Средният размер на необслужваните задължения у нас намалява. Дългът на

...
Средният размер на необслужваните задължения у нас намалява. Дългът на
Коментари Харесай

Българинът има все по-малко необслужвани дългове

Средният размер на необслужваните отговорности у нас понижава. Дългът на българина през 2017 година е бил приблизително 775 лева при 912 лева приблизително през 2016 година , което е спад с към 15%. Това сочи изследване на Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ). Данните обгръщат обработваните задължения от всички компании, членове на асоциацията, които към този момент включват над 80% от бранша.

" Средният размер на необслужваните отговорности понижава паралелно с увеличение на приходите в страната, като резултат " бремето " е все по-поносимо за семействата. Според Национален статистически институт междинната работна заплата за страната към края на 2017 година доближава 1095 лева, което е с близо 40% повече от размера на междинния дълг ", разяснява Райна Миткова, ръководител на АКАБГ.

Заради подобряването на икономическата обстановка понижават и изкупените отговорности. През 2017 година колекторските компании у нас са изкупили необслужвани заеми за 772 млн. лева, до момента в който година по-рано сумата доближи 900 млн. лева Това е намаляване с 14.2%.

Броят на предоставените случаи на колекторските организации обаче нараства близо двойно по отношение на 2016 година - от 1.8 милиона случая през 2016 година на 2.6 милиона през предходната година. В това обаче няма нищо обезпокоително, тъй като в тази численост влизат и просрочия на семействата от 1 до 5 дни, които са напълно почтени и постоянно се дължат на неприятна организация, изясни Райна Миткова.

Според АКАБГ растежът на предоставените случаи се дължи главно на по-голямата кредитна интензивност във финансовия бранш и на растящия оптимизъм у хората поради икономическия напредък. " Това, дружно с повишаващите се приходи, дава убеденост на хората за по-сериозни финансови задължения. При актуалното съществено оживление на икономическите процеси клиентите постоянно пропущат вноски от нехайство, без тяхната финансова сигурност да е застрашена. Затова и по-бързо излизат от просрочие ", считат от асоциацията.

През 2017 година не се регистрира съществено разбъркване на възложителите на задължения за събиране. Банките не престават да са преди всичко с дял от близо 42%. " Бързите " заеми изместват телекомуникационните артикули и доближават малко над 30% от задълженията, обработвани от колекторските организации. Отчетлив растеж има и при лизингите, които към този момент надвишават 4% от предоставените отговорности.

" Динамиката при другите възложители е обвързвана с разрастващия се пазар на различните форми на кредитиране – бързи заеми и лизинг, които хората употребяват все по-често, с цел да покрият съответна потребност. Случва се средствата, изтеглени от небанкови институции, да се употребяват за първокласни разноски. Това също обуславя относително по-честото закъснение при обслужването им спрямо банковите заеми, които са свързани с дълготрайни и добре премислени вложения ", разяснява Александър Грилихес, зам.-председател на АКАБГ.

" Изминалата 2017 година се отличава с продажбата на първите по-сериозни портфейли с обезпечени с парцели заеми. Тенденцията е ясна и присъща за развитите пазари, където банките от време на време почистват насъбраните от този вид активи ", разяснява Райна Миткова.

Профилът на длъжника се утвърждава трайно като млад мъж, под 30-годишна възраст, добре просветен и нормално на трудов контракт, сочи статистиката на асоциацията. Обичайно това е човек, който неотдавна е почнал първата си непрекъсната работа и не е решил вярно съотношението сред приходите и разноските си.

Най-добре управляват заплащанията си жителите на София, Пловдив и Варна. Най-много неточни платци има в Бургас, Стара Загора и Русе. " В желанието си за агресия банките надценяват тези градове, където стандартът на живот на жителите се разграничава от този в огромните обитаеми места като София и Пловдив. Финансовите институции ги третират като равностойни, откъдето следват и по-високите равнища на задлъжнялост ", счита Зорница Димитрова, член на АКАБГ.

На пазара на междуфирмени отговорности се регистрира двоен спад на размера на предоставените вземания по отношение на 2016 година, сочи още статистиката.

Най-съществени остават проблемите в областта на търговията на едро и дребно и строителството. В бранша на туризма платежоспособността се усъвършенства спрямо миналата година. При производството се следи засилен надзор на заплащанията и равнищата на задлъжнялост се задържат.

Основните аргументи за финансовите усложнения на компаниите остават липса на превантивни ограничения като застраховки на вземанията, неприятно ръководство на ликвидността и невисок размер на европейско финансиране.

Положителната наклонност, която регистрират от АКАБГ, е съкращаването на междинния интервал на закъснение на фактурите – от 28 дни през 2016 година на 23 дни през 2017 г.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР