Петър Волгин в ПИК и Ретро: Кирил, Асен и Христо – кой е по-, по-, най-нахален?
Според някои ходенето три пъти на избори в рамките едвам на половин година може да породи само скука. Още повече че участниците в тях, с дребни изключения, са едни и същи. Само че тази повторяемост е привидна. При актуалните избори „ две в едно “ има няколко сюжета, чието развиване ще предопредели ориста на България за години напред.
И по тази причина е значимо да следим процесите. И да участваме в тях.
Един от най-важните въпроси на парламентарния избор е какъв резултат ще реализира „ Продължаваме промяната “. Факт е, че тази партия влезе стремително в българската политика. Благодарение на положителната самореклама, която си направиха Кирил и Асен като служебни министри, значително хора припознаха точно в новата групировка силата, която би решила главните проблеми на България.
свързани новини96546преди 18 часа57633на 06.11.2021
Това разбиране, несъмнено, е извънредно наивно, само че пък ние нееднократно сме показвали, че политическият наивизъм по никакъв начин не ни е непознат. А в това време се появиха обстоятелства, които накърниха в немалка степен съвършения облик, който двете „ положителни момчета “ си бяха построили.
Едното „ положително момче “ – Асен, е имало правосъдни проблеми, произтекли от негови бизнес интензивности в предишното. Проблемът на другия „ първенец “ в служебния кабинет – Кирил, се оказа още по-сериозен. Той непосредствено е подписал декларация с погрешно наличие, заявявайки, че към датата на встъпването му в министерската служба не е имал друго поданство с изключение на българското. Явно воден от прекомерно огромното си предпочитание да отдаде всичките си сили на ползу роду, някак си е пропуснал да спомене за канадското си поданство.
Да, за възторжените почитатели на Кирил това е „ пренебрежим подробност “ и „ опит на мафията да спре един почтен човек “. Обаче гласоподавателите не се състоят само от безкритични почитател/к/и на харвардския ученик. И значително от тях ще си зададат разумния въпрос: „ Оправдано ли е да се разпореждат такива големи очаквания на човек, който стартира политическата си кариера с откровена неистина? “
„ Продължаваме промяната “ има и други проблеми отвън характерологичните особености на двамата си фронтмени. Посланията, които тази групировка насочва, са израз на тежък политически инфантилизъм. Да обещаваш „ нулева корупция “ е безпределно наивно. Или безпределно лицемерно. Или и двете. По същия метод можеш да обещаеш, че в случай че гласоподавателите ти поверят властта, ще осигуриш хубаво време през цялата година. Също толкоз безсрамно е да се обявяваш за последна и най-висша морална инстанция и да раздаваш „ документи за честност “.
Ето за какво е изцяло разумно устремът, с който гласоподавателите харесваха „ Продължаваме промяната “, да спадне доста. Повечето социологически данни от последните дни сочат, че „ обичайна “ Българска социалистическа партия изпреварва „ летящия цирк “ на Кирил и Асен в битката за второто място. Социалистите могат да бъдат упреквани във всевъзможни грехове, само че на фона на „ стожерите на морала “ със противоречивото бизнес минало и декларациите с погрешно наличие стоят повече от солидно. За разлика от редица други партии Българска социалистическа партия се държи рационално, не изпада в плен на политическите нервности и приказва на първо място за най-важните проблеми на днешния ден.
Най-новите социологически изследвания обрисуват и една друга, изцяло разумна наклонност. „ Демократична България “, чиито водачи и най-дейни деятели към този момент си представяха по какъв начин се настаняват в министерските кабинети, губи известност. Не просто Има Такъв Народ изпреварва Демократична България. Дори Движение за права и свободи се класира преди групировката на Христо и на военачалник Наско. А това сигурно е изключително обидно за представителите на „ демократичния евроатлантизъм “.
Електоралният напредък на Демократична България стартира точно с дебаркирането на Росенец и неспирните офанзиви против Движение за права и свободи. А в този момент се оказва, че точно тази партия и завърналото се „ извънредно дете “ на българската политика Делян Пеевски побеждават „ градската десница “. Две са главните аргументи за този неуспех. Първо, зациклянето върху така наречен „ правосъдна промяна “ и изключително върху мантрата „ да махнем Гешев, пък след това ще забележим “ взе да омръзва на множеството българи. И второ, една забележителна част от „ умнокрасивите “ гласоподаватели очевидно са решили, че е по-престижно да гласоподават за Политическа партия вместо за Демократична България. Тази част от електората се отнася към политическите партии като към кръчмите и останалите места за развлечение. За да наподобяват готини, постоянно отдават желание на последния вик на модата.
А и претендентът за президент Лозан Панов с нищо не способства за повишение на рейтинга на подкрепящата го групировка. Даже противоположното. Със странните си на моменти изявления по-скоро смъква доверието към нея.
Разбира се, при президентските избори няма особена драма. Там единствената конспирация е дали Румен Радев ще завоюва още на първия тур, или въпреки всичко ще му се наложи да се яви и на втория. Когато ГЕРБ оповестиха поддръжката си за проф. Анастас Герджиков, изглеждаше, че може да се стигне до оспорвана конкуренция. Имаше упования, че ректорът на Софийския университет може да притегли към себе си гласоподаватели, които другояче не гласоподават за партията на Борисов, и по този начин успеха на Радев да бъде затруднена. Само че това не стана.
Професор Герджиков сигурно е прелестен латинист и класицист, само че за политик изрично не става. По време на цялата акция той не насочи нито едно въздействащо обръщение. Политическият му облик по този начин си и остана размит и непредизвикващ нито интерес, нито възторг.
Любопитното при президентските избори е дали водачът на Движение за права и свободи ще изпревари в крайното класиране претендента на умните и красивите. Ако Мустафа Карадайъ в действителност вземе повече гласове от Лозан Панов, както сочат последните данни на социолозите, това ще бъде следващият тежък удар върху галактическите искания на почитателите и деятелите на Демократична България.
Неоправдано високото самочувствие, което показва тази групировка, може да се съпостави само с претенциите за изключителност на Политическа партия „ Политическа партия “.
„ Ще вземем най-малко 30% на изборите “ повтаряха в унес Кирил и Асен, в случай че всички социологически организации им дават два пъти по-малко. Да, човек би трябвало да има вяра в себе си и да е уверен в триумфа си, обаче би трябвало и да внимава да не нарушава положителното образование. Защото, когато се мине една избрана граница, сходно безусловно доверие в личната талантливост става непристойно.
И по тази причина е значимо да следим процесите. И да участваме в тях.
Един от най-важните въпроси на парламентарния избор е какъв резултат ще реализира „ Продължаваме промяната “. Факт е, че тази партия влезе стремително в българската политика. Благодарение на положителната самореклама, която си направиха Кирил и Асен като служебни министри, значително хора припознаха точно в новата групировка силата, която би решила главните проблеми на България.
свързани новини96546преди 18 часа57633на 06.11.2021
Това разбиране, несъмнено, е извънредно наивно, само че пък ние нееднократно сме показвали, че политическият наивизъм по никакъв начин не ни е непознат. А в това време се появиха обстоятелства, които накърниха в немалка степен съвършения облик, който двете „ положителни момчета “ си бяха построили.
Едното „ положително момче “ – Асен, е имало правосъдни проблеми, произтекли от негови бизнес интензивности в предишното. Проблемът на другия „ първенец “ в служебния кабинет – Кирил, се оказа още по-сериозен. Той непосредствено е подписал декларация с погрешно наличие, заявявайки, че към датата на встъпването му в министерската служба не е имал друго поданство с изключение на българското. Явно воден от прекомерно огромното си предпочитание да отдаде всичките си сили на ползу роду, някак си е пропуснал да спомене за канадското си поданство.
Да, за възторжените почитатели на Кирил това е „ пренебрежим подробност “ и „ опит на мафията да спре един почтен човек “. Обаче гласоподавателите не се състоят само от безкритични почитател/к/и на харвардския ученик. И значително от тях ще си зададат разумния въпрос: „ Оправдано ли е да се разпореждат такива големи очаквания на човек, който стартира политическата си кариера с откровена неистина? “
„ Продължаваме промяната “ има и други проблеми отвън характерологичните особености на двамата си фронтмени. Посланията, които тази групировка насочва, са израз на тежък политически инфантилизъм. Да обещаваш „ нулева корупция “ е безпределно наивно. Или безпределно лицемерно. Или и двете. По същия метод можеш да обещаеш, че в случай че гласоподавателите ти поверят властта, ще осигуриш хубаво време през цялата година. Също толкоз безсрамно е да се обявяваш за последна и най-висша морална инстанция и да раздаваш „ документи за честност “.
Ето за какво е изцяло разумно устремът, с който гласоподавателите харесваха „ Продължаваме промяната “, да спадне доста. Повечето социологически данни от последните дни сочат, че „ обичайна “ Българска социалистическа партия изпреварва „ летящия цирк “ на Кирил и Асен в битката за второто място. Социалистите могат да бъдат упреквани във всевъзможни грехове, само че на фона на „ стожерите на морала “ със противоречивото бизнес минало и декларациите с погрешно наличие стоят повече от солидно. За разлика от редица други партии Българска социалистическа партия се държи рационално, не изпада в плен на политическите нервности и приказва на първо място за най-важните проблеми на днешния ден.
Най-новите социологически изследвания обрисуват и една друга, изцяло разумна наклонност. „ Демократична България “, чиито водачи и най-дейни деятели към този момент си представяха по какъв начин се настаняват в министерските кабинети, губи известност. Не просто Има Такъв Народ изпреварва Демократична България. Дори Движение за права и свободи се класира преди групировката на Христо и на военачалник Наско. А това сигурно е изключително обидно за представителите на „ демократичния евроатлантизъм “.
Електоралният напредък на Демократична България стартира точно с дебаркирането на Росенец и неспирните офанзиви против Движение за права и свободи. А в този момент се оказва, че точно тази партия и завърналото се „ извънредно дете “ на българската политика Делян Пеевски побеждават „ градската десница “. Две са главните аргументи за този неуспех. Първо, зациклянето върху така наречен „ правосъдна промяна “ и изключително върху мантрата „ да махнем Гешев, пък след това ще забележим “ взе да омръзва на множеството българи. И второ, една забележителна част от „ умнокрасивите “ гласоподаватели очевидно са решили, че е по-престижно да гласоподават за Политическа партия вместо за Демократична България. Тази част от електората се отнася към политическите партии като към кръчмите и останалите места за развлечение. За да наподобяват готини, постоянно отдават желание на последния вик на модата.
А и претендентът за президент Лозан Панов с нищо не способства за повишение на рейтинга на подкрепящата го групировка. Даже противоположното. Със странните си на моменти изявления по-скоро смъква доверието към нея.
Разбира се, при президентските избори няма особена драма. Там единствената конспирация е дали Румен Радев ще завоюва още на първия тур, или въпреки всичко ще му се наложи да се яви и на втория. Когато ГЕРБ оповестиха поддръжката си за проф. Анастас Герджиков, изглеждаше, че може да се стигне до оспорвана конкуренция. Имаше упования, че ректорът на Софийския университет може да притегли към себе си гласоподаватели, които другояче не гласоподават за партията на Борисов, и по този начин успеха на Радев да бъде затруднена. Само че това не стана.
Професор Герджиков сигурно е прелестен латинист и класицист, само че за политик изрично не става. По време на цялата акция той не насочи нито едно въздействащо обръщение. Политическият му облик по този начин си и остана размит и непредизвикващ нито интерес, нито възторг.
Любопитното при президентските избори е дали водачът на Движение за права и свободи ще изпревари в крайното класиране претендента на умните и красивите. Ако Мустафа Карадайъ в действителност вземе повече гласове от Лозан Панов, както сочат последните данни на социолозите, това ще бъде следващият тежък удар върху галактическите искания на почитателите и деятелите на Демократична България.
Неоправдано високото самочувствие, което показва тази групировка, може да се съпостави само с претенциите за изключителност на Политическа партия „ Политическа партия “.
„ Ще вземем най-малко 30% на изборите “ повтаряха в унес Кирил и Асен, в случай че всички социологически организации им дават два пъти по-малко. Да, човек би трябвало да има вяра в себе си и да е уверен в триумфа си, обаче би трябвало и да внимава да не нарушава положителното образование. Защото, когато се мине една избрана граница, сходно безусловно доверие в личната талантливост става непристойно.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ