6,4% инфлация и 6,6% дефицит залага МФ в проектобюджета за догодина
Средногодишна инфлация от 6,4% и растеж на стопанската система от 1,6 на 100, равняващ се на Брутният вътрешен продукт в размер на близо 174 милиарда лв. залага финансовото министерство в създадения базов бюджет. Разчетите бяха показани от служебния финансов министър Росица Велкова, която посочи, че финансовото министерство ще създаде проектозакона за държавния бюджет в законовия период да 31 октомври и ще го предложи на Народното събрание и постоянно държавно управление. Тя посочи, че МФ е подготовило три разновидността на проектобюджет: план на удължителен закон, който резервира разпореждания на закона за бюджет за 2022 година, втори вид, който е законопроект при настоящи политики през 2022 година, създаден е и законопроект, който дава отговор на фискалните правила за недостига, само че има обилни промени в политиките, които служебното държавно управление не може да направи. Ще бъде препоръчан вторият вид – този със непокътнати настоящи политики през 2022 година
„ Проектобюджетът за 2023 година, който ще представим на Народно събрание и на постоянното държавно управление, е създаден при Брутният вътрешен продукт 173,826 милиарда лева, 1,6 % напредък на Брутният вътрешен продукт, 4,5 % безработица и 6,4 % инфлация. За 2023 година прогнозите за растежа на Брутният вътрешен продукт са в диапазона 0,1–3,8 %, а прогнозите за средногодишната инфлация са в диапазона 5,2-8,0 % “, заяви Росица Велкова.
Показателите за инфлацията са обнадеждаващи на фона на рекордното ѝ ускорение през тази година, достигайки равнища от 18,7% за септември на годишна база. Притеснителните прогнози към този момент са на тематика дълг. Догодина в хазната ще се отвори недостиг от 6,6% на касова основа, което прави над 11,5 милиарда лв., предизвести тя. И макар че в идващите години ще има минимално понижение като процентно отношение, дефицитът в хазната продължава да бъде огромен.
В базовия бюджет, създаден от финансовото министерство е заложено вдишване на нов дълг от 15,9 милиарда лв., с което размерът на държавния дълг би стигнал 50,3 милиарда лв., или 28,9 % на съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт. „ Всяка година до 2025-а, в това число, ще би трябвало да теглим почти към 16 милиарда лв. нов дълг, с което дългът ще надвиши 38% в края на този интервал “, предизвести още Росица Велкова.
Тя изрази и опасения от сериозен риск да стигнем до миг, в който да не можем да си осигурим финансиране през външния и вътрешния пазар.
Започват да нарастват лихвените разноски за обслужване на дълга, като за 2022 година са към 600 млн. лв., за 2023 година ще са 832 млн. лв., за 2024 година - 1,720 милиарда лв. и за 2025 година – над 2,6 милиарда лв..
Колкото до данъчната политика в базовия бюджет понижените данъчни ставки остават във типа, в който са записани в закона сега – до юли следващата година.
Приключва ли обществената благотворителност?
От 2019-а досега има доста съществено повишаване на обществените заплащания, изключително на пенсиите, време да се намерения за стягане на фискалната политика, каквато е наклонността във всички европейски страни, означи още служебният финансов министър.
В базовия бюджет за следващата година минималната работна заплата ще се резервира на равнище от 710 лв. месечно. Увеличение на пенсиите е заложено от 1 юли с използване на така наречен швейцарско предписание:
" Пенсиите ще имат нарастване в този вид, който сме предложили, защото прилагаме настоящото швейцарско предписание от 1 юли с 12% ", разясни Росица Велкова.
Без промени ще останат майчинските, обществените пенсии и данъчните облекчения за родители. Мярката за 25 стотинки подкрепяне за литър гориво ще е годна или до изчерпването на заделения запас, или до момента в който от Европейската комисия не ни постановят да я прекратим. Това може да се наложи, защото е годна единствено за коли с български регистрационни номера, а това се смята за дискриминация, изясни служебният финансов министър.
Министър Велкова разяснява, че към момента не е изгубена изцяло опцията да влезем в еврозоната от януари 2024.
„ Проектобюджетът за 2023 година, който ще представим на Народно събрание и на постоянното държавно управление, е създаден при Брутният вътрешен продукт 173,826 милиарда лева, 1,6 % напредък на Брутният вътрешен продукт, 4,5 % безработица и 6,4 % инфлация. За 2023 година прогнозите за растежа на Брутният вътрешен продукт са в диапазона 0,1–3,8 %, а прогнозите за средногодишната инфлация са в диапазона 5,2-8,0 % “, заяви Росица Велкова.
Показателите за инфлацията са обнадеждаващи на фона на рекордното ѝ ускорение през тази година, достигайки равнища от 18,7% за септември на годишна база. Притеснителните прогнози към този момент са на тематика дълг. Догодина в хазната ще се отвори недостиг от 6,6% на касова основа, което прави над 11,5 милиарда лв., предизвести тя. И макар че в идващите години ще има минимално понижение като процентно отношение, дефицитът в хазната продължава да бъде огромен.
В базовия бюджет, създаден от финансовото министерство е заложено вдишване на нов дълг от 15,9 милиарда лв., с което размерът на държавния дълг би стигнал 50,3 милиарда лв., или 28,9 % на съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт. „ Всяка година до 2025-а, в това число, ще би трябвало да теглим почти към 16 милиарда лв. нов дълг, с което дългът ще надвиши 38% в края на този интервал “, предизвести още Росица Велкова.
Тя изрази и опасения от сериозен риск да стигнем до миг, в който да не можем да си осигурим финансиране през външния и вътрешния пазар.
Започват да нарастват лихвените разноски за обслужване на дълга, като за 2022 година са към 600 млн. лв., за 2023 година ще са 832 млн. лв., за 2024 година - 1,720 милиарда лв. и за 2025 година – над 2,6 милиарда лв..
Колкото до данъчната политика в базовия бюджет понижените данъчни ставки остават във типа, в който са записани в закона сега – до юли следващата година.
Приключва ли обществената благотворителност?
От 2019-а досега има доста съществено повишаване на обществените заплащания, изключително на пенсиите, време да се намерения за стягане на фискалната политика, каквато е наклонността във всички европейски страни, означи още служебният финансов министър.
В базовия бюджет за следващата година минималната работна заплата ще се резервира на равнище от 710 лв. месечно. Увеличение на пенсиите е заложено от 1 юли с използване на така наречен швейцарско предписание:
" Пенсиите ще имат нарастване в този вид, който сме предложили, защото прилагаме настоящото швейцарско предписание от 1 юли с 12% ", разясни Росица Велкова.
Без промени ще останат майчинските, обществените пенсии и данъчните облекчения за родители. Мярката за 25 стотинки подкрепяне за литър гориво ще е годна или до изчерпването на заделения запас, или до момента в който от Европейската комисия не ни постановят да я прекратим. Това може да се наложи, защото е годна единствено за коли с български регистрационни номера, а това се смята за дискриминация, изясни служебният финансов министър.
Министър Велкова разяснява, че към момента не е изгубена изцяло опцията да влезем в еврозоната от януари 2024.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ