Според редица проучвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността

Според редица изследвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността на съществени естествени запаси – както на районно, по този начин и евентуално на световно равнище. Това, от своя страна, може да усили риска от вътрешнодържавни и интернационалните спорове. Като разследване се обуславя нуждата от включване на фактора „ климатични промени “ в разбора, предварителната защита и прогнозирането на спорове. Същевременно обаче, би трябвало да се внимава и за риска от комплициране на корелация и причинност сред климатичните фактори и споровете. Силният теоретичен консенсус към този момент е в посока на допускането, че климатичните промени не водят до въоръжени спорове, само че могат да играят ролята на ускорител за разнообразни типове спорове.

Идеята за националната сигурност се свързва обичайно със отбрана на териториалната целокупност и политическия суверенитет на страната от външна военна експанзия. След края на Студената война обаче това обичайно схващане за сигурността се уголемява в посока на въпроси, свързани с запаси, околна среда и демография. От изключително значение тук са заканите, които произтичат от оскъдицата на запаси, несъразмерната употреба на почвите, изтъняването на озоновия пласт. Ефектите от климатичните промени се чака да подсилят сходни закани, изключително в избрани райони на света.

Това дава съображение на редица учени да преглеждат климатичните промени като евентуална опасност за мира. 

В тази връзка всекидневно се слагат два съществени въпроса:

1. Възможно ли е климатичните промени да доведат до пораждане на въоръжени спорове?
2. Възможно ли е климатичните промени да работят като „ ускорител “ за рисковете, водещи до въоръжен спор?

Въпреки че в научната литература и обществения разказ се срещат някои по-крайни позиции по отношение на „ климатични войни “ (Dyer 2008; Welzer 2012), и климатичните промени като „ майката на всички опасности “ (TIME 2015), необятно признатият отговор на първия въпрос е негативен. Правителствата, военните клонове, политическите партии, гражданските придвижвания, публичните групи не прибягват до мощ по проведен и съгласуван метод, единствено заради повишаване на температурите или непредвидени превалявания, да вземем за пример. Да се вършат сходни изводи би било плод на „ механично “ обвързване на метеорологични и/или екологични условия към публични феномени. Повечето емпирични проучвания откриват прекомерно слаба или нулева връзка в сходна тенденция.

За сметка на това, съществува забележителен консенсус по отношение на позитивния отговор на втория въпрос.  Ефектите от климатичните промени могат да работят като ускорител на към този момент съществуващи конфликтни връзки.  Тоест, от водещо значение тук е, че въздействието на климатичните промени се проучва паралелно със характерни стопански, политически и обществени фактори за дадена обстановка. Например, резултатът от продължителна суша може да укрепи напрежението в страна или район, където липсва положително ръководство и съществува опълчване сред обособени групи в обществото или сред избрани групи и държавното управление. 

Разглеждането на сходни динамичности е фокус на актуалната публикация. Важно е да се създадат две спомагателни разяснения. Първо, съществуват разнообразни дефиниции за двете съществени понятия – „ климатични промени “ и „ спор “. Тук под „ климатични промени “ се схваща най-широкото и обичайно определение – промените в климата на Земята за дълъг интервал от време, нормално десетилетия или повече. В това число влизат и всички резултати от антропогенната активност, които се отразяват дълготрайно върху климата. За понятието „ спор “ също се приема по-обща формулировка – силово и несилово опълчване сред човеци, групи и организации, в това число и страни. Оттук към този момент може да се сложи въпросът:

Какви са вероятните връзки сред климатичните промени и споровете?

Засушаването и достъпът до питейна вода  са измежду главните феномени, на база на които може да се наблюдава връзка сред климатичните промени и споровете. От една страна, казусът с достъпа до питейна вода произтича от повишаването на популацията и икономическото развиване. И двете водят до по-голямо търсене и ползване на вода в международен мащаб. От друга страна, климатичните промени способстват за задълбочаване на този проблем. Покачването на междинната температура на Земята, засушаванията и неустойчивостта на преваляванията в избрани райони са измежду аргументите Световният стопански конгрес да отнесе водните рецесии към петте водещи световни риска. Подобни трендове могат да се обвържат с т.нар.  „ водни спорове “  по 3 съществени метода:

1. „ Спусък на спор “ – разногласията се отнасят до директния достъп до вода и контрола върху нея;
2. „ Оръжие в спора “ – водата или системите за вода се употребяват като оръжия в споровете. Тук се отнася и потреблението на язовири за задържане на водоснабдяването или наводняване надолу по веригата;
3. „ Мишени на спор “ – водните запаси или пречиствателните станции или тръбопроводи се трансформират в цел по време на спорове.

Най-новите проучвания по тематиката демонстрират, че насилието, обвързвано с водата, се усилва с течение на времето.

Като е значимо да се означи, че по-прецизните разбори за ранно сигнализиране на спорове регистрират голям брой фактори, с изключение на сушата и наводненията: провали на реколтата, плътност на популацията, благосъстояние, селскостопанско произвеждане, равнища на корупция и други Многофакторният разбор дава съображение да се стигне до заключението, че  уязвимостта на една общественост на засушавания е по-важна от самата суша.  Тоест, връзката сред дефицита на вода и спора е комплицирана. Дори когато има тежка суша, цялост от фактори ще дефинира дали това ще докара до спор. 

Като образец в тази тенденция постоянно се показва Сирия и съпоставянето ѝ със прилежащи страни.  Период на петгодишна суша, последствията от него и политиките на сирийското държавно управление по отношение на тях се преглеждат като ускорител на гражданския спор, който избухва в страната през 2011 година  Климатично моделиране позволява, че интензивността на сушата за съответния интервал е породена, най-малко частично, от климатичните промени. Сушата се оказва опустошителна за стопанската система на Сирия .  След като държавното управление прекратява субсидирането на земеделието, милиони хора от селата се виждат принудени да търсят опция за своята издръжка. Това води до миграцията на към 1,5 млн. души към огромните градове и покрайнините им. В условия на беднотия, корупция и неспособност на държавното управление да се оправи със обстановката, опълчването сред част от сирийците и държавното управление ескалира. В същото време, в страни като Израел, Йордания и Ливан, които са наранени от петгодишната суша, не се следят сходни процеси. Това е показателно за смисъла на съвкупността от фактори, които могат да доведат до спор.

Сушата и неприятното ръководство играят основна роля за гражданската война в Сирия. Снимка: Simone Migliaro / Shutterstock

Сушата, наред с други фактори, оказва възходящо напрежение върху групи от хора по света да мигрират. Намаляването на преваляванията в Африканския рог, както и  по-честите рискови метеорологични феномени, по всяка възможност ще ускорят процесите и мащабите на миграцията.  Учени предизвестяват, че политически уязвимите страни ще са най-вероятния предстоящ епицентър на принуждение, обвързван с климатичните промени и миграционни талази. Действително, от двайсетте страни със слаб държавен потенциал, дванайсет се намират в области като Близкия изток, Южна Азия и Африка – все райони, в които се чака климатичните промени да подсилят оскъдността на водата и риска от миграция.

Принудително пренасяне на хора, което би могло да бъде причина за евентуални спорове, може да се наложи и в резултат на  покачващото се равнище на океаните.  В рамките на Африканския рог има засилена урбанизация, в това число по бреговата линия. Градове като Могадишу в Сомалия и Момбаса в Кения са уязвими по отношение на покачването равнищата на океанските води. В бъдеще съществува риск от заливане на значима инфраструктура в тези градове, повреждане на запасите от питейна вода със солена вода, понижаване на обработваемата земя и евентуално пренасяне на огромни групи от хора.  Това, от своя страна може да докара до филантропични рецесии.

Съществува и различен риск за океаните, обвързван с климатичните промени, който би могъл да докара до повишаване на напрежението сред разнообразни артисти.  Затоплянето и окисляването на океаните способства за миграцията и изгубването на рибни колонии.  Киселинността на океанската вода се усилва заради повишаването на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата през последните години. Тази наклонност се следи на разнообразни места по света, само че още веднъж брегът в Африканския рог е изключително изложен на риска. В района липсват средства за в детайли наблюдаване на рибните колонии. Това понижава опциите за оценка на казуса и предприемане на превантивни ограничения.  Промяната на температурата и киселинността на океаните може да увеличи вероятността от интернационално напрежение сред страните и субнационалните артисти, които разделят брегова линия в Африканския рог. Тук могат да се отнесат и спорове по отношение на право лов на риба на намаляващи рибни колонии в интернационалните води.

Наред с изброеното, могат да се посочат и 

някои не толкоз директни връзки сред климатичните промени и подсилването на спорове. 

Анализът тук се концентрира върху евентуалните резултати от  понижената наличност или преразпределянето на естествени запаси, в резултат на климатичните промени.  В по-голямата част от Субсахарска Африка и в елементи от Южна Азия, климатичните промени могат да допринесат за икономическа криза, по-високи равнища на безработица и неустановеност по отношение на питателните ресурси.  Прогнозираното повишаване на честотата и интензивността на рискови метеорологични явления 

може да сложи на тестване обществата и тяхната резистентност.  

Рискът от цивилен спор, тероризъм и даже гражданска война нараства, когато потенциалът на страната да обезпечава обществени богатства понижава. Ако страната не се оправя в това да посреща съществени потребности на жителите, в това число и потребността от сигурност, жителите могат да потърсят други групи за задачата. Това е изключително рисково в страни с изявени етнически и религиозни разлики, защото етнически и други групи могат да заместят държавното управление като поръчител за сигурността. В допълнение, при утежняване на изискванията, в резултат на оскъдните запаси,  присъединяване в престъпна активност, тероризъм или протести би могло да се трансформира в по-вероятна опция за избрана част от популацията.

В същото време, оскъдността на ресурсите може да се трансформира и в тласък и опция за политическите водачи да разсейват публичното внимание от структурни проблеми и да консолидират власт.  Подклаждането на етнически или различен вид обществени разделения са измежду техниките, които държавното управление може да употребява за сходни цели. Това още веднъж навежда на заключението, че рискът от спорове, в резултат на климатичните промени, е по-голям за страни с отслабени цивилен институции. В последна сметка, климатичните промени биха могли да изложат на заплаха сигурността в цели райони или даже световно. Подобни прогнози към този момент са дадени от няколко военни бази, в това число такива на Англия и Съединени американски щати. 

В допълнение, климатичните промени биха могли да дестабилизират веригата на доставки и достъп до първоначални първични материали и пазари, което би повишило риска от неустойчивост. Причината е, че икономическата уязвимост може да заплаши човешката и обичайна сигурност.

И най-после,  може да се регистрира и резултат освен от оскъдицата на запаси, в резултат на климатичните промени, само че и от изобилието.  Например, по-високите температури водят до размразяване на полярната ледена шапка на Арктика. Това би улеснило достъпа до Арктически пристанища, което би понижило цената на добиването и употребата на нефт и минерали. Като разследване могат да се разкрият и нови морски пътища. При тези условия конкуренцията и спорът биха могли да се трансфорат в действителност в Антарктика, в случай че механизмите за съдействие се окажат незадоволителни да уреждат интернационалните разногласия в района. Подобен въпрос заслужава по-специализирано изследване в бъдеще, от позиция предварителна защита на риска от спор. 

Отнасянето на въпроса за връзката сред климатичните промени и споровете към България

насочва вниманието към казуса със засушаването и водните рецесии.  Въпреки че по отношение на други европейски страни България се отличава с релативно обилни пресни водни запаси, както по безспорен размер, по този начин и на човек от популацията, избрани региони на страната може да изпитват дефицит на вода.  Причината е неравномерното териториално систематизиране на ресурсите. България е измежду европейските страни с високи нива на конфискуваната вода приблизително на човек, заради значимите водни размери, нужни за изстудяване. Иззетата вода съставлява сумата от пресните води, конфискувани за водоснабдяване и посредством личното доставяне на предприятия.  

От изключително значение в тази връзка са  въглищните електроцентрали. Те употребяват огромни размери вода за изстудяване и покачват риска от привършване на водни запаси.  Съпоставка сред употребяваното количество вода в България през 2019 година за охладителните потребности на енергетиката и питейно-битовите потребности, демонстрира съответствие 70% към 30% в интерес на първите. В допълнение, седем от деветте най-големите въглищни централи се намират в застрашени от безводие региони.

В същото време,  съгласно отчет на Организация на обединените нации от 2021 година, към половината територия на България се чака да бъде наранена от съществени засушавания в идващите години.  Северна България се чака да е измежду най-засегнатите територии от процесите като част от по-широкия Дунавски басейн. Честотата на засушаване в интервала 2041 – 2070 година се чака да се усили с най-малко едно събитие на десетилетие. Според отчета на Организация на обединените нации, пространственото систематизиране на засегнатите от суша региони ще продължи да се простира от югоизток на северозапад.

На фона на тези трендове може да се допусне, че  в България съществува риск от политическо и обществено напрежение по отношение на нуждата от по-прецизно ръководство на водните запаси, прехода към въглеродно неутрална стопанска система и оправянето с бъдещи проблеми, свързани с по-честите и съществени суши.  И по-конкретно, към този момент имаше случаи на политическо опълчване сред представители на разнообразни партии по въпроси, свързани със стопанисването на язовири – като язовир Пазар дере, да вземем за пример. 

Политическото напрежение може да се придвижи и на интернационално равнище. Климатичните промени водят до интернационалните старания за преход към въглеродно неутрална стопанска система, като Зелената сделка на Европейски Съюз. България е единствената страна в Европейски Съюз, която в края на юни 2021 година не поддържа закона за климата, а гласоподава с „ въздържал се “.   Основните опасения на страната са свързани със зависимостта от въглищната промишленост. Въпреки това България е длъжна да се преценява с наредбите на европейски закон за климата. За задачата обаче са нужни ясна визия и времева рамка за преход към въглеродно неутрална стопанска система. Ако сходна липсва, България рискува възникване на обществено неодобрение. Причината е, че без положително обмисляне, не може да се обезпечи финансиране за преквалификация на служащи. Отлагането на въпроса рискува да докара до муден банкрут на въглищната промишленост. Именно сходен сюжет би могъл да способства за обществено и политическо напрежение в страната.

В резюме, нуждата от ефикасна акомодация към климатичните промени нараства. Енергетиката, стопанската система и културните системи по всяка възможност ще бъдат изправени пред все по-чести провокации в тази връзка. Ако не бъдат посрещнати по съответен метод, въпросните провокации могат да се трансфорат в източник на напрежение и спор. Анализът на връзката сред климатичните промени и споровете занапред търпи развиване. Както от научна позиция, по този начин и на равнище публичен спор, стремежът следва да е в посока на:

- Отчитането на социално-икономически, политически и демографски фактори, които могат да имат отношение към анализа;

- Избягване на риска от комплициране на корелация и причинност сред климатични промени и конфликти;

- Разширяване на задълбочения разбор към повече райони от света отвън Африка и Източна Азия;

- Изследване освен на резултатите от оскъдицата на запаси, в резултат на климатичните промени, само че и на изобилието.

Автор: Михаела Александрова / Климатека

Михаела Александрова е лекар по политология към катедра „ Международни връзки “, УНСС. Част от научните ѝ ползи се отнасят до: логика на психиката, социология, антропология, конфликтология, когнитивна просвета, разбор и прогнозиране.

В обявата са употребявани материали от:

1. „ Грийнпийс “ – България.  Сърцето на въглищната промишленост осъмна с въпрос: „ Вода или въглища? “  (2021) Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/6480/
2. Иванова, М.  България ще е измежду най-засегнатите от засушавания страни в света  (2021) Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://www.investor.bg/analizi/91/a/bylgariia-shte-e-sred-nai-zasegnatite-ot-zasushavaniia-strani-v-sveta-330004/ 
3. Милчева, Е.  За язовир „ Пазар дере “ и доста потънали милиони  (2021) Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://www.dw.com/bg/
4. Митев, М.  Как дефицитът на вода предизвиква войни?  (2021) Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://www.bloombergtv.bg/a/4-analizi/97511-kak-nedostigat-na-voda-prichinyava-voyni
5. Управление на водните запаси и качество на водите.  Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: http://eea.government.bg/bg/soer/2014/water
6. Bowles, D.C., Butler, C.D., Morisetti, N.  Climate change, conflict and health . Journal of the Royal Society of Medicine; 2015, Vol. 108(10) 390–395. Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/0141076815603234 
7. Buhaug, H.  Climate Change and Conflict: Taking Stock  (2016) Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://www.degruyter.com/document/doi/10.1515/peps-2016-0034/html
8. Koubi, V.  Climate change and conflict . (2019) Annual Review of Political Science   Vol. 22:343-360. Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://www.annualreviews.org/doi/10.1146/annurev-polisci-050317-070830
9. Levine, S., Peters, K., Fan, L.  Conflict, climate change and politics  (2014). Humanitarian Policy Group. Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://www.fao.org/fileadmin/templates/agphome/scpi/SHARP/8825.pdf
10. Seven things you need to know about climate change and conflict.  (2020) Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://www.icrc.org/en/document/climate-change-and-conflict
11. Werrell, C., Femia, F.  Climate change raises conflict concerns  (2018) Достъпно към 6.12.2021 година на интернет адрес: https://en.unesco.org/courier/2018-2/climate-change-raises-conflict-concerns