Надеждата на Ирак е в Муктада ас Садр
Сражавал съм се против шиитските милиции на Муктада ас Садр в Ирак. Криел съм се от снарядите на неговата Армия на Мехди и изгубих другари поради самоделните взривни устройства на неговата Бригада на обетования ден. Но Муктада ас Садр от 2018 година, чиято коалиция " Сайрун " завоюва най-вече места на последните парламентарни избори в Ирак, не е Муктада ас Садр от 2004 година Човекът, който прати в миналото своите милиции от Армията на Мехди да се борят с американските сили в Наджаф и Багдад, се промени към по-добро.
Ако в предишното Ас Садр се противопоставяше на американските ползи, в този момент той е по-близък до опитите на Запада да надвият иранското въздействие и сунитския екстремизъм. Ас Садр счита себе си за прагматик. Но прагматичният му метод измина пътя от опита за смяна на ситуацията в Ирак посредством физическо принуждение (2003-2008 г.) до разбирането, че силата на политиката са гражданските дейности (2011-2018 г.). Днес Ас Садр схваща нуждата от съдружна поддръжка, която да помогне за усилването на иракските сили, като бъде предотвратен нов срив, който би оказал помощ за появяването на екстремистки групировки като " Ислямска страна ".
Четох какви ли не сериозни публикации. Получих под паника мейлове, послания по фейсбук и текстове по WhatsApp от другари, служили в Ирак. Всички ми задават еднакъв въпрос:
" Ас Садр? Наистина ли? Не се ли сражавахме години наред против този човек? Как може такова нещо? “
И те изгубиха близки хора в борбите против милициите на Ас Садр в Наджаф, багдадския квартал Дора и по знамения " Айриш роуд " от Зелената зона към багдадското летище.
Разбирам страховете им, защото в миналото ги имах и аз. След като прекарах обаче в Ирак няколко бойни цикъла и по време на последните парламентарни избори, към този момент имам доста по-положителна позиция за страната, в сравнение с бих могъл в миналото да си показва. Ас Садр, който следих отпред на неговия съюз " Сайрун " на изборите през 2018 година, даже да не беше проамерикански, беше и проиракски, и антиирански. Това е голяма смяна след 2004 година
Това са първите избори в Ирак след разгрома на " Ислямска страна " и петите след свалянето на Саддам Хюсеин. Бях в Ирак на парламентарните избори през 2010 година Спомням си, че бях в центъра за дейности на американската моторизирана дивизия, когато ни заляха известия за самоделни експлозиви, снаряди, престрелки и жертви измежду иракчаните. Тътенът на взривните устройства можеше да се чуе през стените на изнесената оперативна база " Сокол " в южната част на Багдад през 2010 година Тази година нямаше никакви детонации, снаряди и коли бомби.
Иракските сили за сигурност дружно с сътрудниците си от обединението от Съединени американски щати, Англия, Германия и над 80 други страни подсигуряваха много огромна сигурност на популацията. Докато имаше дребни произшествия в други региони на Ирак, Багдад бе спокоен в деня на изборите. За разлика от 2010 година, когато два ръководени от шиити политически блока преобладаваха каузи на гласовете, 2018 година прокара разграничителните линии сред сунитите, шиитите и кюрдите. В такава конюнктура садристите, които едвам получиха сред 30 и 40 места на предходните избори, се очакваше да се показват много по-силно. С идването на изборните резултати стана ясно, че обединението на Ас Садр ще завоюва болшинство от 329 места в Съвета на представителите. Точно тогава паниката, граничеща с суматоха, се настани във Вашингтон, Лондон и в мислите на стотици хиляди ветерани от войната в Ирак, които знаеха и познаваха единствено този Ас Садр, който се опитваше да ги убие при предходните нахлувания в Ирак.
В края на краищата Ас Садр не обича Съединени американски щати. Никога не ги е обичал и надали в миналото ще ги обикне. Ас Садр и милициите му водиха редица борби против американските сили, които той смяташе за окупатори. Дори държавното управление стартира интервенция " Рицарска офанзива " против Ас Садр и милициите му в Басра през 2008 година с голямата помощ на силите на обединението. Тази интервенция принуди Ас Садр да избяга в Иран. След примирието през 2008 година Ас Садр пренасочи фокуса на Армията на Мехди от военните дейности към даването на обществени услуги, основаване на невоенно крило, наречено " Мумахидун ", и прехвърлянето там на множеството членове на Армията на Мехди. Нападенията против иракски военни и жители стопираха, въпреки малцина бойци от Армията на Махди да бяха пренасочени към Бригадата на Обетования ден и да продължиха офанзивите против американските сили до американското евакуиране през 2011 година
Ас Садр, който се завърна в Ирак през 2011 година от заточение в Иран, бе друг. Той разпусна Армията на Мехди, заповяда на милициите си да не нападат американските войски, а през 2014 година им подреди вместо това да бранят Ирак против " Ислямска страна ". Надигането на " Ислямска страна ", съвпаднало с рухването на Мосул, докара до необикновена коалиция - иракските шиитски милиции, подкрепяни от Иран сили, иракските сили за битка с тероризма и ръководените от Съединени американски щати съдружни сили се сражаваха против " Ислямска страна " и в Ирак, и в Сирия. За разлика от другите шиитски милиции силите на Ас Садр сътрудничеха с иракските държавни сили в тази борба. По-важното е, че откакто министър председателят Хайдер ал Абади разгласи през декември 2017 година, че " Ислямска страна " е победена в Ирак, Ас Садр заповяда на милициите си да се разхлабен и продължи да следва напътствията на иракското държавно управление.
Ас Садр постоянно е бил иракски националист и е поставял страната си над всички, в това число Съединени американски щати и най-много Иран. Той е прагматик и въпреки в никакъв случай да не го декларира намерено, наподобява, схваща, че Ирак самичък, без Съединени американски щати и съдружните сътрудници, не може да предотврати повтаряне на случилото се през 2013 и 2014 година, когато " Ислямска страна " завладя огромни елементи от страната. През 2013 година жителите на Багдад можеха да чуват артилерията на " Ислямска страна " да стреля наоколо. Ирак бе доста покрай цялостен погром. Иракският народ, в това число Ас Садр, помнят това.
Сега, когато " Ислямска страна " е съвсем напълно победена в Ирак, основните провокации пред страната са религиозното принуждение и корупцията. Ас Садр знае какво може да направи религиозното принуждение в Ирак. Той бе основен участник в него и милициите му са директно виновни за зверства против сънародници. Кървавата революция сред сунити и шиити от 2006 до 2008 година взе хиляди жертви и унищожи до основи иракското общество. Цели квартали бяха етнически прочистени, а обезобразени тела бяха вадени всеки ден от река Тигър. Религиозното принуждение, съчетано с корупцията при предходния министър председател Нури ал Малики, оказа помощ за появяването на " Ислямска страна " в доминираната от сунити провинция Анбар.
Корупцията е другото огромно предизвикателство пред Ирак. Въпреки обещанието на сегашния министър председател Ал Абади да обуздае корупцията в държавното управление той не свърши доста работа през първите си 4 години на власт. Като стопанска система, подвластна от петрола, Ирак би трябвало да диверсифицира икономическия си портфейл, да сътвори работни места за стотици хиляди жители и да възроди несъществуващата си междинна класа. 40 на 100 от иракчаните са на държавна работа. Правителството е пропито от корупция. Както твърди Сара Чейс в книгата си от 2015 г.- " Крадците на страната ", корупцията е " причина - не резултат - от световната непоклатимост ".
Ас Садр и " Сайрун " имат добър късмет да окажат позитивно въздействие по тези въпроси, като основат необятно съдружно, етнически разнообразно държавно управление, което да помогне на Ирак да върви напред. Коалицията събра странни другари. Неговата шиитска формация се причисли към иракските комунисти, обединени в апелите си за промяна на държавното управление и битка с корупцията. Ас Садр продължава да работи в тясно съдействие с редица други обединения в опит да сътвори най-големия блок в иракския парламент. Сред тях са обединението " Насър " ( " Победа " ) на премиера Ал Абади, вицепрезидентът Ияд Алауи и неговият най-вече сунитски алианс, както и кюрдските съюзи. Нерелигиозно мултикултурно държавно управление би било нещо положително за Ирак. Коалиция сред " Сайрун " и " Насър " наподобява като най-хубавата вяра за устойчиво иракско държавно управление.
Но преходът в Ирак постоянно е мъчителен. Той е време и на благоприятни условия, и на опасности. Но за разлика от предходните случаи след тези избори останах с усещане, каквото рядко съм имал от годините ми в Ирак и каквото в никакъв случай не съм считал, че ще бъде обвързвано с Муктада ас Садр - за вяра.
-----
Майкъл Д. Съливан,
полковник от американската войска, бил е на пет задачи в Ирак от 2004 до 2018 година Той е лекар по интернационалните връзки и дипломация от учебното заведение " Флечър ". В момента работи в посолството на Съединени американски щати в Багдад. Коментарът е оповестен във " Форин полиси ". Преводът с някои съкращения е на Клуб Z.
Ако в предишното Ас Садр се противопоставяше на американските ползи, в този момент той е по-близък до опитите на Запада да надвият иранското въздействие и сунитския екстремизъм. Ас Садр счита себе си за прагматик. Но прагматичният му метод измина пътя от опита за смяна на ситуацията в Ирак посредством физическо принуждение (2003-2008 г.) до разбирането, че силата на политиката са гражданските дейности (2011-2018 г.). Днес Ас Садр схваща нуждата от съдружна поддръжка, която да помогне за усилването на иракските сили, като бъде предотвратен нов срив, който би оказал помощ за появяването на екстремистки групировки като " Ислямска страна ".
Четох какви ли не сериозни публикации. Получих под паника мейлове, послания по фейсбук и текстове по WhatsApp от другари, служили в Ирак. Всички ми задават еднакъв въпрос:
" Ас Садр? Наистина ли? Не се ли сражавахме години наред против този човек? Как може такова нещо? “
И те изгубиха близки хора в борбите против милициите на Ас Садр в Наджаф, багдадския квартал Дора и по знамения " Айриш роуд " от Зелената зона към багдадското летище.
Разбирам страховете им, защото в миналото ги имах и аз. След като прекарах обаче в Ирак няколко бойни цикъла и по време на последните парламентарни избори, към този момент имам доста по-положителна позиция за страната, в сравнение с бих могъл в миналото да си показва. Ас Садр, който следих отпред на неговия съюз " Сайрун " на изборите през 2018 година, даже да не беше проамерикански, беше и проиракски, и антиирански. Това е голяма смяна след 2004 година
Това са първите избори в Ирак след разгрома на " Ислямска страна " и петите след свалянето на Саддам Хюсеин. Бях в Ирак на парламентарните избори през 2010 година Спомням си, че бях в центъра за дейности на американската моторизирана дивизия, когато ни заляха известия за самоделни експлозиви, снаряди, престрелки и жертви измежду иракчаните. Тътенът на взривните устройства можеше да се чуе през стените на изнесената оперативна база " Сокол " в южната част на Багдад през 2010 година Тази година нямаше никакви детонации, снаряди и коли бомби.
Иракските сили за сигурност дружно с сътрудниците си от обединението от Съединени американски щати, Англия, Германия и над 80 други страни подсигуряваха много огромна сигурност на популацията. Докато имаше дребни произшествия в други региони на Ирак, Багдад бе спокоен в деня на изборите. За разлика от 2010 година, когато два ръководени от шиити политически блока преобладаваха каузи на гласовете, 2018 година прокара разграничителните линии сред сунитите, шиитите и кюрдите. В такава конюнктура садристите, които едвам получиха сред 30 и 40 места на предходните избори, се очакваше да се показват много по-силно. С идването на изборните резултати стана ясно, че обединението на Ас Садр ще завоюва болшинство от 329 места в Съвета на представителите. Точно тогава паниката, граничеща с суматоха, се настани във Вашингтон, Лондон и в мислите на стотици хиляди ветерани от войната в Ирак, които знаеха и познаваха единствено този Ас Садр, който се опитваше да ги убие при предходните нахлувания в Ирак.
В края на краищата Ас Садр не обича Съединени американски щати. Никога не ги е обичал и надали в миналото ще ги обикне. Ас Садр и милициите му водиха редица борби против американските сили, които той смяташе за окупатори. Дори държавното управление стартира интервенция " Рицарска офанзива " против Ас Садр и милициите му в Басра през 2008 година с голямата помощ на силите на обединението. Тази интервенция принуди Ас Садр да избяга в Иран. След примирието през 2008 година Ас Садр пренасочи фокуса на Армията на Мехди от военните дейности към даването на обществени услуги, основаване на невоенно крило, наречено " Мумахидун ", и прехвърлянето там на множеството членове на Армията на Мехди. Нападенията против иракски военни и жители стопираха, въпреки малцина бойци от Армията на Махди да бяха пренасочени към Бригадата на Обетования ден и да продължиха офанзивите против американските сили до американското евакуиране през 2011 година
Ас Садр, който се завърна в Ирак през 2011 година от заточение в Иран, бе друг. Той разпусна Армията на Мехди, заповяда на милициите си да не нападат американските войски, а през 2014 година им подреди вместо това да бранят Ирак против " Ислямска страна ". Надигането на " Ислямска страна ", съвпаднало с рухването на Мосул, докара до необикновена коалиция - иракските шиитски милиции, подкрепяни от Иран сили, иракските сили за битка с тероризма и ръководените от Съединени американски щати съдружни сили се сражаваха против " Ислямска страна " и в Ирак, и в Сирия. За разлика от другите шиитски милиции силите на Ас Садр сътрудничеха с иракските държавни сили в тази борба. По-важното е, че откакто министър председателят Хайдер ал Абади разгласи през декември 2017 година, че " Ислямска страна " е победена в Ирак, Ас Садр заповяда на милициите си да се разхлабен и продължи да следва напътствията на иракското държавно управление.
Ас Садр постоянно е бил иракски националист и е поставял страната си над всички, в това число Съединени американски щати и най-много Иран. Той е прагматик и въпреки в никакъв случай да не го декларира намерено, наподобява, схваща, че Ирак самичък, без Съединени американски щати и съдружните сътрудници, не може да предотврати повтаряне на случилото се през 2013 и 2014 година, когато " Ислямска страна " завладя огромни елементи от страната. През 2013 година жителите на Багдад можеха да чуват артилерията на " Ислямска страна " да стреля наоколо. Ирак бе доста покрай цялостен погром. Иракският народ, в това число Ас Садр, помнят това.
Сега, когато " Ислямска страна " е съвсем напълно победена в Ирак, основните провокации пред страната са религиозното принуждение и корупцията. Ас Садр знае какво може да направи религиозното принуждение в Ирак. Той бе основен участник в него и милициите му са директно виновни за зверства против сънародници. Кървавата революция сред сунити и шиити от 2006 до 2008 година взе хиляди жертви и унищожи до основи иракското общество. Цели квартали бяха етнически прочистени, а обезобразени тела бяха вадени всеки ден от река Тигър. Религиозното принуждение, съчетано с корупцията при предходния министър председател Нури ал Малики, оказа помощ за появяването на " Ислямска страна " в доминираната от сунити провинция Анбар.
Корупцията е другото огромно предизвикателство пред Ирак. Въпреки обещанието на сегашния министър председател Ал Абади да обуздае корупцията в държавното управление той не свърши доста работа през първите си 4 години на власт. Като стопанска система, подвластна от петрола, Ирак би трябвало да диверсифицира икономическия си портфейл, да сътвори работни места за стотици хиляди жители и да възроди несъществуващата си междинна класа. 40 на 100 от иракчаните са на държавна работа. Правителството е пропито от корупция. Както твърди Сара Чейс в книгата си от 2015 г.- " Крадците на страната ", корупцията е " причина - не резултат - от световната непоклатимост ".
Ас Садр и " Сайрун " имат добър късмет да окажат позитивно въздействие по тези въпроси, като основат необятно съдружно, етнически разнообразно държавно управление, което да помогне на Ирак да върви напред. Коалицията събра странни другари. Неговата шиитска формация се причисли към иракските комунисти, обединени в апелите си за промяна на държавното управление и битка с корупцията. Ас Садр продължава да работи в тясно съдействие с редица други обединения в опит да сътвори най-големия блок в иракския парламент. Сред тях са обединението " Насър " ( " Победа " ) на премиера Ал Абади, вицепрезидентът Ияд Алауи и неговият най-вече сунитски алианс, както и кюрдските съюзи. Нерелигиозно мултикултурно държавно управление би било нещо положително за Ирак. Коалиция сред " Сайрун " и " Насър " наподобява като най-хубавата вяра за устойчиво иракско държавно управление.
Но преходът в Ирак постоянно е мъчителен. Той е време и на благоприятни условия, и на опасности. Но за разлика от предходните случаи след тези избори останах с усещане, каквото рядко съм имал от годините ми в Ирак и каквото в никакъв случай не съм считал, че ще бъде обвързвано с Муктада ас Садр - за вяра.
-----
Майкъл Д. Съливан,
полковник от американската войска, бил е на пет задачи в Ирак от 2004 до 2018 година Той е лекар по интернационалните връзки и дипломация от учебното заведение " Флечър ". В момента работи в посолството на Съединени американски щати в Багдад. Коментарът е оповестен във " Форин полиси ". Преводът с някои съкращения е на Клуб Z.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ