Започва Сръбско-българската война
Сръбско-българската война стартира на 14 ноември (2 ноември остарял стил) 1885 година, когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, афишира война на България. Българската победа в тази къса война, наричана „ капитаните побеждават генералите “, е причина за интернационалното признание на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Съединението на Източна Румелия и Княжество България е осъществено сполучливо, само че негативната интернационална реакция надвишава всички упования. Всички Велики сили, като се изключи Англия, се афишират срещу фактическото нарушение на Берлинския контракт и за възобновяване на статуквото в Източна Румелия.
Положението се доусложнява и от негативната реакция на прилежащите страни. В столицата на Османската империя се чуват войнствени изказвания. Сърбия и Гърция стачкуват против нарушеното равновесие на полуострова, само че опасенията им идват от опцията Съединението да провокира сходни събития в Македония.
На 24 октомври 1885 година в Цариград стартира посланическа конференция на Великите сили, която би трябвало да създаде общо решение по българския въпрос. Този път европейските страни са изпреварени от развиването на събитията на полуострова.
Българското държавно управление през цялото време на събитията регистрира сложността на ситуацията и демонстрира огромна дипломатическа интензивност за да се избегне възможен боен спор, като опасенията са извънредно във връзка с Турция. Водят се диалози в Париж и Лондон; дипломатическите ни представители в Цариброд, Белград и Букурещ също се стремят да отклонят всеки опит за външна интервенция. В сходна тенденция работят и множеството Велики сили - те упорстват на полуострова да се резервира успокоение до формалното решение на въпроса от тях. За жал обстановката се трансформира трагично и обединеното Княжество би трябвало да изпие горчивата чаша на личните си илюзии докрай - изоставено от Русия, на 2 ноември то ненадейно е нападнато от Сърбия, като по този метод митът за славянското единение претърпява следващия си провал.
Сърбия е насърчена да работи и е подкрепена финансово от страна на Австро-Унгария. Крал Милан, министрите му и генералитетът имат учредения да чакат бърз боен триумф - армията им е добре въоръжена, с опита от две войни против Турция и ще има на своя страна преимуществото на изненадата. В същото време България е в центъра на една интернационална рецесия, няма действителна поддръжка от нито една Велика мощ, армията й е неопитна и съсредоточена на южната граница, офицерският състав е млад и оставен без помощта на изтеглените по височайше разпореждане съветски офицери.
Сръбските сили наброяват 60 000 добре подготвени и съвременно въоръжени бойци и офицери с 500 оръдия /в хода на войната нарастват до 120 000/, съсредоточени в две армии - Нишавска и Тимошка. Българските сили са състав от 108 000 души, само че недобре въоръжени, безопитни офицери, без опит във военните дейности. Освен това българската войска е съсредоточена на южната граница против Турция.
Според предварителния проект на сръбското командване главният удар към София би трябвало да нанесе Нишавската войска, до момента в който Тимошката следва да блокира и превземе Видин. Сръбското командване счита, че малобройните български гранични елементи няма да окажат сериозна опозиция, само че се сблъсква с първата неприятна изненада. Ожесточени боеве в Драгоманското дефиле задържат цели дивизии на агресора, който не може да съблюдава планувания ритъм на напредване.
В същото време целият български народ се подвига в отбрана на Княжеството и осъщественото Съединение. Войските от южната граница се придвижват с необикновено движение към столицата, образуват се доброволчески отряди. Походът на българските войски от южната граница към Сливница е един същински героизъм. При непрестанен дъжд и разкаляни пътища дружините изминават по към 50 км. на денонощие. Те залитат от отмалялост и бодърствуване, само че не престават да вървят. Движението се прави в колона по трима, като двамата странични придържали междинния, който вървял сред тях и спял. След това се сменяли. Военната история познава малко образци на подобен невероятен по своето напрежение поход. Някои от непознатите военни експерти с удивление и учудване означават, че Сливнишкото стълкновение било извоювано от " краката на българските бойци ".
След разногласия се взема решение Западният корпус, командван в началото от майор Аврам Гуджев, да даде уверено стълкновение по височините край Сливница. Именно там от 5 до 7 ноември се взема решение изходът от войната. Спирането на сръбското нахлуване дава опция самодейността да премине в български ръце. Българската войска, командвана към този момент от майор Данаил Николаев, минава в нахлуване и печели нови победи при Драгоман /10 ноември 1885 г./, Цариброд /11 ноември 1885 г./ и Пирот /14-15 ноември 1885 г./. Пътят към Ниш и цялостният разграм на сърбите е открит.
Успешно протичат дейностите и на север. Ръководените от капитан Атанас Узунов малобройни елементи задържат настъплението на Тимошката войска и Видин е обсаден едвам на 9 ноември, когато изходът от войната е към този момент решен. Усилията на сърбите да завладяват града като мотив при едни бъдещи договаряния остават напразни.
При тази конюнктура Австро-Унгария, имаща огромна виновност за започване на войната, подхваща дейности за избавяне на Сърбия от позорен разгром. На 16 ноември 1885 година австроунгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер се среща с княз Александър I и декларира намерено, че в случай че българите не спрат своето нахлуване те ще срещнат австроунгарски войски. На 9 декември 1885 година в Пирот е подписано примирието сред България и Сърбия.
На 19 февруари 1886 година в Букурещ пълномощниците на България, Турция и Сърбия подписват кротичък контракт, който съдържа един единствен член:
" Помежду Кралство Сърбия и Княжество България се възвръща мир от деня на подписването на сегашния контракт. "
След блестящият триумф на българската войска в тази война, към този момент не може да става дума за възобновяване на статуквото в Източна Румелия. Българското държавно управление приема компромиса да се възвърне мира без всевъзможни обезщетения, тъй като схваща, че в сегашния миг основната задача е интернационалното признание на Съединението.
Източник: Уикипедия
Съединението на Източна Румелия и Княжество България е осъществено сполучливо, само че негативната интернационална реакция надвишава всички упования. Всички Велики сили, като се изключи Англия, се афишират срещу фактическото нарушение на Берлинския контракт и за възобновяване на статуквото в Източна Румелия.
Положението се доусложнява и от негативната реакция на прилежащите страни. В столицата на Османската империя се чуват войнствени изказвания. Сърбия и Гърция стачкуват против нарушеното равновесие на полуострова, само че опасенията им идват от опцията Съединението да провокира сходни събития в Македония.
На 24 октомври 1885 година в Цариград стартира посланическа конференция на Великите сили, която би трябвало да създаде общо решение по българския въпрос. Този път европейските страни са изпреварени от развиването на събитията на полуострова.
Българското държавно управление през цялото време на събитията регистрира сложността на ситуацията и демонстрира огромна дипломатическа интензивност за да се избегне възможен боен спор, като опасенията са извънредно във връзка с Турция. Водят се диалози в Париж и Лондон; дипломатическите ни представители в Цариброд, Белград и Букурещ също се стремят да отклонят всеки опит за външна интервенция. В сходна тенденция работят и множеството Велики сили - те упорстват на полуострова да се резервира успокоение до формалното решение на въпроса от тях. За жал обстановката се трансформира трагично и обединеното Княжество би трябвало да изпие горчивата чаша на личните си илюзии докрай - изоставено от Русия, на 2 ноември то ненадейно е нападнато от Сърбия, като по този метод митът за славянското единение претърпява следващия си провал.
Сърбия е насърчена да работи и е подкрепена финансово от страна на Австро-Унгария. Крал Милан, министрите му и генералитетът имат учредения да чакат бърз боен триумф - армията им е добре въоръжена, с опита от две войни против Турция и ще има на своя страна преимуществото на изненадата. В същото време България е в центъра на една интернационална рецесия, няма действителна поддръжка от нито една Велика мощ, армията й е неопитна и съсредоточена на южната граница, офицерският състав е млад и оставен без помощта на изтеглените по височайше разпореждане съветски офицери.
Сръбските сили наброяват 60 000 добре подготвени и съвременно въоръжени бойци и офицери с 500 оръдия /в хода на войната нарастват до 120 000/, съсредоточени в две армии - Нишавска и Тимошка. Българските сили са състав от 108 000 души, само че недобре въоръжени, безопитни офицери, без опит във военните дейности. Освен това българската войска е съсредоточена на южната граница против Турция.
Според предварителния проект на сръбското командване главният удар към София би трябвало да нанесе Нишавската войска, до момента в който Тимошката следва да блокира и превземе Видин. Сръбското командване счита, че малобройните български гранични елементи няма да окажат сериозна опозиция, само че се сблъсква с първата неприятна изненада. Ожесточени боеве в Драгоманското дефиле задържат цели дивизии на агресора, който не може да съблюдава планувания ритъм на напредване.
В същото време целият български народ се подвига в отбрана на Княжеството и осъщественото Съединение. Войските от южната граница се придвижват с необикновено движение към столицата, образуват се доброволчески отряди. Походът на българските войски от южната граница към Сливница е един същински героизъм. При непрестанен дъжд и разкаляни пътища дружините изминават по към 50 км. на денонощие. Те залитат от отмалялост и бодърствуване, само че не престават да вървят. Движението се прави в колона по трима, като двамата странични придържали междинния, който вървял сред тях и спял. След това се сменяли. Военната история познава малко образци на подобен невероятен по своето напрежение поход. Някои от непознатите военни експерти с удивление и учудване означават, че Сливнишкото стълкновение било извоювано от " краката на българските бойци ".
След разногласия се взема решение Западният корпус, командван в началото от майор Аврам Гуджев, да даде уверено стълкновение по височините край Сливница. Именно там от 5 до 7 ноември се взема решение изходът от войната. Спирането на сръбското нахлуване дава опция самодейността да премине в български ръце. Българската войска, командвана към този момент от майор Данаил Николаев, минава в нахлуване и печели нови победи при Драгоман /10 ноември 1885 г./, Цариброд /11 ноември 1885 г./ и Пирот /14-15 ноември 1885 г./. Пътят към Ниш и цялостният разграм на сърбите е открит.
Успешно протичат дейностите и на север. Ръководените от капитан Атанас Узунов малобройни елементи задържат настъплението на Тимошката войска и Видин е обсаден едвам на 9 ноември, когато изходът от войната е към този момент решен. Усилията на сърбите да завладяват града като мотив при едни бъдещи договаряния остават напразни.
При тази конюнктура Австро-Унгария, имаща огромна виновност за започване на войната, подхваща дейности за избавяне на Сърбия от позорен разгром. На 16 ноември 1885 година австроунгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер се среща с княз Александър I и декларира намерено, че в случай че българите не спрат своето нахлуване те ще срещнат австроунгарски войски. На 9 декември 1885 година в Пирот е подписано примирието сред България и Сърбия.
На 19 февруари 1886 година в Букурещ пълномощниците на България, Турция и Сърбия подписват кротичък контракт, който съдържа един единствен член:
" Помежду Кралство Сърбия и Княжество България се възвръща мир от деня на подписването на сегашния контракт. "
След блестящият триумф на българската войска в тази война, към този момент не може да става дума за възобновяване на статуквото в Източна Румелия. Българското държавно управление приема компромиса да се възвърне мира без всевъзможни обезщетения, тъй като схваща, че в сегашния миг основната задача е интернационалното признание на Съединението.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ