Какво да правим с новата армия безработни
Сред особените черти на рецесията, породена от епидемията от ковид, и комплекта от ограничения, които целят нейното ограничение, несъмнено са бързите промени на пазара на труда. Докато едни компании не престават да работят, на практика незасегнати, други видяха активността си неразрешена за интервал от най-малко два месеца, което сложи под въпрос самото им оцеляване и задържането на служащите. На този фон следва да се запитаме дали напъните на държавното управление са задоволителни за справяне с неизбежния растеж на безработицата и
какви спомагателни ограничения могат да бъдат подхванати,
с цел да се омекоти ударът.
Новите безработни идват, от една страна, от засегнатите от рецесията предприятия у нас и, от друга – от връщащите се от чужбина българи, загубили досегашната си претовареност. Тази композиция заплашва да се трансформира в едно от най-тежките краткосрочни провокации, пред които трудовата администрация се е изправяла, а понастоящем не наподобява изключително добре готова, с цел да се оправи.
Разбира се, най-хубавата мярка за справяне с безработицата е да не се стига до такава – това е и евентуално повода най-широко обсъжданата измежду антикризисните ограничения на държавното управление да е поддръжката за заплатите на засегнатите служащи, по-популярна с името „ 60:40 “, по дяловете в заплащането, които си поделят работодателите и страната. Дори и тази скица да се окаже сполучлива в запазването на множеството работни места, към които е ориентирана – за което имаме известни учредения да се съмняваме, съдейки по първичните реакции на работодателите, които би трябвало да я употребяват – наподобява необикновено да излезем от рецесията без сензитивен растеж в броя на безработните.
От медийни изяви на обществения министър, защото към момента не разполагаме с публични данни, излиза наяве, че в дните след въвеждането на изключителното състояние
новите безработни са почти по 3-4 хиляди дневно,
на фона на общо 203 хиляди безработни към края на февруари. Ако тази скорост на нови регистрации се резервира, до края на карантината броят на безработните умерено може да се удвои, а ограниченията, ориентирани към тях следва да целят, от една страна, задържането им отвън претовареност за оптимално малко време, и снабдяването им с съответстващи на актуалния пазар на труда умения, от друга.
От значение е и профилът на новите безработни – те идват най-много от най-тежко ударените от рецесията и ограничаващите ограничения браншове - в най-висока степен хотелиерството и ресторантьорството, превоз, само че и в близко бъдеще може да се чакат от ден на ден служащи от строителството и индустриални предприятия. В общия случай множеството от заетите в тези браншове не са измежду най-гъвкавите участници на пазара на труда, защото не са с изключително високо равнище на обучение, а
постоянно не имат и умения,
съответстващи на сфери отвън тази, в която са работели при рецесията.
Краткосрочните ограничения за битка с безработицата минават съвсем извънредно през ограниченията за даване на краткотрайна претовареност. На фона на внезапното стесняване на търсенето на труд в границите на няколко седмици, намирането на нова непрекъсната претовареност за хората от най-засегнатите браншове наподобява малко евентуално. Обхватът на краткотрайната претовареност знаем от годишните отчети на Агенция по заетостта – съгласно последния, общият брой на краткотрайно заетите в границите на 2018 година е бил малко над 100 хиляди души, надалеч под растежа на безработицата, който следим сега. Още повече че забележителна част от краткотрайната претовареност в минали години се случва точно в секторите, най-тежко наранени от рецесията, по линията на сезонна работа в хотели и заведения за хранене, в интервали, в които има напор от туристи, а тази година упованията са доста свити.
На този декор разширението на напъните за обезпечаване на краткотрайна претовареност на останалите без работа хора вследствие на рецесията наподобява още по-важно. Разбира се, то няма по какъв начин да е едностранно изпитание на администрацията; съдействието на бизнеса и желанието му да наема и образова нови хора, в подтекста на по-слаба икономическа интензивност, е също толкоз значимо, колкото способността на бюрата по труда да извършват ролята си на посредник и асистент.
В хода на самата криза подкрепата на системите, които са подложени на най-голямо напрежение с нова работна ръка, наподобява най-разумна. Такъв образец е общественият патронаж, който общините обезпечават на нуждаещи се и се оказа основен в изискванията на ограничавания за напредване и стесняване на опциите за контакт на клиентите му. От страна на бизнеса
разносът на артикули се оказва все по-голям,
а по всеобщото закъснение на доставките проличава неналичието на задоволително човешки запас. В близко бъдеще, в резултат на нарушаването на някои търговски връзки, локалното земеделско произвеждане евентуално ще се окаже основно, и надлежно натам могат да бъдат ориентирани част от новите безработни, изключително тези, които до неотдавна са намирали реализация в бранша, само че в чужбина.
Разширяването на краткотрайната претовареност обаче е мярка, която може единствено да облекчи растежа на безработицата. Тук идва ролята на стратегиите за преквалификация и образование на възрастни. Много от тях в този момент са ориентирани към младежи от така наречената NEET категория -
младежи, които нито учат, нито работят,
защото образованието и реинтеграцията им на пазара на труда наподобяват по-постижими, само че точно в този момент е моментът обсегът им да бъде уголемен, тъй че да покрие оптимален брой от новите безработни, изключително тази част от тях, чиито работни места няма аспект да се възвръщат в близко бъдеще. Както към този момент споменахме, напъните на администрацията и на бизнеса би трябвало да бъдат обединени, с цел да са сполучливи ограниченията за образование на възрастни и придобиването на спомагателна подготовка.
Длъжни сме да отбележим, че в тази тенденция понастоящем
съвсем всички старания идват от работодателите
– за разлика от множеството европейски страни, където най-често има баланс сред каузи на общественото и частното даване на образование и подготовка на възрастни, то у нас 2/3 от напъните в тази тенденция се падат на работодателите. Иначе, на този стадий делът на хората, които годишно минават някаква форма на образование, един път излезли от възрастта „ за учене “ (25+), е нищожен – по последни данни това са едвам 2,5% от всички на подобаваща възраст, на фона на 25-30% във водещите по този индикатор европейски страни (Швеция, Финландия, Дания например).
Ако желаеме да повишим гъвкавостта на работната си мощ обаче, това ще би трябвало да се промени, и то бързо. В противоположен случай новите безработни могат да се окажат в графата на трайно безработните. Допреди няколко месеца този проблем не беше толкоз огромен, защото имаше работа за всички. Сега обаче
свободните работни места ще се окажат прекомерно висока летва
за множеството останали без работа хора. По тази причина част ограниченията за битка с безработицата след рецесията би трябвало да се съсредоточат точно към екипиране на останалите без работа хора с нови умения и квалификации, съответстващи на актуалния пазар на труда – боравене с технологии, „ меки “ умения, съвременни индустриални похвати и други
Мерките в хода на самото изключително състояние са единствено началото на напъните, които би трябвало да бъдат положени в посока нормализиране на трудовия пазар. По тази причина е належащо да се мисли в най-малко две направления – умна субсидирана краткотрайна претовареност в браншове, които в действителност се нуждаят от нея, и фокусиране върху повишение на квалификациите и уменията на новите безработни.
какви спомагателни ограничения могат да бъдат подхванати,
с цел да се омекоти ударът.
Новите безработни идват, от една страна, от засегнатите от рецесията предприятия у нас и, от друга – от връщащите се от чужбина българи, загубили досегашната си претовареност. Тази композиция заплашва да се трансформира в едно от най-тежките краткосрочни провокации, пред които трудовата администрация се е изправяла, а понастоящем не наподобява изключително добре готова, с цел да се оправи.
Разбира се, най-хубавата мярка за справяне с безработицата е да не се стига до такава – това е и евентуално повода най-широко обсъжданата измежду антикризисните ограничения на държавното управление да е поддръжката за заплатите на засегнатите служащи, по-популярна с името „ 60:40 “, по дяловете в заплащането, които си поделят работодателите и страната. Дори и тази скица да се окаже сполучлива в запазването на множеството работни места, към които е ориентирана – за което имаме известни учредения да се съмняваме, съдейки по първичните реакции на работодателите, които би трябвало да я употребяват – наподобява необикновено да излезем от рецесията без сензитивен растеж в броя на безработните.
От медийни изяви на обществения министър, защото към момента не разполагаме с публични данни, излиза наяве, че в дните след въвеждането на изключителното състояние
новите безработни са почти по 3-4 хиляди дневно,
на фона на общо 203 хиляди безработни към края на февруари. Ако тази скорост на нови регистрации се резервира, до края на карантината броят на безработните умерено може да се удвои, а ограниченията, ориентирани към тях следва да целят, от една страна, задържането им отвън претовареност за оптимално малко време, и снабдяването им с съответстващи на актуалния пазар на труда умения, от друга.
От значение е и профилът на новите безработни – те идват най-много от най-тежко ударените от рецесията и ограничаващите ограничения браншове - в най-висока степен хотелиерството и ресторантьорството, превоз, само че и в близко бъдеще може да се чакат от ден на ден служащи от строителството и индустриални предприятия. В общия случай множеството от заетите в тези браншове не са измежду най-гъвкавите участници на пазара на труда, защото не са с изключително високо равнище на обучение, а
постоянно не имат и умения,
съответстващи на сфери отвън тази, в която са работели при рецесията.
Краткосрочните ограничения за битка с безработицата минават съвсем извънредно през ограниченията за даване на краткотрайна претовареност. На фона на внезапното стесняване на търсенето на труд в границите на няколко седмици, намирането на нова непрекъсната претовареност за хората от най-засегнатите браншове наподобява малко евентуално. Обхватът на краткотрайната претовареност знаем от годишните отчети на Агенция по заетостта – съгласно последния, общият брой на краткотрайно заетите в границите на 2018 година е бил малко над 100 хиляди души, надалеч под растежа на безработицата, който следим сега. Още повече че забележителна част от краткотрайната претовареност в минали години се случва точно в секторите, най-тежко наранени от рецесията, по линията на сезонна работа в хотели и заведения за хранене, в интервали, в които има напор от туристи, а тази година упованията са доста свити.
На този декор разширението на напъните за обезпечаване на краткотрайна претовареност на останалите без работа хора вследствие на рецесията наподобява още по-важно. Разбира се, то няма по какъв начин да е едностранно изпитание на администрацията; съдействието на бизнеса и желанието му да наема и образова нови хора, в подтекста на по-слаба икономическа интензивност, е също толкоз значимо, колкото способността на бюрата по труда да извършват ролята си на посредник и асистент.
В хода на самата криза подкрепата на системите, които са подложени на най-голямо напрежение с нова работна ръка, наподобява най-разумна. Такъв образец е общественият патронаж, който общините обезпечават на нуждаещи се и се оказа основен в изискванията на ограничавания за напредване и стесняване на опциите за контакт на клиентите му. От страна на бизнеса
разносът на артикули се оказва все по-голям,
а по всеобщото закъснение на доставките проличава неналичието на задоволително човешки запас. В близко бъдеще, в резултат на нарушаването на някои търговски връзки, локалното земеделско произвеждане евентуално ще се окаже основно, и надлежно натам могат да бъдат ориентирани част от новите безработни, изключително тези, които до неотдавна са намирали реализация в бранша, само че в чужбина.
Разширяването на краткотрайната претовареност обаче е мярка, която може единствено да облекчи растежа на безработицата. Тук идва ролята на стратегиите за преквалификация и образование на възрастни. Много от тях в този момент са ориентирани към младежи от така наречената NEET категория -
младежи, които нито учат, нито работят,
защото образованието и реинтеграцията им на пазара на труда наподобяват по-постижими, само че точно в този момент е моментът обсегът им да бъде уголемен, тъй че да покрие оптимален брой от новите безработни, изключително тази част от тях, чиито работни места няма аспект да се възвръщат в близко бъдеще. Както към този момент споменахме, напъните на администрацията и на бизнеса би трябвало да бъдат обединени, с цел да са сполучливи ограниченията за образование на възрастни и придобиването на спомагателна подготовка.
Длъжни сме да отбележим, че в тази тенденция понастоящем
съвсем всички старания идват от работодателите
– за разлика от множеството европейски страни, където най-често има баланс сред каузи на общественото и частното даване на образование и подготовка на възрастни, то у нас 2/3 от напъните в тази тенденция се падат на работодателите. Иначе, на този стадий делът на хората, които годишно минават някаква форма на образование, един път излезли от възрастта „ за учене “ (25+), е нищожен – по последни данни това са едвам 2,5% от всички на подобаваща възраст, на фона на 25-30% във водещите по този индикатор европейски страни (Швеция, Финландия, Дания например).
Ако желаеме да повишим гъвкавостта на работната си мощ обаче, това ще би трябвало да се промени, и то бързо. В противоположен случай новите безработни могат да се окажат в графата на трайно безработните. Допреди няколко месеца този проблем не беше толкоз огромен, защото имаше работа за всички. Сега обаче
свободните работни места ще се окажат прекомерно висока летва
за множеството останали без работа хора. По тази причина част ограниченията за битка с безработицата след рецесията би трябвало да се съсредоточат точно към екипиране на останалите без работа хора с нови умения и квалификации, съответстващи на актуалния пазар на труда – боравене с технологии, „ меки “ умения, съвременни индустриални похвати и други
Мерките в хода на самото изключително състояние са единствено началото на напъните, които би трябвало да бъдат положени в посока нормализиране на трудовия пазар. По тази причина е належащо да се мисли в най-малко две направления – умна субсидирана краткотрайна претовареност в браншове, които в действителност се нуждаят от нея, и фокусиране върху повишение на квалификациите и уменията на новите безработни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ