Димитър Моллов слага основите на здравеопазването след Освобождението
Сред обществениците, които съумяват да оставят ярка диря в първите години след Освобождението за укрепването на Княжество България, е Димитър Моллов (26 октомври 1845 – 8 януари 1914 г.).
Той е роден в град Елена. След довеждане докрай на междинното си обучение за малко учи в Духовната семинария в Киев. Дипломира се по компетентност медицина като стипендиант на Славянското благотворително общество в Московския университет (1873), където пази и докторска дисертация. Той е
първият българин с купа " лекар на медицинските науки "
Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война 1877-78 управлява хигиеничен трен на Руския червен кръст и е губернски доктор във Видин.
Д-р Моллов е един от уредниците на държавното опазване на здравето и профилактика в Княжество България, като създава план за развиване на санитарното дело. Той е гласуван от Учредителното национално заседание (1879) и облечен в законна форма под название " Временни правила за санитарното устройство на Княжество България ". Същата година доктор Моллов е определен и за ръководител на първия Висш медицински съвет. Изпълнява функционалностите основен доктор на София през 1882 година Инициатор за основаването на специфична държавна химическа лаборатория и за изграждане на Александровската болница. Д-р Моллов е
създател и пръв ръководител на Българския червен кръст
(като управлява организацията над 20 г.), както и на Българския лекарски съюз. Учител е нацяло потомство хирурзи. Изпълнява длъжността заместител основен доктор на българската армия през 1884-1887. Участва в Сръбско-българската война (1885) като шеф на санитарната работа на Западния отряд.
Д-р Моллов не се задоволява единствено с лекарското си занятие. Той не остава безразличен в политическите битки и публичните прояви.
Избран е за народен представител в Учредителното национално заседание. Един от дейните дейци на Прогресивнолибералната, по-късно на Народната партия. Заема поста министър на националното просвещение (1883-84) в държавното управление на Драган Цанков. Народен представител е в четири Народното събрание през интервала 1879 - 1903 година От 1884 година е автентичен член на Българската академия на науките (БАН). Председател е на Клона за естествени и медицински науки и подпредседател на Българското книжовно сдружение. Д-р Моллов е редактор и помощник на доста профилирани списания, създател на научни писания по медицински и публични въпроси. Участва и в Балканската война 1912-1913 като ръководител на Червения кръст и завеждащ помощната санитарна работа.
Съвсем обикновено, като ученик на Московския университет, той е краен русофил. За къс интервал от време това рефлектира върху неговата кариера. На 15/27 март 1891 година наоколо до Градската градина в София терористи правят несполучлив атентат против Стефан Стамболов. Премиерът остава жив, само че е погубен министърът на финансите Христо Белчев. Управляващите подхващат съществени ограничения против своите съперници в гръмък правосъден развой. Привлечените като очевидци на обвиняването по поръчка намесват в покушението и доктор Моллов. Поради липса на доказателства той е интерниран от София и изпратен в родното село на татко му Беброво. Там прекарва три години и се завръща в София след рухването на Стамболов. Оглавява парламентарната анкетна комисия за следствие активността на предходното държавно управление.
Несъмнено в неговата управленческа активност се откроява управлението на Столичната община. Той е
определен от Софийския градски общински съвет за кмет
на 16 юли 1895 и заема този пост до 30 септември 1896 година
През този интервал той усъвършенства санитарната организация в София. Обръща се особено внимание на столичните питейни заведения, които през 1895 година са 405 на брой. След гледище на кмета общинският съвет ги разделя на три категории и дефинира формите, под които ще действат. По време на кметуването му най-открояващото събитие в столицата е откриването на паметника на Васил Левски.
Съвсем обяснимо концепцията за паметника се ражда незабавно след Освобождението, а главната цел е да се увековечи делото на Апостола на българската независимост. Началото на строителството е сложено през есента на 1879 година Работите обаче се забавят доста заради неприятната организация и неналичието на финансиране. След разнообразни премеждия обектът е приключен дефинитивно в средата на 1891 година Ала откриването и освещаването на паметника става едвам четири години по-късно, на 22 октомври 1895 година И несъмнено заслугата за това е на доктор Моллов. Сценарият за блестящото празненство също е създаден от него.
Сутринта е осъществена божествена работа в църквата " Свети Крал " (днес " Света Неделя " ) и панихида за утешение душата на Дякон Игнатий. След това процесията потегля по централните софийски улици към паметника. В нея се включват сподвижници и родственици на Левски, доктор Моллов и общински съветници, министри и депутати, представители на задгранични благотворителни сдружения. Хилядното голям брой дочаква и княз Фердинанд І.
През годините доктор Д. Моллов натрупва обилни финансови средства, откакто влага своите капитали в разнообразни инициативи. Той разпорежда на ерудирания експерт проектант Никола Лазаров да създаде план за изграждане на жилищна постройка в центъра на София. Тя е издигната през 1909 година на площад " Народно заседание " №11. Зданието е с внушителна фасада и съставлява художествено-архитектурен пример. В него са ситуирани няколко жилището и лекарският кабинет на доктор Моллов. Къщата е населявана и от сина му - учен Владимир Моллов. По-късно тя е
предоставена от наследниците на семейството Моллови на Българска академия на науките,
която от 20-те години на ХХ в. я употребява за свое седалище. Сградата е наранена от англо-американските бомбардировки по време на Втората международна война. По-късно е възобновена.
Благотворителността на Д. Моллов се показва и в друга тенденция. На 2 декември 1916 година на съвещание на Управителния съвет на Българска академия на науките устно е обявено от неговия наследник, че татко му е завещал парична сума с експлицитното предпочитание да се използва за предоставяне на награди на писания по медицина или естествени науки. В случай че липсват такива, паричните средства да се употребяват за потребностите на Българска академия на науките. От дарението се основава фонд с главен капитал 9109 лв.. Впоследствие награди от фонда не са давани, защото сумата е дребна. Той е оставен за капитализиране, а през 1947 година е включен в общите финансови запаси.
Той е роден в град Елена. След довеждане докрай на междинното си обучение за малко учи в Духовната семинария в Киев. Дипломира се по компетентност медицина като стипендиант на Славянското благотворително общество в Московския университет (1873), където пази и докторска дисертация. Той е
първият българин с купа " лекар на медицинските науки "
Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война 1877-78 управлява хигиеничен трен на Руския червен кръст и е губернски доктор във Видин.
Д-р Моллов е един от уредниците на държавното опазване на здравето и профилактика в Княжество България, като създава план за развиване на санитарното дело. Той е гласуван от Учредителното национално заседание (1879) и облечен в законна форма под название " Временни правила за санитарното устройство на Княжество България ". Същата година доктор Моллов е определен и за ръководител на първия Висш медицински съвет. Изпълнява функционалностите основен доктор на София през 1882 година Инициатор за основаването на специфична държавна химическа лаборатория и за изграждане на Александровската болница. Д-р Моллов е
създател и пръв ръководител на Българския червен кръст
(като управлява организацията над 20 г.), както и на Българския лекарски съюз. Учител е нацяло потомство хирурзи. Изпълнява длъжността заместител основен доктор на българската армия през 1884-1887. Участва в Сръбско-българската война (1885) като шеф на санитарната работа на Западния отряд.
Д-р Моллов не се задоволява единствено с лекарското си занятие. Той не остава безразличен в политическите битки и публичните прояви.
Избран е за народен представител в Учредителното национално заседание. Един от дейните дейци на Прогресивнолибералната, по-късно на Народната партия. Заема поста министър на националното просвещение (1883-84) в държавното управление на Драган Цанков. Народен представител е в четири Народното събрание през интервала 1879 - 1903 година От 1884 година е автентичен член на Българската академия на науките (БАН). Председател е на Клона за естествени и медицински науки и подпредседател на Българското книжовно сдружение. Д-р Моллов е редактор и помощник на доста профилирани списания, създател на научни писания по медицински и публични въпроси. Участва и в Балканската война 1912-1913 като ръководител на Червения кръст и завеждащ помощната санитарна работа.
Съвсем обикновено, като ученик на Московския университет, той е краен русофил. За къс интервал от време това рефлектира върху неговата кариера. На 15/27 март 1891 година наоколо до Градската градина в София терористи правят несполучлив атентат против Стефан Стамболов. Премиерът остава жив, само че е погубен министърът на финансите Христо Белчев. Управляващите подхващат съществени ограничения против своите съперници в гръмък правосъден развой. Привлечените като очевидци на обвиняването по поръчка намесват в покушението и доктор Моллов. Поради липса на доказателства той е интерниран от София и изпратен в родното село на татко му Беброво. Там прекарва три години и се завръща в София след рухването на Стамболов. Оглавява парламентарната анкетна комисия за следствие активността на предходното държавно управление.
Несъмнено в неговата управленческа активност се откроява управлението на Столичната община. Той е
определен от Софийския градски общински съвет за кмет
на 16 юли 1895 и заема този пост до 30 септември 1896 година
През този интервал той усъвършенства санитарната организация в София. Обръща се особено внимание на столичните питейни заведения, които през 1895 година са 405 на брой. След гледище на кмета общинският съвет ги разделя на три категории и дефинира формите, под които ще действат. По време на кметуването му най-открояващото събитие в столицата е откриването на паметника на Васил Левски.
Съвсем обяснимо концепцията за паметника се ражда незабавно след Освобождението, а главната цел е да се увековечи делото на Апостола на българската независимост. Началото на строителството е сложено през есента на 1879 година Работите обаче се забавят доста заради неприятната организация и неналичието на финансиране. След разнообразни премеждия обектът е приключен дефинитивно в средата на 1891 година Ала откриването и освещаването на паметника става едвам четири години по-късно, на 22 октомври 1895 година И несъмнено заслугата за това е на доктор Моллов. Сценарият за блестящото празненство също е създаден от него.
Сутринта е осъществена божествена работа в църквата " Свети Крал " (днес " Света Неделя " ) и панихида за утешение душата на Дякон Игнатий. След това процесията потегля по централните софийски улици към паметника. В нея се включват сподвижници и родственици на Левски, доктор Моллов и общински съветници, министри и депутати, представители на задгранични благотворителни сдружения. Хилядното голям брой дочаква и княз Фердинанд І.
През годините доктор Д. Моллов натрупва обилни финансови средства, откакто влага своите капитали в разнообразни инициативи. Той разпорежда на ерудирания експерт проектант Никола Лазаров да създаде план за изграждане на жилищна постройка в центъра на София. Тя е издигната през 1909 година на площад " Народно заседание " №11. Зданието е с внушителна фасада и съставлява художествено-архитектурен пример. В него са ситуирани няколко жилището и лекарският кабинет на доктор Моллов. Къщата е населявана и от сина му - учен Владимир Моллов. По-късно тя е
предоставена от наследниците на семейството Моллови на Българска академия на науките,
която от 20-те години на ХХ в. я употребява за свое седалище. Сградата е наранена от англо-американските бомбардировки по време на Втората международна война. По-късно е възобновена.
Благотворителността на Д. Моллов се показва и в друга тенденция. На 2 декември 1916 година на съвещание на Управителния съвет на Българска академия на науките устно е обявено от неговия наследник, че татко му е завещал парична сума с експлицитното предпочитание да се използва за предоставяне на награди на писания по медицина или естествени науки. В случай че липсват такива, паричните средства да се употребяват за потребностите на Българска академия на науките. От дарението се основава фонд с главен капитал 9109 лв.. Впоследствие награди от фонда не са давани, защото сумата е дребна. Той е оставен за капитализиране, а през 1947 година е включен в общите финансови запаси.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ