Сравнително наскоро, преди около два месеца безвъзвратно затворих една врата

Сравнително неотдавна, преди към два месеца окончателно затворих една врата в живота си. Тази врата беше доста тежка, ръждясала и постоянно ключалката й заяждаше. В продължение на четири години аз неуместно и настойчиво не спирах да я разтварям, макар че това, което беше откъм гърба, в никакъв случай не беше на моя страна и предаваше доверието ми във всеки комфортен случай. Обичах го, имах вяра му, бях привикнала с него и по тази причина разреших неговото непоследователно и спорно, само че въпреки всичко наличие в моя живот. Може би по този начин ми беше по-лесно и просто се движех по познатото течение. Нещо, което опитът ме научи да не върша, тъй като постоянно течението ме води в гъсто тресавище, откъдето измъкването е сложна задача.

Вече ясно си давам сметка, че аз, а и като цяло ние - девойките, от време на време имаме алогично и много саморазрушително държание. Въпреки че интуицията и възприятието за самозапазване са наша мощна страна по природа, постоянно ги подценяваме и не се вслушваме в тихия вътрешен, бих споделила, рационален глас. За сметка на това продължаваме да вършим стотици глупави взаимни отстъпки и прочувствени отсрочвания в името на огромната обич, до момента в който най-после се озовем пред заключената врата със строшен ключ в ключалката.Ами в този момент? Ами в този момент да му мисли оня зад вратата, тъй като в последна сметка този, който прости най-често и търпи най-дълго, нормално си потегля най-неочаквано... и вечно. Точно по този начин постъпих и аз. Оставих заключената врата в предишното си и в никакъв случай повече не се обърнах обратно. Сега съм в търсене на нова и по-стабилна врата. Искам тя да е друга, непредвидена, необременена и да я харесам от пръв взор. И въпреки че първоначално ще бъде несигурна, с неспокойствие чакам да надникна оттатък и да открия опциите, които ще ми предложи нейната брава. И даже след време още веднъж да държа счупения ключ в ръка, за мен няма нищо по-вълнуващо от новата вяра, която чака търпеливо точния миг. Именно нея очаквам и аз!