Защо плашат гражданите на Запада с “възраждането на СССР
Според западните медии и политици „ съветската инвазия в Украйна “ е единствено средство. А задачата е „ възраждането на Съюз на съветските социалистически републики “. Точно за това сякаш мечтае съветското управление, в случай че имаме вяра на изказванията, правени постоянно на Запад. Откъде се появиха сходни съмнения, за какво западният човек към момента се опасява от Съветския съюз и към какво в действителност се стреми Москва?
Руското управление мечтае за възобновяване на Съветския съюз. Тази мисъл на Запад се излъчва от всякъде. Озвучава се от висши представители на Държавния департамент, Белия дом и Конгреса. За това пишат публицисти от всички издания – от леговището на либералите “Ню Йорк Таймс” до резервата на тръмпистите “Фокс Нюз”. И най-после, същата тематика се експлоатира интензивно от западни режисьори от всички жанрове.
Освен това въпросът „ за какво “ нормално е последван от прочувствени отговори. Като 69-годишен политик, чиято кариера е към залеза, господин Путин е решен да излъска наследството си и да анулира това, което той назовава злополуката на ХХ век: разпадането на Съветския съюз. Изданията в страна, в която сегашният президент идва на власт на 77, а предходният на 70, споделя за “залязващата кариера” на 69-годишен политик...
Има и проблеми с разсъжденията. „ Путин ще възвърне Съветския съюз по метода, по който го вижда – и няма да спре с Украйна “, споделя американският конгресмен Майкъл Валц. “Путин е фокусиран върху концепцията, че някогашните сателитни страни на Съветския съюз като Украйна са всъщност съветски заради предходната си обвързаност към комунизма. И въпреки това да не е правилно, този метод дава на Путин, в очите на московските му последователи, мандат да разшири съветското въздействие в Европа”, добавя политикът.
Г-н конгресмен знае малко за историята на Русия и постсъветското пространство. Почти всички сегашни постсъветски републики (с изключение на Армения, Грузия, Литва и Молдова) не са имали държавност в сегашните си граници, преди Русия да пристигна на тяхна територия. Тоест те са просто територии с разнообразни националности, живеещи там или редица протодържавни формирания. Всички те са близки до Русия не заради комунизма (който се появява едвам през ХХ век), а тъй като са израснали и се формирали в границите на съветското културно и икономическо ядро в продължение на няколкостотин години.
Ненужни суверенитети
И тъкмо тази непосредственост в действителност е главната причина Западът да разсее мита за желанието на Русия да възвърне Съветския съюз. Факт е, че това „ възобновяване “ се отнася до всяка интеграционна политика на Москва в постсъветското пространство, в това число обединяването на редица страни в границите на Евразийския стопански съюз. Което западните играчи, показани от Съединени американски щати и Европейския съюз, се пробват по всевъзможен метод да торпилират.
В последна сметка интеграцията води до подсилване на суверенитета – и на първо място икономическия. „ Резултатът от интеграцията в обозримо бъдеще е основаването на аналог на Европейската икономическа общественост от Маастрихт. Тоест основаването на четири свободи на икономическа интеграция: безпрепятственото придвижване на артикули, услуги, хора и капитали – с вероятност за основаване на стопански и паричен съюз, само че без прекосяване към политически и боен съюз “, изяснява заместник-директорът. на Центъра за цялостни евразийски и интернационалните проучвания на Висшата школа по стопанска система Дмитрий Суслов.
„ Резултатът от интеграцията, като всяко бизнес начинание, е максимизиране на общите доходи и изгоди. Евразийският стопански съюз дава опция за възобновяване на икономическите вериги, за пресъздаване на промишлености, които бяха унищожени в доста републики през 90-те години на предишния век. Един общ и по-голям пазар разрешава привличането на повече вложения. Всичко това значи нови работни места и по-добри условия на живот за жителите на евразийските държави”, изяснява Никита Мендкович, началник на Евразийския изчерпателен клуб. “Военното измерение на интеграцията (не в границите на Евразийския стопански съюз, а в границите на ОДКС) ни разрешава да защитим изгодите, които сме основали от външни агресори. От терористични банди до западни поръчители на цветни революции, които имат за цел да уловят естествените благосъстояния на нашите страни Ясно е, че сходна вероятност ще направи постсъветските пазари, общества и суверенитет по-малко уязвими от западното влияние”, добавя той.
„ Съединени американски щати и техните съдружници се притесняват, че интеграцията прави постсъветските страни по-силни. Те желаят районните страни - да вземем за пример Беларус, Казахстан, Русия - да бъдат обект на американската политика, да се подчиняват на решенията на Вашингтон, както множеството страни от Стара Европа”, продължава Никита Мендкович. “Но интеграцията разрешава да се сътвори по-голям пазар, взаимно да произвеждате повече артикули, а не да се купуват на Запад, да се получават по-големи приходи, да се организира по-независима икономическа, военна и други политики. Да се дефинира личното бъдеще, а не да се чакат услуги от Съединените щати”, добавя той.
Егоистични цели
Освен тези общи за Запада „ минуси “, Съединени американски щати и Европейски Съюз имат свои лични аргументи да желаят срутва на интеграционните планове на Русия.
„ Съединените щати имат отрицателно отношение към всяка интеграция в постсъветското пространство по геополитически, идеологически и алегорични аргументи. Геополитически те се опасяват от възраждането на главен център на силата, който може да ги провокира – и инерцията на това отрицателно усещане продължава. Идеологически те считат, че интеграцията към Русия попречва демократизацията на Русия и превръщането ѝ в „ естествена демократична национална страна “ в европейски смисъл – т.е. страна, която ще даде суверенитет на всички некоренни нации, които могат да претендират за това. Символично, тъй като фрагментираното постсъветско пространство е знак на успеха на Съединени американски щати в Студената война “, споделя Дмитрий Суслов.
Да, в този момент американските елити са разграничени. Но множеството от групите са консолидирани в съпротивата против интеграционните планове в Русия, просто тъй като всяка от тях има своя лична причина. Прагматиците (които се застъпват за договаряния с Москва) се опасяват от възкресението на съветския център на силата. „ Ястребите “ (желаещи да смажат Русия) се надяват да засилят дезинтеграционните процеси в нея. И носталгични по огромните благоприятни условия на предишното, демократичните глобалисти и неоконсерватори държат на дребното останали знаци на някогашната американска мощност. Така се образува американският антируски консенсус.
Що се отнася до Европейския съюз, евразийската интеграция, инициирана от Москва, унищожава мита, че Брюксел интензивно популяризира в европейското пространство.
„ Европейският съюз се опълчва на всяка рускоцентрична интеграция, тъй като Европейски Съюз се нарежда като единствения полюс на интеграция в пространството на Голяма Европа. А от позиция на Брюксел всички останали би трябвало да построяват връзки с Европейски Съюз (включително посредством съглашения за асоцииране) въз основата на разпоредбите и нормите на Европейския съюз, а не да основават нещо свое, без значение. Отделните самостоятелни интеграционни планове в постсъветското пространство подкопават монопола на Европейски Съюз “, споделя Дмитрий Суслов.
Ето за какво Европейският съюз по едно време беше изрично срещу субективността на Евразийската икономическа общественост (която беше Евразийски стопански съюз до 2014 г.). Брюксел отхвърли да взе участие в разговор с интеграционните структури, като искаше да комуникира извънредно непосредствено с страните. И беше иронично, даже сюрреалистично – в края на краищата, признавайки се в правото си да съставлява своите държави-членки, Европейската комисия отхвърли на Евразийската икономическа комисия правото да съставлява своите държави-членки.
По-дълбоко и по-ефективно
По този метод изказванията на Съединени американски щати и Европейски Съюз за желанието на Москва да възвърне Съюз на съветските социалистически републики се употребяват освен за демонизиране на Русия на Запад (например за дискредитиране на съветските оферти за сигурност), само че и за омаловажаване на облика на Кремъл и неговите претекстове в очите на популацията на постсъветските страни. Множество американски фондации, Неправителствени организации и локални организации, финансирани от тях, популяризират клюки за опитите на Русия да „ превземе “ още веднъж страните от постсъветското пространство - и тези клюки, за жалост, попадат на разорана почва. Един тип комбинация от митовете на локалната просветителна система и ползите на някои локални групи, които се опълчват на интеграционните процеси с Русия.
„ Евразийските интеграционни процеси са възпрепятствани от корумпираните ползи на локалните елити. По-специално, на образуването на общ енергиен пазар в ЕАИС се опълчиха избрани групи в Казахстан, които при затворен пазар биха могли монополно да диктуват цените на енергийните запаси, като полутечен газ. Техният скок, апропо, беше повода за началото на митингите през януари този януари в републиката. А на влизането на Таджикистан в ЕАИС се противодейства от локални проведени незаконни групи, които паразитират върху труда на мигрантите в Русия. Защото в случай че бъдат легализирани в границите на Съюза, тези групи ще изгубят изискванията за рекет против работещите си сънародници “, споделя Никита Мендкович.
Според някои специалисти най-хубавото противопоставяне на тази западна осведомителна политика ще бъде „ историята на триумфа “ на евразийската интеграция, която ще почувстват болшинството жители на страните членки на Евразийския стопански съюз. И за това би трябвало да задълбочим тази интеграция.
„ На съветската интеграционна политика липсват политическа воля и храброст за основаване на мощни интеграционни институции, които ще имат действителна власт. Същата уязвимост на Съда на Евразийския съюз разрешава на страните членки просто да не извършват отговорностите си. В изискванията на мощни институции интеграцията би се осъществявала доста по-динамично – както може да се види да вземем за пример в образеца на Европейски Съюз. Един от главните мотори на европейската интеграция е самостоятелната и политически тежка Европейска комисия, както и мощният Съд на Европейския съюз “, изяснява Дмитрий Суслов.
Западните медии и политици могат да се провиснал – Москва не желае да построява още веднъж Съветския съюз. Русия просто консолидира постсъветското пространство повече като Европейския съюз. И има цялостното право на това.
Превод: В. Сергеев
Руското управление мечтае за възобновяване на Съветския съюз. Тази мисъл на Запад се излъчва от всякъде. Озвучава се от висши представители на Държавния департамент, Белия дом и Конгреса. За това пишат публицисти от всички издания – от леговището на либералите “Ню Йорк Таймс” до резервата на тръмпистите “Фокс Нюз”. И най-после, същата тематика се експлоатира интензивно от западни режисьори от всички жанрове.
Освен това въпросът „ за какво “ нормално е последван от прочувствени отговори. Като 69-годишен политик, чиято кариера е към залеза, господин Путин е решен да излъска наследството си и да анулира това, което той назовава злополуката на ХХ век: разпадането на Съветския съюз. Изданията в страна, в която сегашният президент идва на власт на 77, а предходният на 70, споделя за “залязващата кариера” на 69-годишен политик...
Има и проблеми с разсъжденията. „ Путин ще възвърне Съветския съюз по метода, по който го вижда – и няма да спре с Украйна “, споделя американският конгресмен Майкъл Валц. “Путин е фокусиран върху концепцията, че някогашните сателитни страни на Съветския съюз като Украйна са всъщност съветски заради предходната си обвързаност към комунизма. И въпреки това да не е правилно, този метод дава на Путин, в очите на московските му последователи, мандат да разшири съветското въздействие в Европа”, добавя политикът.
Г-н конгресмен знае малко за историята на Русия и постсъветското пространство. Почти всички сегашни постсъветски републики (с изключение на Армения, Грузия, Литва и Молдова) не са имали държавност в сегашните си граници, преди Русия да пристигна на тяхна територия. Тоест те са просто територии с разнообразни националности, живеещи там или редица протодържавни формирания. Всички те са близки до Русия не заради комунизма (който се появява едвам през ХХ век), а тъй като са израснали и се формирали в границите на съветското културно и икономическо ядро в продължение на няколкостотин години.
Ненужни суверенитети
И тъкмо тази непосредственост в действителност е главната причина Западът да разсее мита за желанието на Русия да възвърне Съветския съюз. Факт е, че това „ възобновяване “ се отнася до всяка интеграционна политика на Москва в постсъветското пространство, в това число обединяването на редица страни в границите на Евразийския стопански съюз. Което западните играчи, показани от Съединени американски щати и Европейския съюз, се пробват по всевъзможен метод да торпилират.
В последна сметка интеграцията води до подсилване на суверенитета – и на първо място икономическия. „ Резултатът от интеграцията в обозримо бъдеще е основаването на аналог на Европейската икономическа общественост от Маастрихт. Тоест основаването на четири свободи на икономическа интеграция: безпрепятственото придвижване на артикули, услуги, хора и капитали – с вероятност за основаване на стопански и паричен съюз, само че без прекосяване към политически и боен съюз “, изяснява заместник-директорът. на Центъра за цялостни евразийски и интернационалните проучвания на Висшата школа по стопанска система Дмитрий Суслов.
„ Резултатът от интеграцията, като всяко бизнес начинание, е максимизиране на общите доходи и изгоди. Евразийският стопански съюз дава опция за възобновяване на икономическите вериги, за пресъздаване на промишлености, които бяха унищожени в доста републики през 90-те години на предишния век. Един общ и по-голям пазар разрешава привличането на повече вложения. Всичко това значи нови работни места и по-добри условия на живот за жителите на евразийските държави”, изяснява Никита Мендкович, началник на Евразийския изчерпателен клуб. “Военното измерение на интеграцията (не в границите на Евразийския стопански съюз, а в границите на ОДКС) ни разрешава да защитим изгодите, които сме основали от външни агресори. От терористични банди до западни поръчители на цветни революции, които имат за цел да уловят естествените благосъстояния на нашите страни Ясно е, че сходна вероятност ще направи постсъветските пазари, общества и суверенитет по-малко уязвими от западното влияние”, добавя той.
„ Съединени американски щати и техните съдружници се притесняват, че интеграцията прави постсъветските страни по-силни. Те желаят районните страни - да вземем за пример Беларус, Казахстан, Русия - да бъдат обект на американската политика, да се подчиняват на решенията на Вашингтон, както множеството страни от Стара Европа”, продължава Никита Мендкович. “Но интеграцията разрешава да се сътвори по-голям пазар, взаимно да произвеждате повече артикули, а не да се купуват на Запад, да се получават по-големи приходи, да се организира по-независима икономическа, военна и други политики. Да се дефинира личното бъдеще, а не да се чакат услуги от Съединените щати”, добавя той.
Егоистични цели
Освен тези общи за Запада „ минуси “, Съединени американски щати и Европейски Съюз имат свои лични аргументи да желаят срутва на интеграционните планове на Русия.
„ Съединените щати имат отрицателно отношение към всяка интеграция в постсъветското пространство по геополитически, идеологически и алегорични аргументи. Геополитически те се опасяват от възраждането на главен център на силата, който може да ги провокира – и инерцията на това отрицателно усещане продължава. Идеологически те считат, че интеграцията към Русия попречва демократизацията на Русия и превръщането ѝ в „ естествена демократична национална страна “ в европейски смисъл – т.е. страна, която ще даде суверенитет на всички некоренни нации, които могат да претендират за това. Символично, тъй като фрагментираното постсъветско пространство е знак на успеха на Съединени американски щати в Студената война “, споделя Дмитрий Суслов.
Да, в този момент американските елити са разграничени. Но множеството от групите са консолидирани в съпротивата против интеграционните планове в Русия, просто тъй като всяка от тях има своя лична причина. Прагматиците (които се застъпват за договаряния с Москва) се опасяват от възкресението на съветския център на силата. „ Ястребите “ (желаещи да смажат Русия) се надяват да засилят дезинтеграционните процеси в нея. И носталгични по огромните благоприятни условия на предишното, демократичните глобалисти и неоконсерватори държат на дребното останали знаци на някогашната американска мощност. Така се образува американският антируски консенсус.
Що се отнася до Европейския съюз, евразийската интеграция, инициирана от Москва, унищожава мита, че Брюксел интензивно популяризира в европейското пространство.
„ Европейският съюз се опълчва на всяка рускоцентрична интеграция, тъй като Европейски Съюз се нарежда като единствения полюс на интеграция в пространството на Голяма Европа. А от позиция на Брюксел всички останали би трябвало да построяват връзки с Европейски Съюз (включително посредством съглашения за асоцииране) въз основата на разпоредбите и нормите на Европейския съюз, а не да основават нещо свое, без значение. Отделните самостоятелни интеграционни планове в постсъветското пространство подкопават монопола на Европейски Съюз “, споделя Дмитрий Суслов.
Ето за какво Европейският съюз по едно време беше изрично срещу субективността на Евразийската икономическа общественост (която беше Евразийски стопански съюз до 2014 г.). Брюксел отхвърли да взе участие в разговор с интеграционните структури, като искаше да комуникира извънредно непосредствено с страните. И беше иронично, даже сюрреалистично – в края на краищата, признавайки се в правото си да съставлява своите държави-членки, Европейската комисия отхвърли на Евразийската икономическа комисия правото да съставлява своите държави-членки.
По-дълбоко и по-ефективно
По този метод изказванията на Съединени американски щати и Европейски Съюз за желанието на Москва да възвърне Съюз на съветските социалистически републики се употребяват освен за демонизиране на Русия на Запад (например за дискредитиране на съветските оферти за сигурност), само че и за омаловажаване на облика на Кремъл и неговите претекстове в очите на популацията на постсъветските страни. Множество американски фондации, Неправителствени организации и локални организации, финансирани от тях, популяризират клюки за опитите на Русия да „ превземе “ още веднъж страните от постсъветското пространство - и тези клюки, за жалост, попадат на разорана почва. Един тип комбинация от митовете на локалната просветителна система и ползите на някои локални групи, които се опълчват на интеграционните процеси с Русия.
„ Евразийските интеграционни процеси са възпрепятствани от корумпираните ползи на локалните елити. По-специално, на образуването на общ енергиен пазар в ЕАИС се опълчиха избрани групи в Казахстан, които при затворен пазар биха могли монополно да диктуват цените на енергийните запаси, като полутечен газ. Техният скок, апропо, беше повода за началото на митингите през януари този януари в републиката. А на влизането на Таджикистан в ЕАИС се противодейства от локални проведени незаконни групи, които паразитират върху труда на мигрантите в Русия. Защото в случай че бъдат легализирани в границите на Съюза, тези групи ще изгубят изискванията за рекет против работещите си сънародници “, споделя Никита Мендкович.
Според някои специалисти най-хубавото противопоставяне на тази западна осведомителна политика ще бъде „ историята на триумфа “ на евразийската интеграция, която ще почувстват болшинството жители на страните членки на Евразийския стопански съюз. И за това би трябвало да задълбочим тази интеграция.
„ На съветската интеграционна политика липсват политическа воля и храброст за основаване на мощни интеграционни институции, които ще имат действителна власт. Същата уязвимост на Съда на Евразийския съюз разрешава на страните членки просто да не извършват отговорностите си. В изискванията на мощни институции интеграцията би се осъществявала доста по-динамично – както може да се види да вземем за пример в образеца на Европейски Съюз. Един от главните мотори на европейската интеграция е самостоятелната и политически тежка Европейска комисия, както и мощният Съд на Европейския съюз “, изяснява Дмитрий Суслов.
Западните медии и политици могат да се провиснал – Москва не желае да построява още веднъж Съветския съюз. Русия просто консолидира постсъветското пространство повече като Европейския съюз. И има цялостното право на това.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ