Престиж на ишлеме
Срам, не позор - ще си призная: влязох в нета да диря тълкуванието, смисъла и смисъла на думата " оставка ". Мислех, че се родее с " оставам ", а то не било истина. И няма съветски корен, както допусках - като да вземем за пример " цех ", по този начин обичана в последно време предизборна дума на ръководещите, означаващо фабрика, издигната покрай вода. Ако знаеха, че е с съветски генезис, нямаше даже и да посмеят да се похвалят с достиженията си тъкмо с тези две слети срички.
Защо се разрових да диря смисъла на " оставка " ли? Ами не го разбирам този термин. Цялото държавно управление окапва лист по лист като пожълтял брезов клон наесен, посърнал от корупционна слана, а шефът му - чист като тоалетна хартия на руло. Министрите са кофти, шефовете на организации - тоже, ръководещите депутати никак ги няма, обаче първият министър, той и главатар на партията, си е окей. Нищо му няма, властник, та дрънка. Като вица за оня, дето му останали единствено три косъма на главата и отишъл на бръснар да му направи прическа. Берберинът го пита какво ще прави, когато му остане единствено един косъм. А оня дава отговор гордо: " Ще вървя чорлав! "
Може ли цялата власт да е в черно, а главата на властта да е бяла? И в случай че може - един непокътнат косъм коса прави ли?
Та по тази причина се оплетох: може ли нищо да не знаеш за подчинените си? Те биографии нямат ли? Службите не управляват ли държанието и вложенията им, охолството и аристократичния им метод на живот? Не рапортуват ли на тартора? Той чете ли (докладите)? Има ли морал у този, който не може да се сдържи да не краде и даже да показва и прочиства като изсъхнало гърло зловонното си имущество, до момента в който е още на власт, че след това не се знае: я откри антикорупционен преработвателен за-вод, където да изпусне токсичността благосъстоянието, я не. А заготовката му е към този момент налице и е мъчно да се скрие зад паравана на благодетелността.
Заготовката на това благосъстояние се складира в парцели, в сейфове, в банкови сметки, в хотели и недвижимости в чужбина. Производственият развой тече безупречно - отваря се цех след цех. И благосъстоянието пораства, само че единствено за тези, които не работят или най-малко разчитат на заплатата си.
" Заготовка " също е русизъм.
И се чудя и квас по какъв начин и за какво морално добитото имане няма достолепието да остане на мястото си и да провокира естествена и доброжелателна злоба, а вместо това подава оставка? Да се прикриеш със смокиновия лист на нравствеността, бягайки от обществения укор за дебелоочието, е обидно за разсъдъка. В насилствената оставка има толкоз морал, колкото чест в алчността. Иначе всички оставащи щяха да са аморални - по мотив от противното.
Червеният килим на вожда се тъче на стана на оставкаджиите. Те създават на ишлеме неговия авторитет, само че позаделят по нещичко и за себе си, да има. Хванат ли ги, най-вече да ги пуснат и да им лепнат на челото по една оправдателна индулгенция на изпроводяк от властта. Нищо друго няма да им се случи. Важното е, че са дали своя дан за килима на вожда: той е постоянно в бяло, неопетнен, незнаещ, неособено в час, само че постоянно подготвен да нападне другомислещите и тези, които не са във властта (му). И проповядва следното, наставлява саркастично опозицията: моите хора си подават оставките в израз на високите корупционни стандарти на ръководството ми, а вашите хора не си подават оставките. Защо? На въпроса си ще отговори по този начин: тъй като вие нямате нашите корупционни стандарти. Нестандартни сте. Затова не управлявате.
И ще е прав, несъмнено. Защото е на власт. Той не знае, че правото господства, само че в никакъв случай не е на власт. И законодателната власт нито може да се подмени, нито да обезсмисли правосъдната.
Неудовлетворен останах от изследванията си в Google. Никъде не прочетох за интернационалните стандарти за подаване на оставки, за моралната стойност и нравствената висота на оставката като акт. Разбрах, че нетът е едно нищо в съпоставяне със словоблудното безсрамие на овластения перде-кириз: в обществената мрежа истината може да остане незабелязана или даже да е незнайна, само че в общественото тресавище на грабежа истината просто е невидима. И евентуално не предава на честотите на властта.
Защо се разрових да диря смисъла на " оставка " ли? Ами не го разбирам този термин. Цялото държавно управление окапва лист по лист като пожълтял брезов клон наесен, посърнал от корупционна слана, а шефът му - чист като тоалетна хартия на руло. Министрите са кофти, шефовете на организации - тоже, ръководещите депутати никак ги няма, обаче първият министър, той и главатар на партията, си е окей. Нищо му няма, властник, та дрънка. Като вица за оня, дето му останали единствено три косъма на главата и отишъл на бръснар да му направи прическа. Берберинът го пита какво ще прави, когато му остане единствено един косъм. А оня дава отговор гордо: " Ще вървя чорлав! "
Може ли цялата власт да е в черно, а главата на властта да е бяла? И в случай че може - един непокътнат косъм коса прави ли?
Та по тази причина се оплетох: може ли нищо да не знаеш за подчинените си? Те биографии нямат ли? Службите не управляват ли държанието и вложенията им, охолството и аристократичния им метод на живот? Не рапортуват ли на тартора? Той чете ли (докладите)? Има ли морал у този, който не може да се сдържи да не краде и даже да показва и прочиства като изсъхнало гърло зловонното си имущество, до момента в който е още на власт, че след това не се знае: я откри антикорупционен преработвателен за-вод, където да изпусне токсичността благосъстоянието, я не. А заготовката му е към този момент налице и е мъчно да се скрие зад паравана на благодетелността.
Заготовката на това благосъстояние се складира в парцели, в сейфове, в банкови сметки, в хотели и недвижимости в чужбина. Производственият развой тече безупречно - отваря се цех след цех. И благосъстоянието пораства, само че единствено за тези, които не работят или най-малко разчитат на заплатата си.
" Заготовка " също е русизъм.
И се чудя и квас по какъв начин и за какво морално добитото имане няма достолепието да остане на мястото си и да провокира естествена и доброжелателна злоба, а вместо това подава оставка? Да се прикриеш със смокиновия лист на нравствеността, бягайки от обществения укор за дебелоочието, е обидно за разсъдъка. В насилствената оставка има толкоз морал, колкото чест в алчността. Иначе всички оставащи щяха да са аморални - по мотив от противното.
Червеният килим на вожда се тъче на стана на оставкаджиите. Те създават на ишлеме неговия авторитет, само че позаделят по нещичко и за себе си, да има. Хванат ли ги, най-вече да ги пуснат и да им лепнат на челото по една оправдателна индулгенция на изпроводяк от властта. Нищо друго няма да им се случи. Важното е, че са дали своя дан за килима на вожда: той е постоянно в бяло, неопетнен, незнаещ, неособено в час, само че постоянно подготвен да нападне другомислещите и тези, които не са във властта (му). И проповядва следното, наставлява саркастично опозицията: моите хора си подават оставките в израз на високите корупционни стандарти на ръководството ми, а вашите хора не си подават оставките. Защо? На въпроса си ще отговори по този начин: тъй като вие нямате нашите корупционни стандарти. Нестандартни сте. Затова не управлявате.
И ще е прав, несъмнено. Защото е на власт. Той не знае, че правото господства, само че в никакъв случай не е на власт. И законодателната власт нито може да се подмени, нито да обезсмисли правосъдната.
Неудовлетворен останах от изследванията си в Google. Никъде не прочетох за интернационалните стандарти за подаване на оставки, за моралната стойност и нравствената висота на оставката като акт. Разбрах, че нетът е едно нищо в съпоставяне със словоблудното безсрамие на овластения перде-кириз: в обществената мрежа истината може да остане незабелязана или даже да е незнайна, само че в общественото тресавище на грабежа истината просто е невидима. И евентуално не предава на честотите на властта.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ