не е толкоз във времето, което децата прекарват пред екраните. По-големият проблем е във времето, което децата не прекарват с нас “, акцентира тя и добави, че детството е сериозен интервал за началото на разнообразни зависимости, които могат да се появят по-късно.
Психологът цитира още рекомендации на американски специалисти, които се афишират изрично против потреблението на екранни устройства по какъвто и да било мотив при деца до 2-годишна възраст. Тя уточни, че най-ефективното противопоставяне против екранната взаимозависимост е придвижването, обезпечаването на задоволително време за сън, прекарването на повече време с близки и другари и срещи „ очи в очи “, общуването с природата.
„ Липсата на живия контакт действително поврежда доста повече в сравнение с допускаме “, заключи психологът.
Детелина Стаменова сложи акцент и върху нуждата родителите да бъдат съветвани да заобикалят ранната екранна експозиция при бебета и дребни деца, да имат самодейно държание във връзка с профилактиката на зрителните увреждания, сколиотичните промени в гръбначния дирек и затлъстяването, както и да бъдат обект на политики, които предизвикват здравословни цифрови привички в фамилна среда.
Според един от специалистите по тематиката за несъразмерната приложимост на електронни екрани/дигитални устройства – психологът и психотерапевт Детелина Стаменова, казусът ще става все по-остър и към този момент е ясно, че България се сблъсква с него все по-осезаемо.
Според нея у нас има още една причина хората да прекарват повече време пред екраните на устройствата си, тъй като по традиция българинът обича да гледа телевизия и този табиет се придвижва и върху други сходни действия, което води до пристрастяване към интернет, обществени мрежи и видеоигри, безпределно гледане на сериали, взаимозависимост от смарт телефон и други сходни държания.
Малко история
Прекомерната приложимост на екрани/дигитални устойства (Problematic Use of Screens – PSU) към този момент е обект на съществени научни проучвания, и проблематичната приложимост на мобилни телефони (Problematic Mobile Phone Use) през 2015 година беше избрана от СЗО като заплаха за публичното здраве. Малко по-късно Американската академия по педиатрия излезе с рекомендация за ограничение на екранното време на децата. Пристрастяването към видеоигри бе включено в Международната подредба на заболяванията МКБ – 11 през 2021 година
Ситуацията у нас
Тя не е по-различна от тази в другите страни в Европейски Съюз и света, сочат данните в отчета.
През 2012 година в България се регистрира висок % на 4–6-годишни, които прекарват 60–240 минути пред екрана на тв приемника дневно, като това време е сходно с времето в Белгия и Полша и сензитивно надвишава времето в Германия и Испания, където то е 20–30 минути. Според статистиката за същата година 4 от 5 деца на възраст 9-16 години у нас употребяват интернет всекидневно, като 44% от тях оповестяват, че „ релативно постоянно “ или „ доста постоянно “ прекаляват с използването му. Изследване на СЗО за екранното време на децата в България от 2022 година пък демонстрира, че 50% от 11-годишните прекарват 2 или повече часа пред компютъра. При 13-годишните делът на прекарващите 2 или повече часа пред компютъра е 68%, а при 15-годишните – 69.5%. Особено стеснителен обаче е откритият факт, че българските деца са доста по-често обект на кибертормоз спрямо връстниците си от други страни.
Според онлайн основано проучване на държанието и настройките на родителите по отношение на екранното време, извършено с 1427 респонденти, 15% от децата на възраст 0-6 месеца прекарват време пред екрана на тв приемника, а 2% – пред екрана на смарт телефон.
В идната възрастова група (6-12 месеца) 28% от децата прекарват време пред екрана на тв приемника, а 10% - пред екрана на смарт телефон. В групата на 1-3 годишните 39% гледат телевизия, 33% употребяват смарт телефони и 18% употребяват таблети.
Над какво следва да се замислим?
Според Детелина Стаменова буди терзание фактът, че от ден на ден хора, включително и подрастващи, са оплакват от тревога и депресивни настроения, а това е най-прекият път към зависимостите, включително и несъразмерната приложимост на екрани/дигитални устройства. Втората доста основна и неведнъж недооценявана причина е отчуждението вътре в фамилията.
„ Проблемът не е толкоз във времето, което децата прекарват пред екраните. По-големият проблем е във времето, което децата не прекарват с нас “, акцентира тя и добави, че детството е сериозен интервал за началото на разнообразни зависимости, които могат да се появят по-късно.
Психологът цитира още рекомендации на американски специалисти, които се афишират изрично против потреблението на екранни устройства по какъвто и да било мотив при деца до 2-годишна възраст. Тя уточни, че най-ефективното противопоставяне против екранната взаимозависимост е придвижването, обезпечаването на задоволително време за сън, прекарването на повече време с близки и другари и срещи „ очи в очи “, общуването с природата.
„ Липсата на живия контакт действително поврежда доста повече в сравнение с допускаме “, заключи психологът.
Детелина Стаменова сложи акцент и върху нуждата родителите да бъдат съветвани да заобикалят ранната екранна експозиция при бебета и дребни деца, да имат самодейно държание във връзка с профилактиката на зрителните увреждания, сколиотичните промени в гръбначния дирек и затлъстяването, както и да бъдат обект на политики, които предизвикват здравословни цифрови привички в фамилна среда.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ