Армията ни все още е без жена генерал
Според някои прогнози, армията ни ще се оправи, когато жена стане боен министър или най-малкото – шеф на защитата. Първото е по-вероятно. През последните години към този момент имаше няколко дами заместник-министри на защитата, които къде по-малко, къде повече командваха генералите. Шансът скоро дама с лампази да се вклини в мъжката компания на българския генералитет, обаче е много дребен. Макар, че преди 7-8 години имаше един министър на защитата, който колкото на смешка, толкоз на истина, искаше до края на мандата си да имаме жена военачалник. Все още няма.
Факт е обаче, че 14-те % дами от всички военнослужещи у нас, са мотив понякога министрите на защитата да се хвалят с това. Ако не в друго, най-малко в това България е напред в европейските и натовските ранглисти, където междинният дял на дамите в униформа е към 10 на 100. В последно време законите и поднормативните актове се трансформираха по този начин, че не може да приказваме за липса на условия за равнопоставеност сред двата пола в нашата войска. Нещо повече, даже се постановиха законови промени, които да дадат права на военнослужещите татковци за развъждане на деца, каквито имат майките с пагони. Така мъжете във Въоръжените сили се изравниха с дамите в тази сфера на трудовото законодателство. В противоположен случай щяхме да поносим наказания за нарушение на инструкция на Европейски Съюз.
В поддръжка на позитивната наклонност в отчета на общественото министерство за равнопоставенстта на мъжете и дамите през 2016 година се обръща изключително внимание на три обстоятелството, които са се случили за първи път. Лейтенат Славена Желязкова от 61-ва Стрямска механизирана бригада е първата жена пълководец на взвод за защита от състава на интернационалната задача в Афганистан. Лейтенант Анелия Атанасова от авиобаза „ Граф Игнатиево “ е първата жена „ летец-пилот “ след повече от 60-годишно спиране. В навечерието на 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската войска, за първи път се организира среща в Народното събрание сред дамите от парламентарно показаните политическите партии.
Ясно е, че и във въпросния отчет за 2017 година няма да го има името на първата жена военачалник във войската ни след половинвековно спиране. Докато чакаме някой мъж от политическото и военното управление да направи съответното предложение, въпреки че този акт напълно не е въпрос на благородство, може да си се върнем повече от четвърт век обратно. През 1988 година, напомня майор Даниела Благоева, за първи път във военното учебно заведение в гр.Велико Търново бе разгласен банкет за девойки-курсанти по специалността „ Информация и връзки с обществеността “. Интересът беше доста огромен. За едно място се явяваха приблизително по 15 кандидатки. Първият дамски офицерски випуск от 13 девойки приключи през 1992 година Следващата година в офицерско звание бяха създадени 14-те девойки от втория випуск. След това заради зародилите във военното управление разногласия за ролята и мястото на жените-офицери, приемът на девойки във военното учебно заведение бе прекратен за няколко години.
С спирането на традицията се сътвориха предпоставки за нарушение на приемствеността. Както и се получи на процедура. Третия випуск от жени-офицери бе създаден чак през 2000 година За разлика от първите два випуска, девойките от третия бяха готови по специалности в региона на логистичното обезпечаване и поддръжката на авиационна техника. През идващите години за банкет на девойки отвориха вратите си и останалите военни учебни заведения – за артилерия и противовъздушна защита и подготовка на офицери за потребностите на военноморските сили.
Все отново с годините преодоляхме много стандарти. Във военния правилник, да вземем за пример, регламентирахме обръщението „ Госпожо майор “ или друго според от званието. В заповедите на министъра на защитата за кандидатстване във висшите военни учебни заведения и академии няма ограничавания за избрани специалности. Мисиите зад граница не са табу за дамите военнослужещи. Моряците не се плашат от жена на кораба. Нещо повече, МО продължава присъединяване си в плана „ Ролята на дамите в сигурността и защитата “, който се развива редом в границите на SEDM и в НАТО. Единствената настояща професионална организация на военнослужещи у нас е Сдружението на дамите военнослужещи. Съгласно Устройствния устав на МО на дирекция „ Социална политика “ е предоставено да: „ подкрепя министъра при реализиране политиката на равнопоставеност и по отбрана на правата на индивида и главните свободи във въоръжените сили “. Важно е да се означи, че за разлика от доста компании и компании в армията няма разлика в заплащането на мъжете и дамите. За страдание, обаче заплатите са еднообразно ниски, което поражда и огромния некомплект от персонален състав. Това равнище на равнопоставеност за в този момент не прави работа.
Вече се прокрадва упованието към България да има равнопоставеност сред двата пола при взимане на значими управнически решения по отношение на развиването и командването на Въоръжените сили. Въпрос на време е да разберем дали ще излезем от инерцията в мисленето си, че жена военачалник в Българската войска е повече екзотика, в сравнение с факт, състоял се вследствие на обикновено кариерно развиване. Както се случи в Словения с назначението на дама за заместник-началник на Генералния щаб.
Примерът на Словения
Преди няколко дни словенският министър на защитата Андрея Катич назначи жена за заместник-началник на Генералния щаб на армията. Бригаден военачалник Аленка Ермец е първата жена в Словения, която заема подобен висок боен пост. Тя е препоръчана от новия шеф на Генералния щаб ген. Алан Гедер, който получи длъжността, откакто неговият предходник бе уволнен поради небоеготовност на една от бригадите.
Факт е обаче, че 14-те % дами от всички военнослужещи у нас, са мотив понякога министрите на защитата да се хвалят с това. Ако не в друго, най-малко в това България е напред в европейските и натовските ранглисти, където междинният дял на дамите в униформа е към 10 на 100. В последно време законите и поднормативните актове се трансформираха по този начин, че не може да приказваме за липса на условия за равнопоставеност сред двата пола в нашата войска. Нещо повече, даже се постановиха законови промени, които да дадат права на военнослужещите татковци за развъждане на деца, каквито имат майките с пагони. Така мъжете във Въоръжените сили се изравниха с дамите в тази сфера на трудовото законодателство. В противоположен случай щяхме да поносим наказания за нарушение на инструкция на Европейски Съюз.
В поддръжка на позитивната наклонност в отчета на общественото министерство за равнопоставенстта на мъжете и дамите през 2016 година се обръща изключително внимание на три обстоятелството, които са се случили за първи път. Лейтенат Славена Желязкова от 61-ва Стрямска механизирана бригада е първата жена пълководец на взвод за защита от състава на интернационалната задача в Афганистан. Лейтенант Анелия Атанасова от авиобаза „ Граф Игнатиево “ е първата жена „ летец-пилот “ след повече от 60-годишно спиране. В навечерието на 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската войска, за първи път се организира среща в Народното събрание сред дамите от парламентарно показаните политическите партии.
Ясно е, че и във въпросния отчет за 2017 година няма да го има името на първата жена военачалник във войската ни след половинвековно спиране. Докато чакаме някой мъж от политическото и военното управление да направи съответното предложение, въпреки че този акт напълно не е въпрос на благородство, може да си се върнем повече от четвърт век обратно. През 1988 година, напомня майор Даниела Благоева, за първи път във военното учебно заведение в гр.Велико Търново бе разгласен банкет за девойки-курсанти по специалността „ Информация и връзки с обществеността “. Интересът беше доста огромен. За едно място се явяваха приблизително по 15 кандидатки. Първият дамски офицерски випуск от 13 девойки приключи през 1992 година Следващата година в офицерско звание бяха създадени 14-те девойки от втория випуск. След това заради зародилите във военното управление разногласия за ролята и мястото на жените-офицери, приемът на девойки във военното учебно заведение бе прекратен за няколко години.
С спирането на традицията се сътвориха предпоставки за нарушение на приемствеността. Както и се получи на процедура. Третия випуск от жени-офицери бе създаден чак през 2000 година За разлика от първите два випуска, девойките от третия бяха готови по специалности в региона на логистичното обезпечаване и поддръжката на авиационна техника. През идващите години за банкет на девойки отвориха вратите си и останалите военни учебни заведения – за артилерия и противовъздушна защита и подготовка на офицери за потребностите на военноморските сили.
Все отново с годините преодоляхме много стандарти. Във военния правилник, да вземем за пример, регламентирахме обръщението „ Госпожо майор “ или друго според от званието. В заповедите на министъра на защитата за кандидатстване във висшите военни учебни заведения и академии няма ограничавания за избрани специалности. Мисиите зад граница не са табу за дамите военнослужещи. Моряците не се плашат от жена на кораба. Нещо повече, МО продължава присъединяване си в плана „ Ролята на дамите в сигурността и защитата “, който се развива редом в границите на SEDM и в НАТО. Единствената настояща професионална организация на военнослужещи у нас е Сдружението на дамите военнослужещи. Съгласно Устройствния устав на МО на дирекция „ Социална политика “ е предоставено да: „ подкрепя министъра при реализиране политиката на равнопоставеност и по отбрана на правата на индивида и главните свободи във въоръжените сили “. Важно е да се означи, че за разлика от доста компании и компании в армията няма разлика в заплащането на мъжете и дамите. За страдание, обаче заплатите са еднообразно ниски, което поражда и огромния некомплект от персонален състав. Това равнище на равнопоставеност за в този момент не прави работа.
Вече се прокрадва упованието към България да има равнопоставеност сред двата пола при взимане на значими управнически решения по отношение на развиването и командването на Въоръжените сили. Въпрос на време е да разберем дали ще излезем от инерцията в мисленето си, че жена военачалник в Българската войска е повече екзотика, в сравнение с факт, състоял се вследствие на обикновено кариерно развиване. Както се случи в Словения с назначението на дама за заместник-началник на Генералния щаб.
Примерът на Словения
Преди няколко дни словенският министър на защитата Андрея Катич назначи жена за заместник-началник на Генералния щаб на армията. Бригаден военачалник Аленка Ермец е първата жена в Словения, която заема подобен висок боен пост. Тя е препоръчана от новия шеф на Генералния щаб ген. Алан Гедер, който получи длъжността, откакто неговият предходник бе уволнен поради небоеготовност на една от бригадите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ