Според заместник-министъра на финансите Георги Клисурски, българската икономика никога не

Според заместник-министъра на финансите Георги Клисурски, българската стопанска система в никакъв случай не е била по-голяма, в сравнение с е през днешния ден. А брутният вътрешен артикул (БВП) е на най-високото си равнище въобще в историята. Заместник-министърът на финансите означи това при представянето на отчета „ Преглед на обществените финанси в България “, който е направен от водещи икономисти на Световната банка.

Документът в детайли изследва въпросите за фискалната позиция на България след множеството шокове и рецесии, приходите, успеваемостта и ефикасността на държавните разноски, демографските трендове и тяхното отражение в основни браншове. Заместник-министър Клисурски означи, че през предходната година Брутният вътрешен продукт на България се чака да е към 190 милиарда лева, което го прави два съвсем пъти по-голям в съпоставяне със единствено преди пет години, когато той е бил 100 милиарда лв.. Той е безапелационен, че българската стопанска система бележи непрекъснат напредък. За предходната година той се чака да бъде към 2%, което е повече по отношение на личната прогноза на Министерството на финансите за 1.8 %.

Заместник-министър Клисурски акцентира, че дефицитът в бюджета за 2023 година на начислена основа е към 2.2% от Брутният вътрешен продукт и е напълно в критериите за присъединението на страната ни към еврозоната.

„ Този резултат е по-добър от 2022 година, когато беше 2.9% “, сподели заместник-министърът. Размерът на дълга през 2023 година е 21.6% от Брутният вътрешен продукт, което с половин процентен пункт по-малко, в сравнение с към декември 2022 година, когато е бил 22.1 на 100. Така България е на второто най-ниско дългово равнище измежду страните от Европейския съюз. А то е и доста по-ниско от 60% по отношение на Брутният вътрешен продукт, както е по Маастрихтските критерии.

Заместник-министърът уточни, че вложенията – обществени и частни, могат да са един от факторите, който ще форсира растежа на стопанската система ни и държавното управление поставя основни старания за привличане на директни задгранични вложения. В последните 10-15 година обаче не е направено нищо по разнообразни справедливи аргументи. Заместник-министър Клисурски е безапелационен, че сега има голям интерес от голям брой наши западни сътрудници.

Според заместник-министър Клисурски, друго значимо нещо за растежа на българската стопанска система, са финансовите разноски от позиция на обществените вложения. „ През 2023 година за първи път изпълняваме съвсем цялата финансова стратегия – на 98%, по отношение на заложената в консолидираната фискална стратегия. От заделените 8.1 милиарда лева са осъществени 7.9 милиарда лева “, отбелязва той.

През тази година в бюджета са заложени 10 милиарда лева финансова стратегия, която е с 25% нараснала по отношение на 2022 година. Заместник-министър отбелязва, че от тази година те са в специфична стратегия, която е в централния бюджет и на база фактическо осъществяване след показване на нужните документи – фактура или подписан контракт, Министерският съвет отпуска нужните средства. По този метод се реализира и дейно разходване на обществените средства, безапелационен е заместник-министърът.

Според него, спомагателен тласък, посредством който държавното управление цели да подтиква частните вложения, е отпущането на държавни помощи до оптимално допустимия размер за вложителите. „ Опитваме се да създадем допустимо най-лесни вложенията в капитал за частния бранш, тъй като в последна сметка това е главният мотор за тяхното повишение “, уточни заместник-министърът. Той означи, че основен фактор за реализиране на стопански напредък са  хората и демографията.