Стела Николова пред Фрог: Украинците не са неодушевени предмети, които да натоварим на влака. Просто трябваше да им обясним
Според нея целият проблем е в неналичието на ефикасна осведомителна акция. Сега тя чака държавното управление да резервира успокоение.
„ Вчера прочетох една обява на един украински емигрант, който се е качил във влака от Варна за Рибарица. Той споделя: „ Ние петимата бяхме като разузнавачи – дойдохме, видяхме, няма нищо ужасно и в този момент ще напишем на останалите “. Може би нашето държавно управление трябваше да изпрати 1-2-ма разузнавачи, които да напишат в украинските групи: „ Елате, тук няма нищо ужасно! “, изясни Николова, съгласно която има време държавното управление да се поправи, тъй че да не оставя горчивия усет в устата и от страна на щаба, и от страна на украинците.
Ето какво още сподели в специфичното изявление за Фрог Нюз Стела Николова:
Какво смятате за нагнетяването на напрежението към преместването на украинските бежанци от Черноморието към вътрешността на страната?
Липсваше една акция, която да запознае украинските бежанци с това къде ще бъдат дислоцирани. Все отново това са живи същества – майки с дребни деца, възрастни хора със болести, които биха желали да знаят къде ще бъдат преместени. Те може би нямаше да дадат подобен отпор, в случай че някой ги беше уведомил, тъй че да могат да видят и да преценяват за себе си дали офертата на страната ги устройва, или да търсят някакъв различен вид, за който също, несъмнено, им би трябвало време. Според мен просто липсваше осведомителна акция, каквато трябваше да има. Това, че нямаше време хората да реагират на цялата тази обстановка, също изигра неприятна смешка.
Как ще определите държанието на ръководещите?
В никакъв случай не считам, че държавното управление би желало да отмъщава на някого. Може би по този начин наподобява, само че не е по този начин. Разбира се, има всевъзможни хора и измежду украинците, и измежду българите. Ние видяхме каква тролска офанзива се изсипа против държавното управление и против самите бежанци в обществените мрежи. Имаше опити българското общество да бъде настроено против бягащите от войната. Сред украинските бежанци има доста малко мъже и българите се озлобиха, тъй като виждат мъже в боеспособна възраст у нас. Защо те били тук? Може би е редно българите да се осведомят, че украинските мъже, които имат три и повече деца, са освободени от военна работа. Такива има значително. Както видяхме, украинските майки имат много повече деца от българските. Това е тяхно решение, за което не можем да ги виним. А това, че тези дами се опасяват да се качат в рейс без да знаят къде отиват и не могат да осведомят своите мъже, които са в Украйна, къде ги води нашето държавно управление, естествено е проблем. Аз съм сигурна, че държавното управление е подготвило бази, които да дават отговор на естествените човешки условия, само че някак тази информация не доближи до украинците. Проблемът беше в връзката.
Можем ли да кажем, че незадоволителната и ненавременна осведомителна акция в действителност е повода за злополуката на щабът за бежанците?
Да. И аз считам, че ние изискуем естествена връзка и отговор на всяко едно човешко създание. Защото едно е да пуснеш анкета, която бежанците би трябвало да попълнят, а напълно друго е да седнеш и на понятен за тях език да им обясниш къде искаш да ги изпратиш и по какъв метод ще се случи това. Украинските бежанци не са като сирийските. Ние сме ги позволили в България с документ за краткотрайна протекция, който е друг от този, с който бяха допускани хората от Сирия. Както знаем, те влизаха без документи. В случая ние просто трябваше да разбираем на украинските бежанци какво и за какво ще се случи.
В България мненията по тематиката са мощно поляризирани. И може би след вчерашното изказване на вицепремиера Калина Константинова още повече ще се поляризират. Вие обаче бяхте доброволец към Центъра за подпомагане на бежанци от Украйна във Варна. Какво видяхте там? Какви са тези хора?
Това са елементарни хора, също като нас. В България има доста богати, има някаква, въпреки и дребна част, междинна класа, има и хора, които не разполагат с доста благоприятни условия. Така са и украинците. И при тях болшинството от хора не разполагат с доста благоприятни условия. Българското общество трябваше да регистрира, че те даже и да имат пари по своите карти, които употребяват в огромните магазини, не знаят за какъв брой време ще им трябват тези техни спестявания. Тоест те нито знаят по кое време ще се върнат в своята страна, нито дали ще останат в България, нито дали ще си намерят работа, която да им дава опция да покриват разноските си. Видяхме какви заплати се оферират на тези хора, които не знаят български език. А ние прелестно знаем какви са нашите заплати и за българите е мъчно да се оправят, а камо ли за един чужденец, нормално майка, която би трябвало да настани своите деца в детски градини и учебни заведения. Как се оправя сама майка на три деца в непозната страна? Ето това трябваше да се изговори на всички българи, които смятаха, че ние прекалено много обгрижваме тези майки. Ако бяха видели сълзите в очите на децата, страха в погледите им, може би тогава щяха за схванат защо иде тирада. Може би нашето общество не съумя да си показа от какъв смут бягат тези хора. Възможно е измежду тях да е имало и такива, които нямат потребност от такива обгрижване, само че на границата нямаше по какъв начин да преценим това и да кажем: „ Ти – в хотел, ти – заминавай на квартира “. Правителството взе вярното решение, подпомагайки нашите хотелиери. Това решение беше безусловно в реда на нещата, тъй че обгрижвайки украинските бежанци, в действителност подпомогнахме нашия бизнес. А да не приказваме, че досега украинските бежанци са похарчили в България 32 милиона. Можем да сме щастливи, че имаме такива бежанци, които си харчат парите в нашата страна. Те желаят това, което им се поставя, ние просто би трябвало да им разбираем. Те не са някакви неодушевени предмети, които са натоварени на влака, те не са куфари. Просто трябваше да им кажем на понятен за тях език къде отиват и какво могат да получат там – има ли достъп до аптека, до здравна помощ, тъй като хората се интересуват главно от това.
Какво очаквате в този момент да се случи с тези хора?
Очаквам сега държавното управление да резервира успокоение и да се опита да изясни на тези хора какво желае те да създадат. Тоест къде да се реалокират, да им се изясни, че там има безусловно естествени условия за живот и че никой не ги праща на място, където няма вътрешна баня и тоалетна, тъй като имаше и такива въпроси в групите на украинците в обществените мрежи. Те просто не знаят. Даже през вчерашния ден прочетох една обява на един украински емигрант, който се е качил във влака от Варна за Рибарица. Той споделя: „ Ние петимата бяхме като разузнавачи – дойдохме, видяхме, няма нищо ужасно и в този момент ще напишем на останалите “. Може би нашето държавно управление трябваше да изпрати 1-2-ма разузнавачи, които да напишат в украинските групи: „ Елате, тук няма нищо ужасно! “. Повярвайте, доста дребна част от украинските бежанци имат някакви искания. Има време държавното управление да направи това, което можеше да направи преди към 10 дни, тъй че да не оставя горчивия усет в устата и от страна на щаба, и от страна на украинците.
Интервю на Веселка Иванова
„ Вчера прочетох една обява на един украински емигрант, който се е качил във влака от Варна за Рибарица. Той споделя: „ Ние петимата бяхме като разузнавачи – дойдохме, видяхме, няма нищо ужасно и в този момент ще напишем на останалите “. Може би нашето държавно управление трябваше да изпрати 1-2-ма разузнавачи, които да напишат в украинските групи: „ Елате, тук няма нищо ужасно! “, изясни Николова, съгласно която има време държавното управление да се поправи, тъй че да не оставя горчивия усет в устата и от страна на щаба, и от страна на украинците.
Ето какво още сподели в специфичното изявление за Фрог Нюз Стела Николова:
Какво смятате за нагнетяването на напрежението към преместването на украинските бежанци от Черноморието към вътрешността на страната?
Липсваше една акция, която да запознае украинските бежанци с това къде ще бъдат дислоцирани. Все отново това са живи същества – майки с дребни деца, възрастни хора със болести, които биха желали да знаят къде ще бъдат преместени. Те може би нямаше да дадат подобен отпор, в случай че някой ги беше уведомил, тъй че да могат да видят и да преценяват за себе си дали офертата на страната ги устройва, или да търсят някакъв различен вид, за който също, несъмнено, им би трябвало време. Според мен просто липсваше осведомителна акция, каквато трябваше да има. Това, че нямаше време хората да реагират на цялата тази обстановка, също изигра неприятна смешка.
Как ще определите държанието на ръководещите?
В никакъв случай не считам, че държавното управление би желало да отмъщава на някого. Може би по този начин наподобява, само че не е по този начин. Разбира се, има всевъзможни хора и измежду украинците, и измежду българите. Ние видяхме каква тролска офанзива се изсипа против държавното управление и против самите бежанци в обществените мрежи. Имаше опити българското общество да бъде настроено против бягащите от войната. Сред украинските бежанци има доста малко мъже и българите се озлобиха, тъй като виждат мъже в боеспособна възраст у нас. Защо те били тук? Може би е редно българите да се осведомят, че украинските мъже, които имат три и повече деца, са освободени от военна работа. Такива има значително. Както видяхме, украинските майки имат много повече деца от българските. Това е тяхно решение, за което не можем да ги виним. А това, че тези дами се опасяват да се качат в рейс без да знаят къде отиват и не могат да осведомят своите мъже, които са в Украйна, къде ги води нашето държавно управление, естествено е проблем. Аз съм сигурна, че държавното управление е подготвило бази, които да дават отговор на естествените човешки условия, само че някак тази информация не доближи до украинците. Проблемът беше в връзката.
Можем ли да кажем, че незадоволителната и ненавременна осведомителна акция в действителност е повода за злополуката на щабът за бежанците?
Да. И аз считам, че ние изискуем естествена връзка и отговор на всяко едно човешко създание. Защото едно е да пуснеш анкета, която бежанците би трябвало да попълнят, а напълно друго е да седнеш и на понятен за тях език да им обясниш къде искаш да ги изпратиш и по какъв метод ще се случи това. Украинските бежанци не са като сирийските. Ние сме ги позволили в България с документ за краткотрайна протекция, който е друг от този, с който бяха допускани хората от Сирия. Както знаем, те влизаха без документи. В случая ние просто трябваше да разбираем на украинските бежанци какво и за какво ще се случи.
В България мненията по тематиката са мощно поляризирани. И може би след вчерашното изказване на вицепремиера Калина Константинова още повече ще се поляризират. Вие обаче бяхте доброволец към Центъра за подпомагане на бежанци от Украйна във Варна. Какво видяхте там? Какви са тези хора?
Това са елементарни хора, също като нас. В България има доста богати, има някаква, въпреки и дребна част, междинна класа, има и хора, които не разполагат с доста благоприятни условия. Така са и украинците. И при тях болшинството от хора не разполагат с доста благоприятни условия. Българското общество трябваше да регистрира, че те даже и да имат пари по своите карти, които употребяват в огромните магазини, не знаят за какъв брой време ще им трябват тези техни спестявания. Тоест те нито знаят по кое време ще се върнат в своята страна, нито дали ще останат в България, нито дали ще си намерят работа, която да им дава опция да покриват разноските си. Видяхме какви заплати се оферират на тези хора, които не знаят български език. А ние прелестно знаем какви са нашите заплати и за българите е мъчно да се оправят, а камо ли за един чужденец, нормално майка, която би трябвало да настани своите деца в детски градини и учебни заведения. Как се оправя сама майка на три деца в непозната страна? Ето това трябваше да се изговори на всички българи, които смятаха, че ние прекалено много обгрижваме тези майки. Ако бяха видели сълзите в очите на децата, страха в погледите им, може би тогава щяха за схванат защо иде тирада. Може би нашето общество не съумя да си показа от какъв смут бягат тези хора. Възможно е измежду тях да е имало и такива, които нямат потребност от такива обгрижване, само че на границата нямаше по какъв начин да преценим това и да кажем: „ Ти – в хотел, ти – заминавай на квартира “. Правителството взе вярното решение, подпомагайки нашите хотелиери. Това решение беше безусловно в реда на нещата, тъй че обгрижвайки украинските бежанци, в действителност подпомогнахме нашия бизнес. А да не приказваме, че досега украинските бежанци са похарчили в България 32 милиона. Можем да сме щастливи, че имаме такива бежанци, които си харчат парите в нашата страна. Те желаят това, което им се поставя, ние просто би трябвало да им разбираем. Те не са някакви неодушевени предмети, които са натоварени на влака, те не са куфари. Просто трябваше да им кажем на понятен за тях език къде отиват и какво могат да получат там – има ли достъп до аптека, до здравна помощ, тъй като хората се интересуват главно от това.
Какво очаквате в този момент да се случи с тези хора?
Очаквам сега държавното управление да резервира успокоение и да се опита да изясни на тези хора какво желае те да създадат. Тоест къде да се реалокират, да им се изясни, че там има безусловно естествени условия за живот и че никой не ги праща на място, където няма вътрешна баня и тоалетна, тъй като имаше и такива въпроси в групите на украинците в обществените мрежи. Те просто не знаят. Даже през вчерашния ден прочетох една обява на един украински емигрант, който се е качил във влака от Варна за Рибарица. Той споделя: „ Ние петимата бяхме като разузнавачи – дойдохме, видяхме, няма нищо ужасно и в този момент ще напишем на останалите “. Може би нашето държавно управление трябваше да изпрати 1-2-ма разузнавачи, които да напишат в украинските групи: „ Елате, тук няма нищо ужасно! “. Повярвайте, доста дребна част от украинските бежанци имат някакви искания. Има време държавното управление да направи това, което можеше да направи преди към 10 дни, тъй че да не оставя горчивия усет в устата и от страна на щаба, и от страна на украинците.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ