Експлозията на 4 август 2020 г. в пристанището на Бейрут опустоши ливанската столица, убивайки повече от 230 души, ранявайки над 7000 и причинявайки големи щети на домове, болници, училища и магазини. Това е една от най-големите неядрени експлозии в последно време.
Три години по-късно отговорните все още не са подведени под отговорност, тъй като ливанският политически елит продължава активно да саботира разследването и съдебния процес, започнал след инцидента. Жертвите и техните семейства не само не получават справедливост за това, което им се е случило, но също така се борят да се възстановят от взрива на фона на осакатяваща икономическа криза, влошена от същия елит.
От 2019 г. ливанската валута е загубила около 98 процента от стойността си в сравнение с долара на Съединените щати, предизвиквайки трицифрена инфлация, разпространявайки бедността и глада и водеща до вълна от емиграция. Според проучване на Световната банка това е резултат от умишлена депресия, организирана от политическия елит на страната. Кризата вероятно е един от трите най-тежки икономически колапса, които светът е виждал от 1850 г. насам.
Състоянието на ливанската икономика и фактът, че все още няма достатъчно разследване на експлозията в пристанището на Бейрут, произтичат от система на безнаказаност, която опустошава Ливан. Едно международно разследване на експлозията ще бъде първата значителна стъпка за търсене на отговорност от ливанските власти и ще даде на хората конкретна надежда насред безкрайното страдание, на което са били подложени.
Нов импулс за справедливост трябва да дойде отвън, защото местните съдебни производства са в застой. Водещият следовател на взрива, съдия Тарек Битар, е бил многократно възпрепятстван от прокурорите, защитаващи властите, обвинени в престъпления, свързани с експлозията.
През януари разследването беше спряно за пети път от началото му. Адвокатската колегия на Бейрут, Ливанската асоциация на съдиите и Ливанската коалиция за независимост на съдебната система критикуват възпрепятстването на правосъдието, както и Маргарет Сатъртуейт, специалният докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите, и други правни експерти.< /p>
През март Фолкер Тюрк, Върховният комисар на ООН за правата на човека, призова за спешно и „сериозно разследване на експлозията от август 2020 г. ... без политическа намеса или допълнително забавяне“.
Веднага след това изявление Австралия, заедно с 37 други държави, призоваха ливанските власти да гарантират, че националното разследване е независимо и прозрачно. Обаче призивът към ливанския политически елит да направи нещо е безсмислен, тъй като това са същите хора, които са замесени във взрива и срива на икономиката и притежават изключителна степен на безконтролна власт.
Разбирайки тази реалност, на тази трета годишнина от взрива повече от 350 лица и организации в и извън Ливан, включително голям брой жертви, издадоха отворено писмо в подкрепа на резолюция на Съвета на ООН по правата на човека, която разреши независимо разследване на експлозията в пристанището на Бейрут. Всъщност подобна мисия за установяване на факти е единственият начин да се придвижи напред процесът на отчетност.
Някои може да са скептични относно потенциала му за успех, посочвайки противоречивия Специален трибунал за Ливан, който беше създаден, за да разследва и преследва отговорните за убийството на ливанския премиер Рафик Харири през 2005 г. Трибуналът беше упълномощен от Службата за сигурност на ООН съвет, частично платен от ливанското правителство и без местна легитимност.
За разлика от това, предложената мисия за установяване на факти във взрива в Бейрут би била по-ефективна, защото ще се радва на по-широка международна подкрепа, като се има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека е по-представителен от Съвета за сигурност на ООН. Разследването също няма да струва нищо на ливанското правителство и ще има местна легитимност, тъй като членове на семействата на жертвите, местни организации и повече от 40 членове на парламента многократно са призовавали за такава международна мисия.
Международното право за правата на човека е неизменна част от конституционния ред на Ливан. Поради това проучвателна мисия на Съвета на ООН по правата на човека ще подкрепи разследването на съдия Битар чрез ливанската съдебна система.
Взривът има значителни международни измерения, които допълнително налагат международно разследване. Амониевият нитрат, който се е запалил и е причинил експлозията, е пътувал от Грузия за Мозамбик на нает от Русия товарен кораб, когато капитанът казва, че е бил инструктиран да направи непланирано спиране в Бейрут и да поеме допълнителен товар. Корабът пристигна в Бейрут през ноември 2013 г., но така и не напусна, като се оплете в правен спор за неплатени пристанищни такси, блокирани моряци и дефекти на кораба. Никой не се появи да поиска пратката.
Има подозрения, че количеството амониев нитрат, което се взриви в пристанището на Бейрут миналата година, е една пета от пратката, разтоварена там през 2013 г., и че голяма част от товара е бил прехвърлен в Сирия, за да бъде използван в експлозиви, разположени в гражданска война.
Граждани на най-малко 15 други държави загинаха при експлозията в Бейрут; шест от тези нации са членове на Съвета по правата на човека на ООН, включително Бангладеш, Белгия, Франция, Германия, Пакистан и САЩ. Ако потърсят справедливост за своите граждани, се вслушат в исканията на ливанския народ, покажат глобално лидерство и представят резолюция за международно разследване, има значителен шанс целият съвет да подкрепи подобна инициатива.
Далал Муавад, ливанска журналистка, улови какъв е залогът зад проучвателната мисия на Съвета на ООН по правата на човека във връзка с експлозията, когато тя заяви по време на интервю за британския Канал 4: „Ако няма отговорност и справедливост... ако това престъплението остава ненаказано, това е, това е краят [за Ливан].“
Ако Съветът по правата на човека на ООН не предприеме действия, това ще позволи на Ливан да рухне. Това би било морален провал, който би имал опустошителни последици не само за ливанския народ, но и за целия регион, ако не и за целия свят. Ето защо е в интерес на всеки да търси и изисква справедливост в Ливан.
Майкъл Фахри пише в лично качество.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
