Според Смирненски: Ний всички сме деца на майката Земя, а

Според Смирненски: „ Ний всички сме деца на майката Земя ”, а в случай че се има вяра на науката, Слънцето е майка на Земята, Млечният път е майка на Слънцето, а Вселената е майка на всички галактики.

Затова Вселената се явява нашата прапрабаба и родовата памет ни задължава да се интересуваме от нея, колкото и стара да наподобява тя. Впрочем до началото на предишния век човечеството не е подозирало за съществуването на прапрабабата и си е мислело, че корените на родословното дърво са зарити нейде в звездите.

Всички мераклии да обезсмъртят името си – от Мойсей до Айнщайн – напрягали интуицията си, само че при неявяване на аналози точността на прогнозите им не надвишавала точността при гадаенето на бобени зърна.

Но още през 1911 година Весто Слайфър дал образец за правилно държание към престарялата прабаба, като почнал да мери аленото отместване в спектъра на галактиките и вярно изтълкувал резултатите като уголемение на Вселената. Щафетата поел Едуин Хъбъл и през 1929 година съумял да получи количествена взаимозависимост сред параметрите на разширението:

W= HR

Тази взаимозависимост се назовава закон или уравнение на Хъбъл. В нея W е скорост на отдалечаване на галактиката; R е дистанцията от нас до съответната галактика; а H е непрекъснатата на Хъбъл.

Раждането на легендата за раждането на Вселената

Още от пръв взор проличава аналогията на закона на Хъбъл със закона за равномерното неотклонно придвижване – пътят е еднакъв на времето по скоростта – и тогава непрекъснатата Н би трябвало да показва противоположното време от началото на придвижването.

Изглеждало разумно скоростта на придвижването да е била постоянно непрекъсната и тогава противоположната стойност на Н би трябвало да показва времето от началото на придвижването. Ако се допусне, че тогава се е родила самата Вселена, то това време ще бъде равно на нейната възраст.

При първото изчисление се е получил срам, тъй като от избраната от Хъбъл стойност на Н се получила възраст на Вселената под милиард години – възраст, надалеч по-малка от възрастта на Земята. Тогава запалянковците запретнали ръкави и скоро цената на Н била поправена десетократно, което обезпечавало една изцяло прилична възраст. Сега всички са уверени, че нашата прапрабаба е на възраст сред 13,7 и 13,8 милиарда години.

Но повода за придвижването на галактиките останала неразбираема и Белгийският поп-физик Льометър незабавно съобразил: Галактиките се движат по инерция, добита от възвишен гърмеж при раждането на Вселената .

Отначало концепцията била призната с подигравка, само че когато Джордж Гамов съумял да съчетае гърмежа с раждането на материя (нуклеосинтез), насмешките прераснали в учтиви усмивки. Днес теорията на Големия гърмеж е общоприета и лежи в основата на актуалната космология.

От позиция на здравия разсъдък всички процеси, съпътстващи Големия гърмеж, са цялостен парадокс, само че, наподобява, и с това се привиква. И когато всичко изглеждаше толкоз добре скалъпено, се получи гръм от ясните висини: логиката изисква инерциалното придвижване да се забавя с времето заради възпиращото деяние на гравитацията. Но се случва по този начин, че в търсене на забавяне в скоростта на разширението, което да бетонира теорията за Големия гърмеж, астрономите откриха… ускоряване на разширението !

Ръководен принцип: Не е належащо да ядете яйца, които миришат, и да се отровите, с цел да докажете, че те са развалени. Миризмата е изцяло задоволителен индикатор!

Ускореното уголемение е „ миризмата ”, която демонстрира, че актуалната космология е подправена . Абсурдно е придвижването в една разширяваща се с ускоряване система да се разказва с линейно уравнение.

Елементарната логичност . Повече от явно е, че уравнението на Хъбъл е диференциално:

W = dR/dt = HR

След консолидираното се получава:

R = R ₀ exp(Ht)     и   W= W ₀ exp(Ht ) ,

където R ₀ и W ₀ са стойности на радиуса и скоростта при започване на разширението .

Значи при започване на разширението Вселената е съществувала с изцяло избран най-малък размер. Постоянната на Хъбъл показва не противоположната възраст на Вселената, а противоположното време, за което размерът и скоростта на разширението се усилват 2,73 пъти!

Оттук следва безапелационният извод: Вселената е безконечна с циклични повторения на разширения и свивания . Няма раждане на Вселена – няма Голям гърмеж, няма инфлация, няма раждане на материя от чиста сила, няма асиметрия при раждане, няма кондензация на газове. Край на загадката за голямата ентропия първоначално, тъй като материята първоначално е представлявала единно тяло с на практика нулева ентропия…

Няма доктрина, съответна с Вселената!

Разчистване на терена

За да се построи доктрина, съответна с ускореното уголемение на Вселената, е належащо да се разчисти теренът:

1. Времето участва като мотив в горните уравнения и се явява като мярка за скоростта на всички процеси, протичащи във Вселената, редом с разширението ѝ.
2. Пространството не е обвързвано с разширението. Тезата, че ускореното придвижване се дължи на деформиране на пространството, води до парадокс – по едно и също време деформиране в двете направления – към и срещу материята.
3. Еднаквата форма на взаимозависимост на разстояние и скорост на уголемение от времето демонстрира, че по време на разширението въздействието на гравитацията е отстранено. Това значи, че ускореното уголемение се е правило при непрекъсната подкритична компактност на масата на материята във Вселената ( М ). Следователно масата на материята би трябвало да пораства с времето:

M = M ₀ exp(3Ht)

4. Тъй като периферните галактики се отдалечават от нас със скорост, близка да скоростта на светлината, то може де се одобри, че Вселената се уголемява с тази скорост. Това демонстрира, че скоростта на светлината ( с ) не е фундаментална непрекъсната, а пораства с времето:

с = с ₀ ехр( Ht )

За да се минимизира субективният детайл при създаването на доктрина за Вселената, е належащо да се държи сметка за всички нерешени проблеми на физиката. Естествено, би трябвало да се стартира с изясняване на повода за ускореното уголемение.

Веднага би трябвало да се отхвърли концепцията за съществуването на тъмна сила, която блика незнайно от кое място. Енергията няма цвят и не може да съществува независимо, с цел да „ блика ”. Кой е енергоносителят? Телата се движат с ускоряване единствено под деяние на мощ, а силата е мярка за взаимоотношение.

Но за взаимоотношение са нужни най-малко два „ субекта ”. Единият е материята в галактиките, а другият? Това не може да бъде скаларно силово поле, тъй като няма кой да го сътвори. Да не приказваме, че самата концепция за съществуването на полета от обменни сили, пренасяни от частици бозони, е надълбоко подправена. Представата за преместване на мощ на привличане посредством продан на частици е математически и физичен парадокс.

Обменът на частици постоянно е единствено продан на импулси и в най-хубавия случай може да докара единствено до пораждане на мощ на отбиване!