Грешката на господин Пеевски
Сред мъдрите приказки, родени от народа ни през вековете има една, която господин Делян Пеевски е трябвало да си спомни, преди да обърне внимание посредством своите вестници на нещото Светослав Иванов. Тя гласи „ Не хвърляй камък в рядко нещо. Ще те оплиска. ”
Допускам, че просто му е пристигнало до гуша от папагалските мръсотии, които се леят против него от „ Капитал ” и компания, както и от техните сътрудници в тв приемниците. Не единствено го позволявам, а съм сигурен, че е по този начин, тъй като бях мазан по същия метод от тези човечета повече от 10 години, до момента в който бях притежател, основател и издател на вестниците от „ Пресгрупа 168 часа ” и по-късно на пресгрупа „ Монитор ”.
И моите нерви от време на време не устояха и като се изключи че им теглех по една банишорска майна, ясно и тъкмо споделях каква зараза в занаята популяризират тия зелени маймуни. Разбира се, те каляха наред българските бизнесмени или по поръчка, или за рекет. Така е и до през днешния ден, несъмнено, много по-перфидно.
Точно подобен е и казусът с нещото Светослав Иванов и изявлението му с шефа на групата „ Ню имидж България “ Ярив Лернер. Поканил го бил да беседват за киното като промишленост. И ей по този начин, най-невинно, от чист професионален интерес го попитал за договорката с Делян Пеевски.
И в този момент да забележим по какъв начин тъкмо го е попитал, тъй като във въпроса на Иванов е заровено кучето. Та Иванов попитал Лернер дали не се тормози, че някои от изданията на Пеевски „ са натоварени с много негативи през годините, подозирани са в много политически зависимости, в това, че са служели за средство за разпра с доста неуместни и политически, и стопански съперници? “
Ето, читателю мил, това е школата на „ Капитал “ – обективничко, невинничко и подличко да излееш мръсотията си като въпрос с детайли на коментар и клюки.
След по този начин заложения въпрос би трябвало да си цялостен наивник, с цел да не ти стане ясно, че господин Лернер е бил поканен в студиото не толкоз поради непринудено зародилия интерес на водещия към киното като промишленост, а тъкмо с цел да му бъде заложен този въпрос, по този метод и апропо да бъдат оплюти група издания на Делян Пеевски, които са обект на търговски интерес от компанията на Лернер. В тази точно технология – мръсничко, подличко, невинничко, обективничко е инфекцията, която „ Капитал “ и агентурата му вкараха в българската публицистика.
Всъщност на нещото Иванов бе обърнато внимание в „ Труд “ още през януари тази година. В публикацията “Светослав Иванов завърши с публицистиката, да влиза в политиката ” бе оценен сериозният недостиг на обективност у известното лице на най-голямата частна българска телевизия – бТВ.
Лоши хора споделят, че този недостиг и съвсем незабележима пристрастност на Иванов си имат цена. Той не бил просто ефирен водещ със мощно развъртян блян в миналото (ако може по-скоро) да се види в министерското кресло на ул. “Ал. Жендов ” № 2, а и добре заплатен лобист на избрани стопански и политически ползи. Ти да видиш! А Иванов другояче е един дребничък, възпитаничък – бузките да му нащипеш от трогване. Но в случай че човек си даде труда да попрегледа предаванията му, ще види, че в случай че го няма Иванов, няма да могат да се изявяват в комфортни изявленията Иво Прокопиев, съдията с политически пристрастености Лозан Панов, политическото зомби Христо Иванов и доста още като тях.
В същата стилистика – обективничко, загриженичко, почтеничко – бе решено и предаването му през януари, в което дружно с капиталската тайфа раздуваха издадената клеветническа книга за българската публицистика, наречена „ Бяла “. В това предаване дружината, дружно с Иванов се оплаква и руга българската публицистика, като че ли те са на Марс. Нима „ журналистът “ Светослав Иванов е не запомнил, че като подобен, той би следвало да е посредник, а не съдник, комфортно базирайки се на манипулативни данни от подвластни журналистически организации. Интересно е също, за какво не бе поканил на седянката нито един от грешниците, изобличени в книгата. Например мен. Да си кажа и аз думата, дето се вика. Има да очаквам!
Тук е мястото да отбележа, че нещото Иванов се явява от ден на ден не като водещ, а като воден публицист. Води го групата на Прокопиев, водят го други стопански кръгове, инженерни политически ГМО-та и не на последно място Сорос и Мамона. Но към момента Иванов не го признава, не застава в праймтайма в неделя вечер на най-рейтинговата телевизия и не признава, че поддържа и постанова “аджендата ” на Прокопиев и компания. Не! Има си отработена стилистика – кротичко, възпитаничко, независимичко – червени бузки.
Но да се върна на грешката на господин Пеевски. Като прочетох какво съм написал до тук, се замислих, че и аз в действителност бих хвърлил камъка в нещото Иванов. Колкото и да ме опръска, по-важно е хората да видят какво се крие под фината му, мазно извъртяна повърхнина.
Допускам, че просто му е пристигнало до гуша от папагалските мръсотии, които се леят против него от „ Капитал ” и компания, както и от техните сътрудници в тв приемниците. Не единствено го позволявам, а съм сигурен, че е по този начин, тъй като бях мазан по същия метод от тези човечета повече от 10 години, до момента в който бях притежател, основател и издател на вестниците от „ Пресгрупа 168 часа ” и по-късно на пресгрупа „ Монитор ”.
И моите нерви от време на време не устояха и като се изключи че им теглех по една банишорска майна, ясно и тъкмо споделях каква зараза в занаята популяризират тия зелени маймуни. Разбира се, те каляха наред българските бизнесмени или по поръчка, или за рекет. Така е и до през днешния ден, несъмнено, много по-перфидно.
Точно подобен е и казусът с нещото Светослав Иванов и изявлението му с шефа на групата „ Ню имидж България “ Ярив Лернер. Поканил го бил да беседват за киното като промишленост. И ей по този начин, най-невинно, от чист професионален интерес го попитал за договорката с Делян Пеевски.
И в този момент да забележим по какъв начин тъкмо го е попитал, тъй като във въпроса на Иванов е заровено кучето. Та Иванов попитал Лернер дали не се тормози, че някои от изданията на Пеевски „ са натоварени с много негативи през годините, подозирани са в много политически зависимости, в това, че са служели за средство за разпра с доста неуместни и политически, и стопански съперници? “
Ето, читателю мил, това е школата на „ Капитал “ – обективничко, невинничко и подличко да излееш мръсотията си като въпрос с детайли на коментар и клюки.
След по този начин заложения въпрос би трябвало да си цялостен наивник, с цел да не ти стане ясно, че господин Лернер е бил поканен в студиото не толкоз поради непринудено зародилия интерес на водещия към киното като промишленост, а тъкмо с цел да му бъде заложен този въпрос, по този метод и апропо да бъдат оплюти група издания на Делян Пеевски, които са обект на търговски интерес от компанията на Лернер. В тази точно технология – мръсничко, подличко, невинничко, обективничко е инфекцията, която „ Капитал “ и агентурата му вкараха в българската публицистика.
Всъщност на нещото Иванов бе обърнато внимание в „ Труд “ още през януари тази година. В публикацията “Светослав Иванов завърши с публицистиката, да влиза в политиката ” бе оценен сериозният недостиг на обективност у известното лице на най-голямата частна българска телевизия – бТВ.
Лоши хора споделят, че този недостиг и съвсем незабележима пристрастност на Иванов си имат цена. Той не бил просто ефирен водещ със мощно развъртян блян в миналото (ако може по-скоро) да се види в министерското кресло на ул. “Ал. Жендов ” № 2, а и добре заплатен лобист на избрани стопански и политически ползи. Ти да видиш! А Иванов другояче е един дребничък, възпитаничък – бузките да му нащипеш от трогване. Но в случай че човек си даде труда да попрегледа предаванията му, ще види, че в случай че го няма Иванов, няма да могат да се изявяват в комфортни изявленията Иво Прокопиев, съдията с политически пристрастености Лозан Панов, политическото зомби Христо Иванов и доста още като тях.
В същата стилистика – обективничко, загриженичко, почтеничко – бе решено и предаването му през януари, в което дружно с капиталската тайфа раздуваха издадената клеветническа книга за българската публицистика, наречена „ Бяла “. В това предаване дружината, дружно с Иванов се оплаква и руга българската публицистика, като че ли те са на Марс. Нима „ журналистът “ Светослав Иванов е не запомнил, че като подобен, той би следвало да е посредник, а не съдник, комфортно базирайки се на манипулативни данни от подвластни журналистически организации. Интересно е също, за какво не бе поканил на седянката нито един от грешниците, изобличени в книгата. Например мен. Да си кажа и аз думата, дето се вика. Има да очаквам!
Тук е мястото да отбележа, че нещото Иванов се явява от ден на ден не като водещ, а като воден публицист. Води го групата на Прокопиев, водят го други стопански кръгове, инженерни политически ГМО-та и не на последно място Сорос и Мамона. Но към момента Иванов не го признава, не застава в праймтайма в неделя вечер на най-рейтинговата телевизия и не признава, че поддържа и постанова “аджендата ” на Прокопиев и компания. Не! Има си отработена стилистика – кротичко, възпитаничко, независимичко – червени бузки.
Но да се върна на грешката на господин Пеевски. Като прочетох какво съм написал до тук, се замислих, че и аз в действителност бих хвърлил камъка в нещото Иванов. Колкото и да ме опръска, по-важно е хората да видят какво се крие под фината му, мазно извъртяна повърхнина.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ