Срастването на власт и медии винаги се описва от добрите

Срастването на власт и медии постоянно се разказва от положителните демократични хора като нещо непоносимо и рисково. Всъщност, не всеки път. Понякога превръщането на публицистиката в безгръбначен агитационен мегафон на упавляващата партия и службите към нея е рекламирано от демократичния човек като нещо отлично, нещо вярно. Да не кажем даже мъдро и красиво.

Илюстрация на явлението е отношението на публицистите към администрацията на Байдън и размяната на фрагменти сред Белия дом и подкрепящите властта прогресивни корпоративни медии. То други съвсем не останаха. Само „ Фокс Нюз “ ненапълно и няколко по-независими уеб страницата. Всичко друго е мутирало в безкритичен папагал , повтарящ всеки все по-абсурден роман на Демократическата партия за действителността.

Все отново би трябвало да кажем, че и измежду демократичните медии има последователност на обединение с страната . Някои са по-интимни с партията от други. Сред най-фанатичните почитатели на държавното управление в Съединени американски щати са водещите и анализаторите в ултралибералната корпоративна телевизия MSNBC. Именно там отива да работи в този момент прессекретарят на Байдън, печално известната машина за операции Джен Псаки. Естеството на нейните служебни задания няма да се промени трагично. Като представител на Белия дом Псаки правеше всичко допустимо да споделя за неуспехите на властта като за триумфи, и непрекъснато да „ бърше “ след Байдън като разяснява какво тъкмо е желал да каже, откакто за следващ път е объркал всички с някакво изцяло неясно или рисково изявление. Понякога композиция и от двете.

Още помним по какъв начин преди известно време даже европейските водачи се тормозиха, когато Джо сподели: „ За Бога, Путин не може да остане на власт “ . Тогава Псаки го поправи и сподели, че формалната позиция на американското държавно управление не приканва за премахването на водач на непозната страна и за промяна на режим.

Още по-забавно стана, когато множеството огромни издания в Съединени американски щати написаха, че Байдън е бил прав, нищо че се е объркал и е бил публично опроверган от своя представител. Малко като демократичен римейк на оня рефрен: „ Води ме партийо! Аз знам, аз имам вяра, че си права, когато съгрешиш даже! “

На новата си работа в малкия екран Псаки ще прави същото – ще изяснява по какъв начин неуспехите на Байдън са триумфи и по какъв начин той е прав, даже когато съгреши. На нейно място прессекретар става Карин Жан-Пиер, която самата напускаща Псаки гордо показа като „ първата чернокожа жена и LGBTQ + персона на този пост! “. В предаването си по „ Фокс “ Тъкър Карлсън пусна монтаж от всички други медии, които повтарят това изложение като проклинание. Отделно имаме възприятието, че всяка седмица в Съединени американски щати има „ историческа “ вест за „ първата чернокожа жена или LGBTQ + персона “, която застава на някакъв пост . Не останаха значими позиции за маргинализирани общности ей!



Разбира се, Карин Жан-Пиер е тъкмо противоположното на маргинализирана. Тя е приключила частно учебно заведение и влиятелен лицей от „ Бръшляновата лига “. Цял живот в американския хайлайф, цялостен живот привилегии. Но по какъв начин се отплаща тя на системата, която я промотира до най-високите позиции, единствено тъй като е „ чернокожа лесбийка “. Със сурова ненавист, естествено. Карин не стопира да приказва за расизма на Америка. Отново Тъкър сподели повърхностен лист с хората и нещата, които новият представител на Белия дом обществено клейми като расистки. Твърде доста са. На нея принадлежи и безумната за съвремието ни имитация, че: „ Ако не си бял, от мъжки пол или хетеросексуален, на гърба ти има цел “ .

Новият прессекретар също твърди, че изборите за президент през 2016-а и за губернатор на Джорджия са били „ откраднати “. Изобщо обществените изявления на новия глас на американския президент съставляват стеснителен азбучник от конспирации, расистки пропаганди и откровени неистини . Това въобще не е проблем за корпоративните медии, които другояче не стопират да тъпчат гърлата на аудиторията си с предизвестия за заплахите от дезинформацията и речта на омразата.

Новият представител на Белия дом явно популяризира единствено вярна и потребна дезинформация и ненавист. Разбира се, тя е работила за MSNBC – същата телевизия, в която в този момент отива нейната предшественичка в Белия дом Джен Псаки. Каква замяна на фрагменти сред властта и медиите в условия на „ демократична народна власт “, кокто биха споделили клинично злоупотребяващите с този термин клетници.

Изводите тук са няколко и нито един не е позитивен за настоящето положение на западната политическа и медийна просвета. От една страна на най-високи позиции се назначават хора без действителна професионална стойност, въз основата единствено на съвременни етнически и джендър характерности. От друга страна има надали не цялостно обединение сред държавните органи и номинално самостоятелните медии . Обширната администрация и журналистическите среди пък са съвсем изцяло доминирани от Демократическата партия. Много авторитетни мейнстрийм Републиканци също се подчиняват на съществени разкази, заложени от Демократите, службите и медиите. Това пък препраща на остарелия лаф, че на Съединени американски щати не им би трябвало трета партия, а втора.

И когато някой си разреши да уточни сходни проблеми, незабавно получава обвиняване, че е „ опасност за демокрацията “. Питайте Тъкър Карлсън и Илон Мъск. А другояче, отвън етническите и джендър „ усъвършенствания на модела “, новият представител на Белия дом е като остарелия, единствено че нов. Да им е честито!