Братя Цанови участват в изграждането на България през два века
Сред обществениците, които играят значима роля в построяването на младата българска страна след Освобождението, несъмнено място заемат братята Илия и Найчо Цанови. И двамата са родени във Видин. По бащина линия са наследници на заможния локален търговец Томаки Цанов. Майката Екатерина е потомък на знатния болярски жанр Шишмановци, с наследствена връзка с царската династия. Имат още двама братя и две сестри.
Илия Цанов се ражда на 15 юли 1835 година Получава обикновено образование в локалното килийно учебно заведение. След това е изпратен в Свищов да учи в известното образователно заведение на Емануил Васкидович. Завършва сполучливо образованието си и започва работа в фамилната комерсиална адвокатска фирма във Видин, като води счетоводните бележници и комерсиалната преписка. Придружава татко си при служебните му пътувания до Брашов, Будапеща, Виена и други Бързо напредва в проучването на непознати езици – турски, гръцки, френски и румънски. Получава предложение да стартира работа в османската държавна администрация като секретар на видинския валия. Илия приема и деликатно учи турското законодателство и административно устройство.
Популярността му на способен държавен служител пораства и през 1868 година Илия Цанов е назначен за моавин (помощник-управител) на София. Същата година се жени и се реалокира в бъдещата столица на България. Безспорно най-важният миг в неговата професионална юридическа кариера е предоставената му
отбрана на хванатите въстаници от четата на Христо Ботев
По предложение на митрополит Григорий Доростоло-Червенски Цанов е свикан в Русе за длъжностен бранител, което е казус в османската правосъдна процедура.
Извънредният съд стартира да преглежда делата на 8 юли 1876 година Илия Цанов произнася блестяща защитна тирада. С безапелационни причини потвърждава, че желаните от прокурора тежки присъди са неоснователни. Съдебните заседатели се съгласяват с доводите му и смъртното наказване на четниците Иваница Данчев и Кирил Добрев е сменено с доживотно изгнание в крепостта Сен Жан д`Акр. Западните дипломати намерено показват своето почитание към служебния бранител и го характеризират като правист " от Демостенов вид и парещ национален трибун, който без боязън приказва истината за свободолюбивите желания на българите "...
След Освобождението през 1878 година Временното съветско ръководство назначава Цанов за помощник-градоначалник на София и за ръководител на Видинския губернски съд. Сближава се с Петко Каравелов и става член на Либералната партия. Депутат е в Учредителното заседание (1879) и интензивно взе участие в комисията по изработването на Търновската конституция. Става ръководител на Софийския съд и поставя основите на правосъдното ведомство. Избиран е за депутат (1880-1881, 1884-1887). Заема длъжността основен секретар на Министерството на правораздаването и ръководещ българското дипломатическо агентство в Цариград (1881-1883). От 1884 до 1886 година
оглавява Министерството на външните работи и изповеданията
в кабинета на Петко Каравелов. Включва се в изработването на Топханенската конвенция и персонално я подписва през април 1886 година, с която се признава Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След преврата против княз Александър І Илия Цанов се усеща засегнат от несправедливите обвинявания против него и от изкривяване на историческите обстоятелства. Оттегля се от политическото занятие и стартира да написа спомените си. Умира в София на 14 март 1891 година
На не по-малка популярност се радва и доста по-младият Найчо Цанов. Той е роден през 1857 година Учи в родния си град, а след Освобождението е служител в Окръжния съд в София и Видин. Уволнен е по време на режима на пълномощията (1881-1883). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Последователен съперник на ръководството на Стефан Стамболов. Завършва право във Висшето учебно заведение (днес Софийски университет " Св. Климент Охридски " ). В края на ХІХ век стартират изявите му като политик, държавник, журналист и юрист. От 1896 година е член на Демократическата партия. Около Найчо Цанов и Тодор Влайков се обособява крилото на така наречен млади демократи, които през 1906 година основават Радикалдемократическата партия. Найчо резервира лидерските си функционалности до 1922 г.
Той застава на антимонархически позиции и се бори срещу персоналния режим на княз/цар Фердинанд І. Осъжда виновниците за първата национална злополука. В тази връзка през 1914 година издава листовка под заглавие " Царят на българите и погромът ". Обявява се срещу присъединяване на България в Първата международна война 1915-1918 на страната на Германия и Австро-Унгария и срещу ръководството на БЗНС (1920-1923). Найчо Цанов е дълготраен депутат (1896-1920). Той е определен за ръководител на ХVІІІ нормално национално заседание (1919-1920), само че се отхвърля по политически аргументи. Горещ последовател е на концепциите за създаване на съюз на балканските нации и за предоставяне на политически права на дамите.
Найчо Цанов се изявява и като журналист. Той е редактор на в. " Свобода " (1883-1884). Основава и издава в. " Народен лист " (1894-1898) във Видин. През лятото на 1898 година Цанов разгласява на неговите страници сериозни материали срещу австро-унгарския консул в града - маджарина Доменик Кирали, който е оголен да ловува нелегално диви патици. Дипломатът праща опровергаване до редакцията, търси създателя, заканва се с физическа кавга. Отправят се взаимни закани.
Накрая се стига до двубой
Секундантите на консула идват от Унгария, от Будапеща са донесени и револверите.
За да защитят достойнството си, Цанов и Кирали се срещат в ранното утро на 23 октомври 1898 година в горичката край софийското село Враждебна, покрай река Искър. Под контрола на секундантите и в наличието на двама столични лекари те заемат позиция. Първи стреля консулът, само че не улучва. Идва ред на Цанов. Той постепенно подвига револвера и се прицелва. Но не натиска спусъка, а захвърля оръжието с пренебрежителен жест в краката на чужденеца. След това се обръща и умерено напуща мястото на срещата, съпроводен от секундантите. Дуелът сред Цанов и Кирали в детайли се разяснява от пресата и в кафенетата на Централна и Западна Европа.
Десетилетия по-късно известният политик Димо Казасов декларира: " Найчо Цанов бе нравствена персона. Неговата гражданска героизъм бе неразделен сателит на цялата му политическа кариера. Смел и смел, когато защитаваше правата на другите, той беше безмълвен и преклонен, когато трябваше да брани личната си персона... "
В края на своя живот Найчо Цанов се ориентира към новата политическа групировка Конституционен блок. Ала към този момент няма предходния престиж в обществено-политическата сфера. Умира броени дни след Деветоюнския прелом през 1923 година - на 28 юни 1923. Погребан е с държавни почести в двора на катедралата " Св. Димитър " в родния Видин.
Илия Цанов се ражда на 15 юли 1835 година Получава обикновено образование в локалното килийно учебно заведение. След това е изпратен в Свищов да учи в известното образователно заведение на Емануил Васкидович. Завършва сполучливо образованието си и започва работа в фамилната комерсиална адвокатска фирма във Видин, като води счетоводните бележници и комерсиалната преписка. Придружава татко си при служебните му пътувания до Брашов, Будапеща, Виена и други Бързо напредва в проучването на непознати езици – турски, гръцки, френски и румънски. Получава предложение да стартира работа в османската държавна администрация като секретар на видинския валия. Илия приема и деликатно учи турското законодателство и административно устройство.
Популярността му на способен държавен служител пораства и през 1868 година Илия Цанов е назначен за моавин (помощник-управител) на София. Същата година се жени и се реалокира в бъдещата столица на България. Безспорно най-важният миг в неговата професионална юридическа кариера е предоставената му
отбрана на хванатите въстаници от четата на Христо Ботев
По предложение на митрополит Григорий Доростоло-Червенски Цанов е свикан в Русе за длъжностен бранител, което е казус в османската правосъдна процедура.
Извънредният съд стартира да преглежда делата на 8 юли 1876 година Илия Цанов произнася блестяща защитна тирада. С безапелационни причини потвърждава, че желаните от прокурора тежки присъди са неоснователни. Съдебните заседатели се съгласяват с доводите му и смъртното наказване на четниците Иваница Данчев и Кирил Добрев е сменено с доживотно изгнание в крепостта Сен Жан д`Акр. Западните дипломати намерено показват своето почитание към служебния бранител и го характеризират като правист " от Демостенов вид и парещ национален трибун, който без боязън приказва истината за свободолюбивите желания на българите "...
След Освобождението през 1878 година Временното съветско ръководство назначава Цанов за помощник-градоначалник на София и за ръководител на Видинския губернски съд. Сближава се с Петко Каравелов и става член на Либералната партия. Депутат е в Учредителното заседание (1879) и интензивно взе участие в комисията по изработването на Търновската конституция. Става ръководител на Софийския съд и поставя основите на правосъдното ведомство. Избиран е за депутат (1880-1881, 1884-1887). Заема длъжността основен секретар на Министерството на правораздаването и ръководещ българското дипломатическо агентство в Цариград (1881-1883). От 1884 до 1886 година
оглавява Министерството на външните работи и изповеданията
в кабинета на Петко Каравелов. Включва се в изработването на Топханенската конвенция и персонално я подписва през април 1886 година, с която се признава Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След преврата против княз Александър І Илия Цанов се усеща засегнат от несправедливите обвинявания против него и от изкривяване на историческите обстоятелства. Оттегля се от политическото занятие и стартира да написа спомените си. Умира в София на 14 март 1891 година
На не по-малка популярност се радва и доста по-младият Найчо Цанов. Той е роден през 1857 година Учи в родния си град, а след Освобождението е служител в Окръжния съд в София и Видин. Уволнен е по време на режима на пълномощията (1881-1883). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Последователен съперник на ръководството на Стефан Стамболов. Завършва право във Висшето учебно заведение (днес Софийски университет " Св. Климент Охридски " ). В края на ХІХ век стартират изявите му като политик, държавник, журналист и юрист. От 1896 година е член на Демократическата партия. Около Найчо Цанов и Тодор Влайков се обособява крилото на така наречен млади демократи, които през 1906 година основават Радикалдемократическата партия. Найчо резервира лидерските си функционалности до 1922 г.
Той застава на антимонархически позиции и се бори срещу персоналния режим на княз/цар Фердинанд І. Осъжда виновниците за първата национална злополука. В тази връзка през 1914 година издава листовка под заглавие " Царят на българите и погромът ". Обявява се срещу присъединяване на България в Първата международна война 1915-1918 на страната на Германия и Австро-Унгария и срещу ръководството на БЗНС (1920-1923). Найчо Цанов е дълготраен депутат (1896-1920). Той е определен за ръководител на ХVІІІ нормално национално заседание (1919-1920), само че се отхвърля по политически аргументи. Горещ последовател е на концепциите за създаване на съюз на балканските нации и за предоставяне на политически права на дамите.
Найчо Цанов се изявява и като журналист. Той е редактор на в. " Свобода " (1883-1884). Основава и издава в. " Народен лист " (1894-1898) във Видин. През лятото на 1898 година Цанов разгласява на неговите страници сериозни материали срещу австро-унгарския консул в града - маджарина Доменик Кирали, който е оголен да ловува нелегално диви патици. Дипломатът праща опровергаване до редакцията, търси създателя, заканва се с физическа кавга. Отправят се взаимни закани.
Накрая се стига до двубой
Секундантите на консула идват от Унгария, от Будапеща са донесени и револверите.
За да защитят достойнството си, Цанов и Кирали се срещат в ранното утро на 23 октомври 1898 година в горичката край софийското село Враждебна, покрай река Искър. Под контрола на секундантите и в наличието на двама столични лекари те заемат позиция. Първи стреля консулът, само че не улучва. Идва ред на Цанов. Той постепенно подвига револвера и се прицелва. Но не натиска спусъка, а захвърля оръжието с пренебрежителен жест в краката на чужденеца. След това се обръща и умерено напуща мястото на срещата, съпроводен от секундантите. Дуелът сред Цанов и Кирали в детайли се разяснява от пресата и в кафенетата на Централна и Западна Европа.
Десетилетия по-късно известният политик Димо Казасов декларира: " Найчо Цанов бе нравствена персона. Неговата гражданска героизъм бе неразделен сателит на цялата му политическа кариера. Смел и смел, когато защитаваше правата на другите, той беше безмълвен и преклонен, когато трябваше да брани личната си персона... "
В края на своя живот Найчо Цанов се ориентира към новата политическа групировка Конституционен блок. Ала към този момент няма предходния престиж в обществено-политическата сфера. Умира броени дни след Деветоюнския прелом през 1923 година - на 28 юни 1923. Погребан е с държавни почести в двора на катедралата " Св. Димитър " в родния Видин.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ