Колко точно вярна е теорията на хаоса
Според теорията на хаоса, едно размахване на крилата на пеперуда от единия завършек на света ще може да провокира цунами на другия завършек на света. Всичко това звучи прелестно, само че не би трябвало да забравяме, че теорията на хаоса изисква доста повече. В света на хаоса няма нищо, което човек да може да чака, тук всичко зависи от случайността и шанса.
Има една детайлност, законът на хаоса е мощно привързан с физиката и климата, той работи в избрана методичност, изключително в случай че следим климатичните промени. Метеоролозите постоянно се майтапят, че измененията в климата могат да се опишат най-точно като капризно дете, което в границите на няколко минути може да промени мнението си.
Учените дефинират хаоса като увеличение на резултата от минимални промени в сегашния миг, водещи до дълги и непредвидими обстановки. Нека си представим две съвсем идентични истории. В едната двама души ще се сблъскат, до момента в който се намират на жп гара.
Във вторият вид ще открием, че влакът е дошъл с 2 минути по-рано и двамата в никакъв случай няма да се срещнат. Следователно при втория вид няма по какъв начин да имаме някаква история или контакт. Най-често тези елементи не се взимат поради, само че има случаи, в които водят до идващите огромни главоболия.
Един добър образец ще са 60-те и 70-те години. Хаосът продължава да бъде специфична комплицирана система, която може да се приближава до случайността, само че не постоянно ще може да отговори на определението за случайност. Случайност можем да открием при картите. Използвайки някаква логичност и разпределяне, незабавно можем да познаем идната ръка или най-малко да имаме някакъв % на триумф при раздаването.
Няма по какъв начин обаче да предскажем с акуратност времето през идната седмица. Хаосът може да се предскаже в кратковременен проект, само че никога в дълготраен, изключително откакто имаме бързо изменящи се детайли в тази посока.
Защо обаче е толкоз значима теорията на хаоса? Исак Нютън постоянно я употребява във физиката, тъй като не има вяра, че вселената работи по часовник. Според него, когато един развой стартира, той наложително ще има някакъв резултатът – най-вече предстоящ. Единственият проблем е, че теорията на хаоса е потвърдила по какъв начин би трябвало да се взимат всички променливи в тази конюнктура.
Следователно Нютон постоянно употребява и тази доктрина, с цел да може да има инцидентен фактор и да пресмята с по-висока акуратност своите опити. Именно инцидентният фактор е един първите за инспекция на математически отклонения, както и на краткотрайни проби. По-важното е, че даже тази доктрина не дава толкоз надеждни инспекции в дълготраен проект, там към този момент на помощ идва и статистиката.
Теорията на хаоса е бърза инспекция, само че нищо повече от това, а и постоянно някои променливи не могат да отговорят на всички упования.
