Според теорията на хаоса, когато пеперуда размаха крила, в произволна

Според теорията на хаоса, когато пеперуда размаха крила, в случайна точка на планетата в някакъв следващ миг може да се роди вихър.

Когато бях дребна, доста желаех да си хвана пеперуда и все тичах след тях; бели, оранжеви, шарени, изтънчено изрисувани до последната точица, прелестни, изключителни – бяха прекомерно бързи всички до една. Колко ли урагана съм провокирала по този начин почтено?

По-късно, на инат, пеперудите в стомаха ми предизвикваха закономерни урагани. Понякога в действителност човек може самичък да се отвее. Но и да се научи да лети...

С времето също се научаваш, че пеперудите в стомаха са знак освен за банално влюбване, само че и за безчет други неща, които чертаят синхрона в твоите заигравания с гравитацията и рисуват точиците в подредения ти безпорядък.

Когато цялостен живот повтаряш, че си лятно момиче, и внезапно се влюбиш в есента...

Примерно усещаш ги, когато един мирис те хване за ръка и те води в света на детските ти приказки. Както и когато усетът на бадеми и сусам те придвижи през време-пространството, с цел да стане едно пропуснато прощаване допустимо.

Усещаш ги при всяко отпиване от чашата с ментов чай или жасмин.

Усещаш ги, когато един филм опише полетите и страстите ти, а след това те разпилее, с цел да подредиш точиците в нови многоточия.

Когато влезеш в книжарницата за една книга и си тръгнеш с три.

Когато получиш непредвиден подарък от съвсем чужд човек.

Когато на път за изявление чуеш по радиото ария, която е отговор.

Когато след години безмълвие остарял другар те потърси в точния миг.

Когато по неведоми пътища се озовеш на мястото, на което си си споделил, че непременно би трябвало да отидеш – рубрика " несигурно бъдеще ".

Когато цялостен живот повтаряш, че си лятно момиче, и внезапно се влюбиш в есента – освен в цветовете й, само че и в дъжда, и ти се прииска да я носиш на ревера си.

Усещаш ги всеки път отразени в една мъничка синеока усмивка. И в кестените измежду тревата и листата, които от дете обожаваш да разпиляваш с цветните си гумени ботуши.

Усещаш ги във всички тези неща, които си поискал, предпочел или привлякъл, и когато броиш знаците по пътя си и ги разкодираш, въпреки и леко разсеяно от време на време...

Скачаш. И като се замисля, май е по-добре да последва вихър, тъй като при безшумно време рухването е съвсем обезпечено. Поривистият вятър постоянно прекатурва гравитацията надолу с главата, пренарежда я, задава й нови параметри.

И в миналото някъде едно дете към този момент е подгонило една пеперуда...