България е пета в ЕС по най-малко километри магистрали
Сред страните членки на Европейския съюз най-вече автомагистрали през 2020 година е имала Испания, като общата им дължина се равнява на 15 773 километра. След нея се подреждат Германия (13 192 километра) и Франция (11 660 километра). Това сочат най-новите данни на европейската статистическа организация Евростат, оповестени през днешния ден на уеб страницата й.
Сред страните, за които попадат налични данни, най-малка обща дължина на автомагистралите са имали Естония (200 километра), Литва (400 километра), Словакия (521 километра) и Словения (616 километра).
България заема петата позиция измежду страните с най-малка магистрална мрежа, като през 2020 година тя е била 806 километра.
Данните на Евростат сочат още, че родната плътност на магистралната мрежа е била 7 километра на всеки 1000 квадратни километра от територията на страната ни.
През 2020 година минимален общ брой на дължината на магистралната мрежа, отвеян към всеки 1000 километра от територията на съответната страна, имат Норвегия (2 километра), Финландия (3 километра), Румъния (4 километра), Полша и Литва (по 6 километра във всяка). На другия завършек на скалата, страните с най-гъста магистрална мрежа са Нидерландия (82 километра), Белгия (58 километра) и Германия (37 километра).
Транспортното търсене е главен влияещ фактор за гъстотата на магистралната мрежа. Заради това тя е изключително висока в градските и гъсто обитаемоте региони, индустриалните зони и към огромните морски пристанища. Най-висока плътност на автомагистралите в Европейски Съюз през 2020 година са имали райони, ситуирани в Германия, Нидерландия, както и района към унгарската столица - Будапеща.
Повечето европейски столици и огромни градове са заобиколени от пръстен от автомагистрали, с цел да отговорят на огромното търсене на превоз. Най-гъста мрежа през 2020 година е имала Будапеща, със своите 120 километра автомагистрали на всеки 1000 квадратни километра, следвана от Виена (109 км на 1000 кв. км) и Мадрид (96 км на 1000 кв. км).
Размерите на районите варират в Европейски Съюз, като някои столици са избрани като райони, като Виена, до момента в който други столици са елементи от по-голям район, както Париж е част от района Ил дьо Франс. В резултат на това дребните столични райони в множеството случаи имат по-висока плътност на автомагистрали спрямо по-големите райони, които включват столица. Например гъстотата на автомагистралата в дребния район на Виена е по-висока от гъстотата на огромния район Ил дьо Франс, макар че Париж има по-голяма мрежа от автомагистрали от Виена.
Сред страните, за които попадат налични данни, най-малка обща дължина на автомагистралите са имали Естония (200 километра), Литва (400 километра), Словакия (521 километра) и Словения (616 километра).
България заема петата позиция измежду страните с най-малка магистрална мрежа, като през 2020 година тя е била 806 километра.
Данните на Евростат сочат още, че родната плътност на магистралната мрежа е била 7 километра на всеки 1000 квадратни километра от територията на страната ни.
През 2020 година минимален общ брой на дължината на магистралната мрежа, отвеян към всеки 1000 километра от територията на съответната страна, имат Норвегия (2 километра), Финландия (3 километра), Румъния (4 километра), Полша и Литва (по 6 километра във всяка). На другия завършек на скалата, страните с най-гъста магистрална мрежа са Нидерландия (82 километра), Белгия (58 километра) и Германия (37 километра).
Транспортното търсене е главен влияещ фактор за гъстотата на магистралната мрежа. Заради това тя е изключително висока в градските и гъсто обитаемоте региони, индустриалните зони и към огромните морски пристанища. Най-висока плътност на автомагистралите в Европейски Съюз през 2020 година са имали райони, ситуирани в Германия, Нидерландия, както и района към унгарската столица - Будапеща.
Повечето европейски столици и огромни градове са заобиколени от пръстен от автомагистрали, с цел да отговорят на огромното търсене на превоз. Най-гъста мрежа през 2020 година е имала Будапеща, със своите 120 километра автомагистрали на всеки 1000 квадратни километра, следвана от Виена (109 км на 1000 кв. км) и Мадрид (96 км на 1000 кв. км).
Размерите на районите варират в Европейски Съюз, като някои столици са избрани като райони, като Виена, до момента в който други столици са елементи от по-голям район, както Париж е част от района Ил дьо Франс. В резултат на това дребните столични райони в множеството случаи имат по-висока плътност на автомагистрали спрямо по-големите райони, които включват столица. Например гъстотата на автомагистралата в дребния район на Виена е по-висока от гъстотата на огромния район Ил дьо Франс, макар че Париж има по-голяма мрежа от автомагистрали от Виена.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ