Еврейската общност у нас се тревожи от засилване на антисемитизма
Сред българските евреи доминира чувството, че антисемитските прояви и езикът на омразата се ускоряват – в България и даже в по-голяма степен в Европа. В същото време обаче, те се усещат в сигурност в нашата страна, считат се за добре интегрирани в българското общество и срещат позитивно отношение от страна на етническите българи.
Към такива заключения навежда проучване на социологическата организация „ Алфа Рисърч ”, отдадено на публичните настройки по отношение на антисемитизма и езика на омразата в България.
Евреите виждат растеж на антисемитизма, българите – не чак толкоз
74% от интервюираните български евреи са на мнение, че у нас се следи растеж на антисемитските прояви. Но надалеч повече (91 на сто) са тези, които смятат, че сходна наклонност е по-видима в Европа, в сравнение с в България. Усещането на останалите български жители по въпроса обаче надали би могло да бъде по-различно – единствено 11% имат вяра, че антисемитизмът се трансформира в по-сериозен проблем.
Що се отнася до носителите на антисемитизма, проучването установи, че към 3-4% от популацията отхвърля да поддържа връзка с хора с еврейски генезис и е склонно да оправдава антисемитски прояви. В тази група влизат главно млади мъже, занимаващи се преобладаващо с ръчен труд, които се осведомят най-много от интернет. Около 10% са носителите на латентни антисемитски настройки – група, характеризираща се с декларативна взаимност с евреите, само че и мощна схватливост към тайни теории.
Евреи и българи се разминават и за езика на омразата
Разминаване, въпреки и не толкоз изрично, се следи и във връзка с оценките за езика на омразата. Като проблем в България го разпознават 70% от българските евреи и единствено 37% от необятната общност. Този резултат се отразява и на видимостта на казуса. 95% от евреите виждат език на омразата по отношение на своята общественост в интернет и обществените медии. Сред обществеността тези, които регистрират същото, са на половина по-малко (48%).
По-тревожното е друго – болшинството (64%) от евреите разпознават език на омразата в говоренето на обществени персони. Това чувство се споделя от 17% от необятната общност. „ Сред евреите е налице чувството, че явлението излиза отвън неофициалните граници и получава своего рода „ легитимност “ посредством потреблението му в изявленията на обществени персони и политици, включително в мейнстрийм медиите ”, разясняват социолозите.
Българите гледат преобладаващо позитивно на евреите
Като цяло, в облика на евреите в българското общество доминират позитивните настройки. Най-много от интервюираните (37 процента) са тези, които считат, че евреите са запазили мощен дух и богата просвета, макар историческите си тествания. Българите имат вяра, също по този начин, че евреите имат прекомерно огромно въздействие върху международната политика (36%); че евреите са добре интегрирани в обществото (35%); че евреите са предприемчиви и обичат да работят (34%); че евреите по света са жертва на многовековна дискриминация и гонене (21%).
Сред негативните показа най-силна е тази, че евреите са алчни и обичат парите (17%); че работят подмолно за своите ползи (13%); че са се обогатили за сметка на другите (12%).
В България добросъседството се цени високо
Огромното болшинство от българските евреи и необятната общност обаче се усещат добре едни с други. Повечето хора у нас (83%) не виждат проблем да имат за комшия евреин. Над половината не биха се противопоставили евреи да заемат управителни постове (59%) или да одобряват посредством брак в фамилията си човек от еврейски генезис (52%).
Около една трета от интервюираните могат да посочат най-малко един еврейски празник и познават бележити българи от еврейски генезис (най-известно е името на някогашния външен министър Соломон Паси, следван от хора на изкуството като Етиен Леви, Ицхак Финци, Дора Габе и Валери Петров).
Тези усещания се отразяват и в еврейската общественост. В голямото си болшинство българските евреи се считат за добре интегрирани у нас (91 на сто) и се усещат в сигурност (88 на сто). Едва 11% са избягвали еврейски събития поради опасения за сигурността си.
Познание и памет
37% от интервюираните българи признават, че са съвсем или въобще неинформирани за Холокоста. 49 на 100 споделят същото за явлението „ антисемитизъм ”. Според социолозите налице е ясно изразена възрастова взаимозависимост – колкото по-млади са интервюираните, толкоз по-малко едва са осведомени. Това покачва риска младежите да попаднат под въздействието на антисемитска агитация.
Тук става ясно въпросът за засиленото проучване на събитията от предишното в учебните заведения и университетите. А също и за построяването на музей или непрекъсната галерия, отдадени на спасяването на българските евреи през Втората международна война. Подобна самодейност се поддържа от 94% от българските евреи и 53% от необятната общност.
Проучването е осъществено в границите на план на Дипломатическия институт към българското външно министерство. Финансирано е със средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Фонда за двустранни връзки на Норвежкия финансов механизъм. Проведено е на два стадия в интервала 5 – 21 февруари 2022 година и се състои от национална представителна извадка и проучване измежду еврейската общественост в България.
Към такива заключения навежда проучване на социологическата организация „ Алфа Рисърч ”, отдадено на публичните настройки по отношение на антисемитизма и езика на омразата в България.
Евреите виждат растеж на антисемитизма, българите – не чак толкоз
74% от интервюираните български евреи са на мнение, че у нас се следи растеж на антисемитските прояви. Но надалеч повече (91 на сто) са тези, които смятат, че сходна наклонност е по-видима в Европа, в сравнение с в България. Усещането на останалите български жители по въпроса обаче надали би могло да бъде по-различно – единствено 11% имат вяра, че антисемитизмът се трансформира в по-сериозен проблем.
Що се отнася до носителите на антисемитизма, проучването установи, че към 3-4% от популацията отхвърля да поддържа връзка с хора с еврейски генезис и е склонно да оправдава антисемитски прояви. В тази група влизат главно млади мъже, занимаващи се преобладаващо с ръчен труд, които се осведомят най-много от интернет. Около 10% са носителите на латентни антисемитски настройки – група, характеризираща се с декларативна взаимност с евреите, само че и мощна схватливост към тайни теории.
Евреи и българи се разминават и за езика на омразата
Разминаване, въпреки и не толкоз изрично, се следи и във връзка с оценките за езика на омразата. Като проблем в България го разпознават 70% от българските евреи и единствено 37% от необятната общност. Този резултат се отразява и на видимостта на казуса. 95% от евреите виждат език на омразата по отношение на своята общественост в интернет и обществените медии. Сред обществеността тези, които регистрират същото, са на половина по-малко (48%).
По-тревожното е друго – болшинството (64%) от евреите разпознават език на омразата в говоренето на обществени персони. Това чувство се споделя от 17% от необятната общност. „ Сред евреите е налице чувството, че явлението излиза отвън неофициалните граници и получава своего рода „ легитимност “ посредством потреблението му в изявленията на обществени персони и политици, включително в мейнстрийм медиите ”, разясняват социолозите.
Българите гледат преобладаващо позитивно на евреите
Като цяло, в облика на евреите в българското общество доминират позитивните настройки. Най-много от интервюираните (37 процента) са тези, които считат, че евреите са запазили мощен дух и богата просвета, макар историческите си тествания. Българите имат вяра, също по този начин, че евреите имат прекомерно огромно въздействие върху международната политика (36%); че евреите са добре интегрирани в обществото (35%); че евреите са предприемчиви и обичат да работят (34%); че евреите по света са жертва на многовековна дискриминация и гонене (21%).
Сред негативните показа най-силна е тази, че евреите са алчни и обичат парите (17%); че работят подмолно за своите ползи (13%); че са се обогатили за сметка на другите (12%).
В България добросъседството се цени високо
Огромното болшинство от българските евреи и необятната общност обаче се усещат добре едни с други. Повечето хора у нас (83%) не виждат проблем да имат за комшия евреин. Над половината не биха се противопоставили евреи да заемат управителни постове (59%) или да одобряват посредством брак в фамилията си човек от еврейски генезис (52%).
Около една трета от интервюираните могат да посочат най-малко един еврейски празник и познават бележити българи от еврейски генезис (най-известно е името на някогашния външен министър Соломон Паси, следван от хора на изкуството като Етиен Леви, Ицхак Финци, Дора Габе и Валери Петров).
Тези усещания се отразяват и в еврейската общественост. В голямото си болшинство българските евреи се считат за добре интегрирани у нас (91 на сто) и се усещат в сигурност (88 на сто). Едва 11% са избягвали еврейски събития поради опасения за сигурността си.
Познание и памет
37% от интервюираните българи признават, че са съвсем или въобще неинформирани за Холокоста. 49 на 100 споделят същото за явлението „ антисемитизъм ”. Според социолозите налице е ясно изразена възрастова взаимозависимост – колкото по-млади са интервюираните, толкоз по-малко едва са осведомени. Това покачва риска младежите да попаднат под въздействието на антисемитска агитация.
Тук става ясно въпросът за засиленото проучване на събитията от предишното в учебните заведения и университетите. А също и за построяването на музей или непрекъсната галерия, отдадени на спасяването на българските евреи през Втората международна война. Подобна самодейност се поддържа от 94% от българските евреи и 53% от необятната общност.
Проучването е осъществено в границите на план на Дипломатическия институт към българското външно министерство. Финансирано е със средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Фонда за двустранни връзки на Норвежкия финансов механизъм. Проведено е на два стадия в интервала 5 – 21 февруари 2022 година и се състои от национална представителна извадка и проучване измежду еврейската общественост в България.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ