Защо жертвите на домашно насилие търпят?
Според определението на Закона за домашното принуждение „ Домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване. “
Edgar Degas, “Interior (The Rape) ”, 1868-1869
Да имаш принудител за сътрудник е нещо прекомерно далечно от концепцията за обич и семейство, само че все пак доста дами се намират в сходна обстановка с години, а от време на време и цялостен живот.
Защо жертвите на домашно принуждение постоянно не напущат обстановката, в която се намират? Този въпрос си го задава всеки, който се е сблъскал персонално или чрез медиите с постоянно бруталните случаи на принуждение в фамилните взаимоотношения.
Жертвите на домашно принуждение могат да бъдат и от двата пола, само че на всички е ясно, че най-често жертвите са дами, заради което ползата нормално е ориентиран натам.
Каквито и да са били събитията, при които сте се сблъскали с това непоносимо събитие, няма метод да не сте се питали за какво въпросните дами просто не си тръгнат?! Причините за това са сложни, само че изцяло разбираеми.
Усещане за беззащитност
Самата есенция на насилието се съдържа в това насилникът да обезсили жертвата си. Така че в случай че сте жертва на домашно принуждение, то евентуално главното чувство, което имате е за всеобща уязвимост и неспособност да се справите със обстановката. Страхът, че няма да получат поддръжка нито от управляващите, нито от роднините и околните си – родители, деца, другари, съседи и така нататък, постоянно сковава жертвите и ги прави неспособни да се застъпят за себе си.
Чувството, че е справедливо
Жените, които стават жертва на нападателни сътрудници, най-често са били деца, отгледани от нападателни родител/и. От самото начало на живота им е било вменявано, че такова състояние е обикновено и те по този начин и не познават нещо друго от това.
Основната тактика, с която един принудител държи партньорката си в клопката на такива взаимоотношения е внушението, че тя заслужава отношението, което получава, или с други думи - класическото „ тя си го проси “. Нормално е дамите, жертва на принуждение в фамилията да живеят, смятайки себе си отговорни за това, което им се случва.
Финансите и децата
С течение на времето всеки принудител работи по посока да обезсили партньорката си финансово, с цел да й бъде невероятно да „ избяга “. Това е елементарно осъществимо заради майчинската роля на дамата. Раждането и развъждането на деца по този начин или другояче слага дамата в по-неизгодна икономическа позиция от мъжа, а насилниците обичат да се възползват от това.
Жена с нископлатена или никаква работа, която има едно, две, а от време на време и повече деца, мъчно ще се реши да предприеме сериозна стъпка да напусне „ фамилното гнездо “, даже когато то към този момент се е трансформирало в пъкъл. Ако е в обстановка, в която може да се грижи за децата си, единствено при положение, че брачният партньор й работи, това е изцяло разбираемо.
Другата спирачка е нежеланието да остави децата си без татко. На доста дами така и така им е мъчно да „ прикоткат “ мъжете си да извършват бащинската си функционалност, а дамите, жертви на мъж принудител знаят, че изоставен ли фамилията, децата им най-вероятно ще останат без татко.
Срам
Обществото вменява на членовете си, че любовта и фамилията би трябвало да се запазят непременно, че любовта може да се оправи с всички трудности, че в случай че в действителност обичаш някого, ще го приемеш с всичките му дефекти.
Насилниците постоянно се държат като напълно разнообразни хора пред близките, които даже не подозират какво се случва в дома им, което въпреки всичко приказва, че са способни да се държат цивилизовано.
Никой човек не е изцяло „ черен “, също както никой не е единствено „ бял “. Въпреки че си разрешават неприемливото, насилниците също са хора като всички нас, със своите положителни и неприятни личностни характерности. Затова и партньорките им фактически дълго време живеят с неуместната вяра, че ще осъзнаят грешките си и ще трансформират отношението си.
Понякога вярата фактически е огромна кучка. Тя кара жертвите години наред да чакат смяна и когато тя не идва, възприятието им за виновност пораства, както и чувството, че те са виновни за протичащото се.
Страхът, че ще стане по-лошо
Много дами не напущат насилническа връзка, тъй като се опасяват, че ще бъдат подложени на още по-голям тормоз. Проучванията демонстрират, че са прави. Вероятността интимният сътрудник, който са напуснали поради проблеми с експанзията да „ озверее “, нападателните му импулси да се засилят, се умножава неведнъж. Най-лошото е, че този риск не е нереална опция в бъдещето, а нещо, което се случва най-често неотложно. Тези дами са подложени на гибелен риск от възмездие. Загубата на надзор на насилника над жертвата задейства с още по-голяма мощ насилническите склонности.
Защо дамите по-често стават жертва на домашно принуждение
Да се изясни това само с физическото предимство на мъжа би било неуместно. Както и опитът да се търсят аргументи в съществуването на хормона тестостерон, който прави мъжете по-агресивни. Социалната роля на дамата от възникването на земеделските общности до през днешния ден я слага на по-ниска обществена позиция, или по-просто казано, множеството мъже и дами живеят с настройката, че по някакъв метод дамата е „ благосъстоятелност “ на мъжа.
Мъжът избира, съгласно личностните си характерности, по какъв начин да третира това свое владеене. Но дамата е човешко създание, също като мъжа и от това се появява едно несъгласие, което неведнъж поражда огромно напрежение в интимните и фамилните взаимоотношения.
Как да разпознаете жертвата на домашно принуждение
Ако един мъж третира партньорката си добре пред другите, това не значи, че е същото и у дома. Ако забележите, че ваша близка изтръпва при всяко позвъняване на телефона без справедлива причина, в случай че при започване на връзката е разказвала въодушевено за новия си другар, а в този момент съмнително е млъкнала, постоянно отсъства от работа и като цяло е настъпила личностна смяна, доста е евентуално да е станала жертва на принуждение от интимния си сътрудник.
Запомнете, че няма два случая на домашно принуждение, които да са идентични, те включват доста и разнообразни модели, както и друга динамичност на взаимоотношенията.
Често, с цел да видим домашно принуждение, имаме потребност да видим физически пострадвания, само че в доста случаи те просто не са забележими. Много насилници владеят умеенето да причинят болежка без да оставят забележими следи по тялото /душенето е един от методите да се аргументи болежка, без да се оставят забележими следи, като в това време насилникът демонстира цялостния си надзор над жертвата/.
Други избират да предизвикват психическо страдалчество и да оставят прочувствени контузии. Възможно е при диалог с жена, подложена на непрекъснато домашно принуждение да забележите комплицираност в мислите и метода на изложение, непоследователност, променчивост и несъгласия. Това е натурален резултат от продължаващото принуждение и самата цел на насилника. Във всички случаи е належащо самообладание и схващане, когато ваш непосредствен човек е подложен на подобен тормоз.
Голяма част от домашното принуждение остава невидимо. Нерядко обаче на всички е ясно какво тъкмо се случва в едно семейство и целият смут, който произтича от това. Осведомеността за казуса е първата крачка към смяна и оказване на помощ. Не забравяйте, че каквито и организации за помощ на жертвите на домашно принуждение да съществуват, нищо не може да размени поддръжката и помощта на околните хора.
Автор Десислава Димитрова
Изображение: Wikipedia
