Познаваме ли езика на цветята? Знаем ли символиката на цветовете

Познаваме ли езика на цветята? Знаем ли символиката на цветовете или числата? Замисляме ли се какво ни споделят дърветата, минералите, предметите, небесните тела?

Известна е т.нар.  “Теория за универсалните знаци на Приор ”, която дава отговор на тези и други сходни въпроси. Теорията е стойностно управление по семиотика на бита, цветовете, числата, езика и други сфери на нашия живот.

Теория за универсалните знаци

Теорията за универсалните знаци е дело на французина Жан Приор (1914 – 2016) – историк, мъдрец и един от най-ярките представители на международната езотерична литература. Приор излага концепциите си за универсалните знаци в книгата “Les Symboles Universels ” през 1991 година

Основното обръщение на теорията за универсалните знаци на Приор е, че символът е умствен облик, който показва мисловна действителност. Видян под този ъгъл, признакът се трансформира в мисловна идея – той свети, съществува, въодушевява, удивлява… сходно на философията, в учредената на която също стои удивлението.

Когато са възприети като знаци, разнообразни неща, предмети и същества стават представителни. Раковината към този момент не е просто черупка на мекотело, а показва спиралата на еволюцията. Виолетовото към този момент не е просто цвят, а е израз на владичество, достолепие и мощност. Цъфналото дърво към този момент не е просто растение, а символизира благоденствие, триумф и благополучие.

Теория за универсалните знаци твърди, че всеки знак е общ брой от познания. Макар, че има стилизирана форма, признакът постоянно съдържа съответна мисъл и затова Приор смята, че всеки знак е хранилище на сила, медиатор сред забележимия и невидимия свят, безконечна истина, долавяща се зад предмета, симбиоза сред естествения и свръхестествения ред. Символът ни подтиква да сътворяваме мисловни облици, съпроводени от усеща, дейности и събития.

Необходима е изключителна нерешителност при избора на знак, така като обезсърчителните знаци пораждат обезсърчителна действителност.

Теорията за универсалните знаци на Приор разкрива още, че символите материализират груповото несъзнавано, поддържат митовете на човечеството, които са като фантазиите за хората Те са езикът на сънищата, на отвъдното, когато то не може да поддържа връзка по различен метод с нас. Символите са и езикът на хералдиката, както и на пророчествата.

Жан Приор споделя: “Какво е признакът? Нека да го определим като интелектуално и духовно разбиране. Символът, благодарение на външна словесна или графична форма, обобщава образно някакъв облик, който съществува в съзнанието и в груповото неумишлено. ”

Да вземем за образец признака на човешката ръка.

Според Жан Приор човешката ръка е комплициран знак – тя покровителства, удря, лекува, ранява, благославя, осъжда. Когато е вдигната дясната ръка с дланта на открито, това е знак на клетва. Лявата ръка се възприема като злотворна. През вековете, признакът на ръката трансформира своето значение. Така да вземем за пример, античните молебствия са символизирали изблик на човешката сила “навън ” и по тази причина са се изпълнявали с вдигнати нагоре и настрана ръце, с отворени длани. Същевременно, актуалната молитва е вглъбена, с длани една против друга или с преплетени пръсти.

От този образец виждаме, че комплицираното (неопростено) смислово значение на човешката ръка, както и другите мисловни облици за нея, подсказват да не прибързваме с оценки и отзиви за знаците. Както споделя Приор, има разнообразни фактори, които въздействат на характера и наличието на знаците.

Според теорията на Приор, знаците са базовият детайл на символизма. Той твърди, че символизмът е първият метафизичен опит за пояснение на света.

Да се учи символизмът значи да се навлиза в съвременността, в историята и праисторията, в религията, в магията и фоклора, в поезията и скулптурата, в всеобщата логика на психиката и в психоанализата. Единствено музиката е останала неподвластна на знаците.

Жан Приор отбелязва: “Символизмът е духовно есперанто. Той е всеобщата писменост, чиито букви се назовават Агне, Бик, Вълк, Гълъбица, Дъб, Ела, Жаба, Звезди … В нея цялото създание е опростено и възвеличено. Природата става наша сестра и ни учи на мъдростта ни. В знаците се открива и второто създание – сътвореното от индивида: неговите оръдия и оръжия, букви и числа. ”

В този смисъл теорията за универсалните знаци на Приор преглежда символизма като противоположност на убийствения буквализъм. Жан Приор твърди, че с помощта на символизма човешкият разум може да ползва такива мисловни процеси като асоцииране, разкриване на сходства и други

Теорията за универсалните знаци на Приор преглежда петнадесет съществени групи универсални знаци. Това са:

Тотеми;

Животни-бозайници;

Яйце и птици;

Насекоми и морски животни;

Земноводни, влечуги и дракони;

Дървета;

Цветя;

Минерали;

Небесни тела;

Числа;

Цветове;

Човешко тяло;

Четири съществени елемента;

Предмети;

Постройки.

Да разгледаме в резюме характерностите на главните групи универсални знаци.

1. Тотеми

Първата група универсални знаци в теорията на Приор са тотемите.

Жан Приор изяснява възникването на тотемите с това, че първобитният човек е живеел в непосредствена непосредственост до природата. Той не е разграничавал духовното от материалното, невидимия свят от забележимия. Разумът му е бил увлечен в кръга на предметите и не изпитвал нужда да се издига до нереални хрумвания.

Когато тези хрумвания сами се появявали, той употребявал по-лесно знаци, в сравнение с думи, с цел да не ги не помни и с цел да ги съобщи на другите. Тези знаци, тези облици, обгърнати в концепция, чиито безкрайни измерения не могат да се изразят с думи, са знаците – забележими тела на невидими предмети, осезаеми форми на недоловими действителности.

Така зародили тотемите – знаци с религиозна тема. Най-често това са животни и птици, на които първобитният човек придавал възвишен смисъл. Такива са орелът, крокодилът, бикът, лъвът, юницата, скарабеят, ибисът и други

Първобитният човек смятaл, че птиците и животните са по-висши от него самия. Те имат нокти, рога, копита, черупки, които ги вършат мощни. Освен това птиците и животните предусещат трусове, стихии, изригване на вулкани и други естествени бедствия. Всичко това им придава възвишен облик.

По-късно тотемите одобряват човешки облик, защото усещанията на хората се трансформират към бога-човек. Ето за какво мъжете от тези племена, които са се отъждествявали с бика, носят рога на главите (гали и германи) и татуират този знак на челата си. Племената, които почитат коня, украсяват шлемовете си с конски гриви.

Понякога няколко тотема се сливат в един господ. Тотемът лебед и тотемът бик са се слели в Юпитер, трансформирал се в лебед, с цел да съблазни Леда, и в бик, с цел да отвлече Европа. Постепенно пораждат и преходни форми на причудливи същества-тотеми, които имат нещо човешко и животинско по едно и също време. В Египет Хор имал глава на ястреб, Анубис – на куче, Амон – на овен. Дали античните жреци вярвали в басните на своите тотеми, които сами съчинявали за простолюдието? Жан Приор смята, че не. От заниманията си с естествени науки те имали известни знания.

Невежата, доверчива и суеверна навалица обаче не успявала да прогледне оттатък символичните изображения на тези богове. Постепенно за множеството хора, неспособни да се повдигнат над знака и да надвишават признака, с цел да доближат до истината, който той представлявал, тотемът се трансформирал в самия господ.

2. Животни-бозайници

Втората група универсални знаци в теорията на Приор са животните-бозайници.

В тази група влизат животни като бик, овен, агне, лъв, мечка, кон, ликорна, магаре, глиган, елен, вълк, куче, котка, лисица, маймуна. Всяко едно от тези животни символизира избран облик, който се съхранява и предава посредством груповото неумишлено. Приор акцентира, че съвсем всеки знак с животно има нюанси в другите цивилизации.

Например, бикът е солиден, тежък и символизира нормално целокупност. Той е признат за свещено животно, само че някои нации го възприемат като подобаващ за жертвоприношение. Агнето е знак на самообладание, непорочност, непорочност, непоквареност, както и като животно, което може да бъде принесено в жертва за избрани дела. Козелът символизира също разнообразни неща в другите столетия и цивилизации – в Египет е животно което се уважава, тъй като е знак на изобилие, а в Гърция е животно за жертвоприношение.

Любопитен знак е ликорната – митично животно, което е нещо приблизително сред магаре и кон. Приор се базира на антични ръкописи, които разказват другите разцветки на ликорната. Тялото й е бяло, очите – сини, главата – пурпурна, рогът – червен на върха, черен в средата и бял в основата си. Хората имат вяра, че ликорната не може да бъде забелязана от никой различен, с изключение на от непорочна девственица. Така ликорната е превърната в знак на непорочността.

3. Яйце и птици

Третата група универсални знаци в теорията на Приор са яйцето и птиците.

Жан Приор застъпва тезата, че всичко произлиза от яйцето и че яйцето е очевидната форма на всичко – от клетката до мъглявината. Затова и яйцето е знак на Възкресението на Христос.

Птиците-символи, които произлизат от яйцето-символ са орел, гълъб, гарван, чучулига, ибис, шъркел, жерав, ястреб, сокол, паун, лебед, гъска, пеликан, петел, лястовица, щраус, алкион. Не всички тези птици са универсални знаци във всички цивилизации.

Орелът, да вземем за пример, се употребява като знак в Индия, Древен Рим, Древна Гърция, само че показва разнообразни неща. Например, победа, божия обич, господство, имперски дух.

Гълъбът е знак с обръщение за обич. Чучулигата символизира труда, тъй като запява рано на разсъмване и подканва хората да стартират трудовия си ден. Кукумявката е знак на мъдростта, ибисът – на пречистването, щъркелът – на съпружеската честност. Жеравът въплъщава непохватност, доверчивост, нелепост. Ястребът – божественото, тъй като живее дълго.

4. Насекоми и морски животни

Четвъртата група универсални знаци в теорията на Приор са насекоми и морски животни.

Това са скорпион пеперуда, скарабей, пчела, само че по този начин също и октопод, риби и делфини.

Жан Приор счита, че скорпионът, за разлика от змията, чийто облик е двузначен, постоянно и на всички места символизира злото и прегрешението. Обяснява, че в Древна Гърция богинята Диана заповядала на скорпиона да ужили ловеца Орион, наследник на Посейдон, който желаел да я насили. От тази легенда стартира усещането за скорпиона като знак на бедата, а неслучайно съгласно астрологията Скорпионът е най-опасният знак.

Проучванията на Приор демонстрират, че за разлика от скорпиона, пеперудата, скарабеят и пчелата имат противоположни символически послания. Пеперудата е знак на лековатост и своенравие, а крилата й носят обръщение на любовта. Приор припомня за символичното обръщение, съгласно което любовта се подхранва от илюзии и загадъчност. Затова е рисково да желаеме да знаем “още и още ” детайлности за обичания човек.

Интересен знак е скарабеят, който е изобразяван най-често с глава на ястреб, само че също и с глава на бик или на овен. Затова вярното усещане на този знак, съгласно Приор, е мъжествотото и войнското достолепие.

Колкото до пчелата, тя символизира мъдрост, непорочност, бдитетелност, динамичност. Любопитно е да прочетем в теорията на Приор, че пчелата е и писмен знак от писмеността на египтяните, както и че пчелата участва в държавните знаци на Франция.

В тази четвърта група на знаците на Приор са включени и морските животни. Приор акцентира категорично, че тук символическите послания се базират на водната буря – море, океан, безкрайността на познанието, дълбините на несъзнаваното, цикъл “раждане, гибел, възобновление ”.

Така да вземем за пример, октоподът символизира господ Океан – първичния океан, който е татко на всички живи същества. Рибите и делфините имат сходна символика – животът и неговите многообразни прояви.

5. Земноводи, влечуги и дракони

Петата група универсални знаци в теорията на Приор са земноводи, влечуги и дракони.

В групата на земноводните влизат саламандърът, сухоземната жаба и водната жаба. Влечугите се разделят на два типа – злотворни и благотворни. В групата на злотворните попадат същества като змията, змеят Питон, Лернейската хидра, Колхидският змей, Горгона Медуза, Етиопското страшилище, Кападокийският дракон, Тарасконският змей и Драконът Фафнир. В групата на благотворните влечуги още веднъж попада змията и някои дракони.

Теорията на Приор твърди, че опциите да се позволен неверни тълкувания в тази група за доста огромни. Типичен образец е саламандърът, чийто знак се пояснява неправилно като знак на огъня. Приор прецизира, че това се дължи на вярата на хората, че саламандърът не изгаря в огъня. Всъщност, той единствено поддържа огъня, а това значи нещо друго – че саламандърът е издръжлив, твърд и мощен.

Друга жертва на суеверия е сухоземната жаба, за която е известно мнението, че е “отвратително животно ”. Привеждайки образци за отношение към земноводната жаба, Приор отбелязва, че това е евентуално най-пострадалото животно от човешката завист, нелепост и садизъм. Векове наред хората са я сварявали, счуквали са я на прахуляк и какво ли още не, с цел да подготвят от нея вещарски смеси.

Водните жаби също нямат добра известност. В юдейско-християнския свят те символизират нечистия дух, пристигнал от пъкъла. Същевременно в Индия на така наречен “Голяма жаба ” се придават галактически заслуги, по тази причина я одобряват за знак на плодородието.

Почти същите полярни тълкувания съгласно Приор се следят и в знаците със змия. В Западния свят тя значи зло, Сатана, а в Източния свят (главно в Индия) се отъждествява с господ Слънце. Същевременно, признакът на змията е и посланието на бога-лечител Ескулап.

6. Дървета

Шестата група универсални знаци в теорията на Приор са дърветата.

Най-използваните дървета като знаци в епохите обратно са лаврово дърво, дъб, имейл, явен, ябълково дърво, кипарис, мирта, смирна, палмово дърво, кедър, акация, лимоново дърво, бадемово дърво, маслинено дърво, лоза, смоковница, майско дърво, топола, ела.

Жан Приор смята, че дървото е идеален облик на галактическия ред и сътворението на света. Той отбелязва, че в основата на дървото живеят червеи, влечуги и бозайници. В клоните му – инсекти и птици. Корените му черпят от благосъстоянията на земята. Във въздуха са листата му, които черпят от светлината на слънцето. По клоните на дървото порастват плодове и те също зреят под слънчевите лъчи.

На основа на сходни разсъждения Приор заключава, че дървото е знак на съюза сред земята, въздуха и слънцето. Другият негов значим извод е, че дървото е знак на неизменност, господство, дългоденствие, благотворителност, самообладание, застъпничество, живот. Всяко дърво, споделя Приор – е дърво на живота. Всяка цивилизация има свое дърво на живота.

7. Цветя

Седмата група универсални знаци в теорията на Приор са цветята.

В тази група най-ярките знаци са хризантема, мирта, нарцис, алемония и зюмбюл, лилия, перуника, божур, иглика, розмарин, водна лилия, лотос, асфоделия, роза.

Според теорията на Приор цветята са синтез на материалното и свръхестественото, на ефирното и действителното. Цветята са като хората – те се хранят, дишат, усещат, имат разнообразни окраски, имат пол, преобразяват се. Техните корени символизират невидимата част, само че коренът на цветето приготвя всичко за неговия живот, извършвайки своята работа в безспорна мрачевина, постепенно и търпеливо. Коренът на цветето е скритата мощ, която подхранва забележимата мощ на цветето. Цветето се стреми да порасне нагоре, а неговият корен – да доближи по-дълбоко.

Приор отбелязва също, че цветята ни съпровождат във всички обстановки – щастливи и нещастни и имат силата да ги освещават. Символичното обръщение на цветята е, че животът е благополучие и хубост.

Цветята съгласно теорията за универсалните знаци на Приор са на пръв взор безмълвни знаци, само че в действителност са доста бъбриви знаци. В по-старите общества влюбените не са можели да признават намерено своите усеща и са употребявали езика на цветята. Да избереш подобаващото цвете, което да изпратиш на своята обичана е било израз на благополучие. Щастие е било също по този начин обичаната да получи цвете, което символизира отношението към нея.

Приор смята, че езика на цветята е неизменим за всички цивилизации. Той е нещо сходно на езика есперанто. И все пак, символичните послания на цветята се разграничават.

Така да вземем за пример, хризантемата в Западна Европа се свързва с концепцията за отмирането, по тази причина тя е наложителното цвете за отдаване на респект към умрял човек. В Китай обаче, при хризантемата има прочут колорит, защото тя символизира есента – сезон на великолепието на плодове, зеленчуци, окраски.

Теорията на Приор осветлява един доста забавен акцент за признака на розата. Според тази доктрина цветът на розата трансформира посланията. Бялата роза е знак на мълчанието, а алената роза е знак на буйната обич.

Приор открива също, че в някои езици, изключително във френския, съществуват доста идиоматични изрази, свързани с розата. Един от тях е “да открия гърне с рози ”. Според това дали става дума за “рози ”, или “роза ”, се трансформира и смисъла на израза. “Да откриеш гърне с рози ” значи “да отгатнеш защо става дума ”, “да отгатнеш каква е работата ”. “Да откриеш гърне с роза ” значи обаче “да откриеш бурканчето с помада, с която дамата се разкрасява ”.

8. Минерали

Осмата група универсални знаци в теорията на Приор са минералите.

В тази група попадат мегалитите (необработени камъни), скъпоценните камъни, кристалите (планински кристал, елмаз, сол) и металите.

Според теорията за универсалните знаци на Приор минералите символизират неизменност, резистентност, устойчивост, неотстъпчивост, продължителност. Приор смята, че въпреки и да наподобяват пасивни, минералите имат живот, който е с доста постепенно вибриране и съдържа в себе си и бъдещето, тъй като с камък върху камък се гради. Камъкът се отличава с неизменност, т.е. приближава се последователно до вечността и до божественото. Не е инцидентно, че първите светилища са от мегалити.

В фетиш са издигани и скъпоценните камъни, което Приор изяснява с техния искра и цветове, както и с това, че се срещат по-рядко. Да се носи избран камък значи да се поставяш под покровителството на избрана планета, което се практикува и през днешния ден. На Слънцето е отдаден карбокулитът. На Луната са отдадени планинският кристал, диамантът, перлата. На Меркурий – опалът, на Венера – изумрудът, на Марс – рубинът, на Юпитер – сапфирът, на Сатурн – черният кехлибар, черният мрамор и ониксът. Всеки един от тези скъпоценни камъни е обвързван още с лекуването на избрани болести.

Колкото до кристала, той е употребен аа гадателства и предсказания, а диамантът е знак на духовната мъдрост, непорочност, съвършенство, неуязвимост, разобличаването на лицемерието и злото.

9. Небесни тела

Деветата група универсални знаци в теорията на Приор са небесните тела.

Това са Слънцето, Луната, звездите, планетите и кометите.

Приор отбеязва, че Слънцето има съвсем същата символика както символиката на златото, сърцето, кръвта и лъва. Слънцето е знак на популярност, великолепие, сила, синтез, благотворителност, галактически сили, възвишен ред. Забелязват се нюанси във усещанията на слънцето при другите публични групи. Например в фамилен проект слънцето символизира брачна половинка, а в публичен проект – краля.

Луната носи символиката на среброто и на нощните животни. За разлика от слънцето, което се възприема като нещо, което е позитивно, луната символизира негативното, пасивното, женственото, неосъзнатото. Първата фаза на луната подхожда на развиването, възраждането, а последната фаза символизира злокобното в нещата.

Звездите са белег на красивото, по тази причина са употребявани и като женски декорации. Те също по този начин са знак на вестителите – земни, небесни, дяволи, ангели, хора. Звездите участват и в гербовете на страни – Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, Чили, Италия, Панама, Бразилия, Парагвай, Китай, Либерия. Някои масонски ложи и ордени също употребяват звезди, наред с пентаграма и хексограма. Приор написа, че значение има разположението на пентаграма. Ако е извърнат надолу, то това значи злотворение. В кабалистичната звезда е вписана главата на Козела Сатана.

Сред най-възхитителните човешки творения теорията на Приор слага зодиаците. Приор разкрива, че зодиакът е проекция на несъмнено парченце от небето и в тази проекция човек слага своите желания, пристрастености, страхове. Той е безапелационен, че зодиакът концентрира в себе си история, легенди, вяра, богове.

Колкото до кометите, то теорията на Приор отбелязва, че хората имат вяра, че те са натоварени с задачата да предвещават нечия близка гибел на именита персона, както и с апокалипсис.

10. Числа

Десетата група универсални знаци в теорията на Приор са числата.

Жан Приор смята, че символиката на числата е дълготрайна. Подобна е и символиката на цветовете, само че въпреки всичко символиката на числата е по-богата от символиката на цветовете.

Числата показват желанието на индивида да внесе ред във Вселената, която има собствен персонален темп. Това предпочитание за ред, съгласно Приор, се нарида “стил ”, а стилът изисква темп във времето и симетричност в пространството.

Теорията за знаците на Приор се базира на фамозната фраза на Питагор и основен лозунг на питагорейците: “Всичко е число ”. Той акцентира, че актуалната просвета удостоверява изказванието на Питагор и отбелязва, че числата служат освен за броене, само че и за мислене, и за метод на живот, и че всяко нещо има своето число, което обезпечава неизменност и правота.

Да вземем за образец нулата – последната цифра, открита от аритметиката. Приор написа, че тя съставлява бездната, само че значи още и завършек на проявяването, черна дупка, галактическа гробница, в която всичко пада и в никакъв случай повече не се появява. Нулата няма никаква стойност, само че тя умножава и усилва числата, които са сложени преди нея. Нулата значи както безпределно огромното, по този начин и безпределно дребното, а трансцедентната математика потвърждава, че нула, умножена по безконечност, се равнява на единица.

За разлика от нулата, цифрата едно значи първи, единствен, неповторим, неразделен, повсеместен. Всеки човек, съгласно Приор, е единствен. Да обичаш някого значи да виждаш в него единственото. А цифрата едно символизира “другият ”, “втората персона ”.

11. Цветове

Единадесетата група универсални знаци в теорията на Приор са цветовете.

В тази група се включват девет цвята – наследник, червен, жълт, оранжев, зелен, лилав, бял, черен и сив, както и няколко нюанса на аурите.

Приор отбелязва, че хората в Западна Европа са възприемали цветовете субективно, все едно че са като някаква повърхнина на нещата, само че не и самите неща. Обаче за античните гърци, египтяни и индийци цветовете са тъкмо противоположното – те са действителността, такава каквато е виждаме. А актуалната просвета, акцентира Приор, потвърждава, че цветовете са вибрации и предавания с периодичност, която се открива благодарение на модерна инсталация. В резултат на това учените са на мнение, че цветовете са цифри, справедлива действителност.

Теорията за знаците на Приор открива, че хората приписват на цветовете избрани страсти и чувствени положения.

Например, синият цвят показва божествената безкрайност и човешко величие. Нюансите на синьото показват разнообразни неща – мрачно синьото е отдадено на Христос, а синьото, клонящо към бяло е знак на живата вода. На собствен ред аленият цвят символизира божествената обич, само че още значи и яд, егоизм, ненавист, принуждение.

Интересни са и знаците на аурата. Както е известно, аурата е външната обвивка на метафизичното тяло. Тя е лъчение, ореол, който обгръща обещано създание. Преди аурата е била забележима единствено от така наречен ”посветени ” хора. Сега съществува инсталация, която снима аурата и ясно демонстрира, че тя е нещо доста характерно за всяка съответна персона.

Ето за какво Жан Приор е уверен, че главните цветове на аурите символзират дълбоката същина на индивида.

По нея най-общо може да се съди дали личността е материална или духовна, дали човек е здрав или болен, добър или неприятен. А цветовите нюанси символизират мислите и желанията. Например, ясният и кондензиран червен цвят на аурата значи мощна персона с развити креативен качества. Червената аура с нюанси на жълто символизира алтруизъм. Розовата аура приказва за незрялост, оранжевата – за добрина и хладнокръвие, златисто жълтата и виолетовата – за висока нематериалност.

12. Човешко тяло

Дванадесетата група универсални знаци в теорията на Приор е човешкото тяло.

В тази група влизат брада и коси, очи, нос, уста, сърце, ръце, фалос, крайници. Приор разказва в детайли символиката на тези елементи на човешкото тяло.

Брадата, която придава размер съгласно Приор, постоянно е символизирала царственост, мощ, мъдрост, а всички човешки общества са почитали буйните коси, вярвайки, че посредством косите човек се свързва с бога.

Очите са знак на чиста съвест, знание, мистицизъм, безпогрешност, прояснение, а методът по който човек гледа, разкрива някои прочувствени положения, както и характерности като мощ, добрина, зла същина.

Носът е повсеместен знак на дишането, на живота, на свободната воля.

Устата е знак на страсти и усеща – успокоение, проклинание, осквернение, знамение, неистини.

Сърцето е обвързвано със слънцето, със съкровението, а ръката символизира удар, лекуване, пострадване, благословия, наказание.

13. Четири съществени детайла

Тринадесетата група универсални знаци в теорията на Приор са четирите съществени елемента – огън, вода, земя и въздух .

Жан Приор акцентира, че в другите столетия огъня е бил възприеман като най-нереалния детайл спрямо останалите три. Огънят символизира светлината, топлината, вярата, защищава от диви животни, от дявола, освобождава духа. Не е инцидентно, че огънят е бил поддържан в домовете, в светилища и храмове.

Интересна е и символиката на земята. Теорията на Приор разкрива, че този главен детайл се е възприемал като свръхестествено създание, като облик на мъдростта, тъй като е сътворено и осъществено от разсъдък и цифри. Приор оприличава земята като триетажна сграда с тераса. Тя има собствен проектант, архитектурен проект и реализатор.

Основите на постройката са почерпани от проведената материя на макроскопично ниво – един газов облак се е сгъстил и е образувал планетата ни и материалния свят. Той е единствено видимо спокоен и имобилен. Партерният етаж на постройката е ангажиран от първичния океан, който е синтез от О2 и водород. Животът се заражда в океана. Заедно с него поражда характерността, спонтанността, чувствителността, възпроизводството, стареенето, приспособяването към прочените. Първият етаж на постройката е растителният свят, спретнат в подчиненост. Вторият етаж на постройката е животинският свят – той за разлика от растителния свят е преносим, деен, гръмък, животните обичат и ненавиждат, борят се оцеляването си. Третият етаж на постройката е индивидът. Той е талантлив със независимост, висока разсъдливост, чреноразделна тирада. Творецът го е призвал да господства над природата и над своите събратя животните и го е приканил да продължи сътворението. Над третия етаж на постройката има тераса – тя е пистата за политане към небето, предел на света на не-въплътения човек, откъдето стартира и издигането към Духа.

Макар и с противоположно естество, водата има същата символика като огъня: създание, наказване и филтриране. В Библията се споделя: “И Бог направи простор; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора. ” Същото разбиране се открива и в Индия, във ведическите текстове и така нататък Същевременно, всички обичаи приказват за потопа: иранци, асирийци, китайци, индийци, скандинавци и други нации в своите митове са запазили загатна за страховити катаклизми, свързани с водата.

Символиката на въздуха е обвързвана с психосферата и духовното. Въздухът е нов предел за по-дързък скок нагоре. Жан Приор отбелязва, че единствено желанието води до прераждане и че големи хоризонти се разкриват пред оня, който жадува за Небето, Живота и същинската хубост.

14. Предмети

Четиринадесетата група универсални знаци в теорията на Приор са предметите, които хората издигат в фетиш.

Тази група включва брадва, меч, сабя, лък, каляска, ключ, жезъл, сопа, ръкавица, пръстен, чаша, огледало, маска, колело, светилник, самун, вино, корона, венец, пояс, алена шапка, кръст.

Според проучванията на Приор, секирата е знак на власт и престиж. Мечът значи застъпничество, храброст, зоркост, царственост, а сабята – свръхестествената власт. Лъкът символизира истина, светлина, белота, господство, добрина. Ключът е знак на владеене, господство, връчването на ключове значи предаване на властта. Ръкавицата, сходно на ръката, е знак на власт, пръстенът – е бижу, което има окултно значение.

Колелото е емблема на човешката орис, непостоянството на земните неща, безконечните обрати в благосъстоянието и властта. Символиката на колелото е обвързвана със символиката на цифрата 12 – циферблата на часовниците. Още в зората на християнството колелото е знак на божественото, вечността и безкрайността. За будистите колелото на живота символизира цикъла на прераждането – самсара, от който те се стремят да се освободят. Този заветен знак е изписан на стъпалото или дланта на Буда.

Хлябът и виното, лозата и житото са символи-братя, които се укрепват взаимно и се събират дружно в Тайната вечеря и Светото причестяване. Във всички цивилизации лозата символизира плодовитостта, зачатието, пробуждащия се живот, изобилието на земни и отвъдни богатства, познанието, което води към безконечен живот. Богините на Земята – Рея, Гая, Кибела, Артемида Ефеска, Церера-Деметра, са божества на житото и хляба.

Кръстът, като украсителен претекст, се появява при финикийците като знак за жертвоприношение, а при германците – като знак за вълшебно застъпничество. Цялата античност е познавала кръстта без връх – Т-образен кръст, обвързван с концепциите за живот, избавление и благополучие. Разпятието се появило едвам през VI век, като задачата била да се бележит страданията на Христос, с цел да бъдат оборени тези, които признавали само божественото му естество и нехаели за мъченичеството и гибелта му. Средновековието превъзнася кръстта, а суеверията му приписват вълшебна мощ.

Още през 1919 година Хитлер избрал пречупения кръст за своя емблема. За жал както на него, по този начин и на неговата партия, споделя Приор, той не бил изключително осведомен със символиката. Не знаел, че съществуват два кръста-свастика, единият от които е ориентиран наляво и значи раждане, нанагорнище и благополучие, а другия, ориентиран надясно, значи крах, проваляне и гибел. Хитлер избрал втория вид и от горната страна на всичко го направил черен на цвят. Известно е какво се случва с Хитлер. Приор обръща внимание, че би трябвало да сме извънредно внимателни с избора на знаци, защото злотворните знаци провокират злополучни събития.

15. Постройки

Петнадесетата група универсални знаци в теорията на Приор са постройките.

В тази група попадат знаци като кули, храмове и катедрали, както и свещени планини. Някои от тях са свързани с исторически събития, други – с религиозни ритуали и вярвания, с легенди и митове, със желания на хората да доближат избрани небеса.

Например, Вавилонската кула е опит да се доближи небето и Бог, без неговото единодушие. Вавилонската кула е знак на желанието да се опознае бога посредством разсъдък.

Свещеният рид или планина, както и свещените замъци или стени символизират обособяване от земните неща и блян към небесата. Всички религии имат свои свещени хълмове, планини или стени – акрополите в Атина, Тиринт, Микена, Тива, Коринт, свещеният град Лхаса, катедралата Пи, манастирите в Атонската планина и така нататък

В обобщение

Теорията за универсалните знаци на Приор е плод на задълбочени проучвания на история, митология, филология, философия, вяра. Приор смята, че знаците са интелектуално и духовно разбиране, което съхранява силата на груповото несъзнавано.

Основното обръщение на теорията за универсалните знаци на Приор е, че признакът е умствен облик, който сходно на призмата, пречупва светлината в разнообразни нюанси. Символът свети, въодушевява, удивлява, заради което Приор го възприема като интелектуално и духовно разбиране.

Петнадесетте групи знаци от теорията за универсалните знаци на Приор са скъпо знание, което ни оказва помощ да използваме символиката по съответен метод в персоналния и обществен живот, в междуличностното другарство, в публичното пространството, в протокола на разнообразни събития, в построяването и благоустройството на обитаеми места и други

*Материалът е изготвен от доцент доктор Татяна Христова