Средата на юли е и жегата в Лисабон е все

Средата на юли е и жегата в Лисабон е все по-тежка. Желанието за пресен ветровит въздух и лека промяна на сюжета ме водиха до спиращите дъха пейзажи на долината на река Дору. Все отново не всеки път е належащо да се качим на аероплан, с цел да открием приказни места - от време на време те са по-близо, в сравнение с допускаме.

Тръгнахме от Лисабон в ранния следобяд и спряхме за къса отмора в малко градче (около 55 000 жители), наречено Помбал, известно с богатия си културен живот, страховит аматьорски спектакъл и феодален фестивал в последната неделя на юли. За страдание, нямахме доста време да разгледаме всичко, което градчето може да предложи на посетителите си, само че късата ни разходка в централната му част бе задоволителна да задоволи любознанието ми. Катедралата на площад " Маркéш де Помбал " е дребна и съвсем неугледна извън, само че извънредно красива от вътрешната страна. Това, което в действителност ме впечатли, бяха типичните португалски керамични плочки - пребивавам в Португалия и до известна степен съм привикнала да ги виждам на всички места, само че не и към църковен олтар. А този тук бе безупречно изрисуван.



Настанихме се в хотела по поречието на Дору след залез. Затова когато пристигнахме, не придобихме ясна визия за пейзажа в близост. Стаята ни разполагаше с панорама към реката и до известна степен бях наясно с хубостта на долината, само че нищо не може да се съпостави с въодушевлението ми в 6 ч. сутринта да видя изгрева. Не обичам да ставам рано, само че в този случай си заслужаваше. Леката и мека слънчева светлина и маранята над реката ме накраха да се усещам все едно към момента сънувам, стоешком на терасата по пижама.



Няколко часа откакто се любувах на спокойствието по изгрев, плюс късна закуска и шампанско за положително утро, беше време за най-приятната част от деня. Дългото пътешестване изисква подобаваща отмора, а басейн с невероятна панорама като тази е спомагателен бонус.



Веднага щом запазихме хотела и видяхме, че към него има тенис корт, си обещахме че най-малко един път ще се отдадем на въпреки и лека физзарядка. Допреди две години ходех на уроци по тенис и откогато стопирах, ракетата ми стои обичайно прибрана в дрешника. Горкият ми прелестен Уилсън! Та ето ни нас там, посред сякаш заслужена отмора, играем тенис на корт, ситуиран на покрива на хотела, с необикновен аспект към долината. Добре де, глаголът “играем ” може би е леко пресилен за нашите (особено моите) опити да си разменяме топката, само че това е тематика на различен диалог.

Проблемът ми в тениса постоянно е бил контролът над топката - както над скоростта, по този начин и над посоката. Имайки това поради, не е по никакъв начин учудващо, че играхме, до момента в който ни свършиха топките (буквално), защото ги изпратих всичките в тревата в близост оттатък мрежата за сигурност. Предполагам, че това значи, че спечелих… Любимият ми миг, до момента в който играхме тенис, беше, когато остарял жълт трен мина по близкия акведукт. Със сигурност беше идеалното опрощение за къса пауза, до момента в който го наблюдавахме по какъв начин минава над арките.



За идващия ден бяхме възнамерявали дегустация на вино. Кинта до Валадо се намира на към час на изток от хотела ни (до градчето Пезо да Рéгуа), само че ни беше препоръчвана неведнъж, тъй че взехме решение да я посетим. Освен това дегустацията им включва освен известния портвайн, създаван по поречието на Дору, а и обичайни бели и червени виновност. Със сигурност не ни разочарова.



След обяд продължихме с първичния ни проект да отидем до градчето Пиняу. Шосето N222 в сектора си сред Пезо да Рéгуа и Пиняу е оповестено за най-красивото в света през 2015 година По мое мнение обаче секторът сред Пиняу и Посо (на другия бряг на реката) е по-впечатляващ с помощта на панорамните гледки отвисоко на хълма. Уникално красиво!



На идващия ден бе време да се отправим назад към Лисабон, само че искахме преди този момент да посетим още едно местенце.

Откакто за пръв път, преди няколко години, видях фотоси на цветните чадъри в Áгеда, доста желаех да посетя градчето и да усетя закачливата му атмосфера. Тъй като първият ми опит бе несполучлив (през февруари чадърите ги нямаше), този път фестивалът AgitÁgueda Art (провежда се от 2006 г.; тази година е от 1 до 23 юли) течеше с цялостна мощ. Повече от 5000 чадъра красят целия град и основават неповторима и цветна конюнктура.



Колко малко костват от време на време сбъднатите фантазии - задоволителни са просто слънце, чаша вино, няколко цветни чадъра и един контейнер гориво. И най-важното, несъмнено, добра компания.



 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.