На Петровден е време за първото пиле
Според националната традиция на Петровден (29 юни) се коли първото пиле за годината. То е курбан за празника на светите апостоли Петър и Павел и има съвсем същото ритуално значение, както гергьовското агне. На Илинден се коли най-старият петел в чест на св. Илия, а след края на вършитбата се коли червен петел за изобилие и благоденствие. Днес тези обичаи са непокътнати единствено в обособени села. Вкусната, отгледана в двор кокошка (или петел) е деликатес, който малко на брой могат да си разрешат за разлика от индустриалното пиле с усет на дунапрен. Друго обичайно ядене на Петровден е така наречен бял мъж или кутмач. Прави се от прясно овче сирене, запържено с малко брашно, мляко и сол. Понякога му прибавят и мед. Акцент на трапезата за празника обаче си остава младото пиле или петле.
В митологичните показа на множеството нации петелът е безоблачен знак, защото песента му провокира изгрева. В Китай го считат за притежател на петте добродетели - гражданските (защото с гребена си наподобява на мандарин), воинските (заради шиповете на краката), смелостта (заради държанието му в битка), добрината (защото дели храната си с кокошките) и доверието (заради увереността, с която известява изгрева на слънцето).
Последователите на Питагор учели да не се принася в жертва бял петел, тъй като е молител и отбелязва времето. В исляма петелът също са радва на особено отношение. Самият Мохамед бил споделил: “Белият петел е мой другар, той е противник на неприятеля на Аллах. ”
За християнството петелът е птица вестител. По време на Тайната вечеря Христос споделя на Петър: ”Тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. ” Както и станало малко по-късно. След като първосвещениците и тълпата залавят Спасителя, Петър стартира да се кълне: “Не познавам Човека. И незабавно пропя петел. “ (Мат. 26:74)
Превръщането на петела в знак на Франция историците изясняват с чисто лингвистични аргументи. Древните римляни по фонетичен симптом са свързали gallus (петел) и Gallus (жител на региона Галия). “Въпреки това от символна позиция характерностите на петела и на французите не са изцяло лишени от връзка ”, отбелязва Жан Шевалие в своя “Речник на знаците ”.
Тук дано вметнем, че признакът на Франция и френското е допрян от известно британско въздействие. Френската марнска кокошка е артикул на англо-френските династически отношение. В средата на XII век бракът на принцеса Елеонора Аквитанска с бъдещия британски крал Хенри II донася на британския двор като зестра част от днешна Югозападна Франция. През идващите два века британски кораби постоянно дебаркирали в Ла Рошел, а на сушата моряците се забавлявали, като организирали пердах с петли, които си носели от Острова. Тези бойни петли почнали да се кръстосват с локални кокошки, от което произлязла и новата порода. Петлите са с разнообразни цветове, горда стойка и като предписание с неприятен темперамент и кавгаджии.
Джефри Чосър в “Кентърбърийски разкази ” е оставил един незабравим облик на горделивия и самолюбив петел Шантиклер.
Бил гребенът му със коралов цвят
и като крепостна стена зъбчат,
като ахат проблясвал клюнът сур,
краката му по-светли от лазур,
завършвали със нокти снежнобели,
перата му със златен жар горели.
Кокошки седем в свое послушание
държал той за обич и забавление.
(превод Ал. Шурбанов)
В един прелестен летен ден този незабравим петел, подведен от ласкателствата на кокошката Пертелота, висящ с прехапано гърло на гърба на една лисица. Тук може да се долови доза подигравка на сдържания британец към лекомисления и малко фанфаронски манталитет на французите.
В българската национална митология петелът също е предмет на изключително почитание. Смята се, че е недостижим за зли духове. Неговото кукуригане разделя деня на светла (добра) и тъмна (лоша) част и също така разделя цивилизования свят от дивия свят - „ там, дето петел не кукурига ”. “Първи петли ” е време, в което всички нечисти сили напущат къщите и дворовете и тогава човек може да излиза за работа или да тръгне на път. Петелът също по този начин е синоптик и вещател. Ако пропее вечерта, значи времето ще се скапе. Ако пее на прага на къщата, значи ще дойдат посетители. “Петел да не ти пее у дома ”, е една от най-тежките обети.
Българската литература е цялостна с пасторални подиуми, в които някаква къкреща на огъня или поднесена на трапезата кокоша или пилешка яхния основава чувство за естетика и психически баланс в връзките сред героите. Във възрожденския обичай сготвената кокошката се явява нещо като прикрит знак на националния икономически напредък. В битовите повести на Цани Гинчев постоянно се загатват изпечени пилета, а киселата кокоша супа е наложителна част от менюто за годежи и сватби. Хаджи Генчо от “Българи от остаряло време ” е непрекъснато ангажиран с мисълта за пилето, което баба хаджийка би трябвало да му сготви за обяд. “Всяка заран по едно пиле се тръшваше обезглавено на двора, с цел да украси след това трапезата на Огнянова, който ядеше самичък, тъй като бяха коледни пости ”, написа Вазов в “Под игото ”. Подтекстът е явен - пилето е храна за разточителен делник, в който се гради насладата от предчувстван празник.
РЕЦЕПТИ
Пилешка яхния със сушени сливи
Продукти: 1 пиле, 100 мл олио, 2-3 глави лук, 3-4 домата, 2 ч.ч. сушени сливи, 1 ч.ч. червен пипер, 1 ч.л. захар, 1 с.л. брашно, сол.
Пилето се почиства, измива се, нарязва се на части и леко се запържва в мазнината. Последователно се прибавят ситно нарязаният лук, обелените и нарязани на ситно домати, аленият пипер, 2 ч.ч. топла вода и сол. Когато месото поомекне, се прибавят авансово накиснатите във вода сливи, а когато се сварят сливите, се прибавят препеченото и размито с малко вода брашно и захарта. След десетина минути ястието се смъква от огъня.
Попска яхния
Продукти: 750 г месо от кокошка или пиле, 100 г масло, 3 глави лук, 10 скилидки чесън, 500 г дребни лукчета, 3 домата, 1 с.л. брашно, 1 дафинов лист, 100 мл вино, 1 ч.л. червен пипер, черен пипер на зърна, сол.
Месото се нарязва на части и се запържва леко в част от мазнината, след което се изважда. В същата мазнина се запържва до златисто ситно нарязаният лук, а по-късно се прибавят брашното и аленият пипер. Връща се месото, залива се с виното и топла вода, посолява се и се вари дружно с дафиновия лист и черния пипер. Когато омекне месото, се прибавят авансово задушените в останалата лой лукчета, обелените скилидки чесън и настърганите домати. Ястието се вари още няколко минути и се смъква от огъня.
Задушена кокошка по селски
Продукти: 1 по-едра кокошка или петел (2,5 кг), 1 кг пиперки, 1 кг домати, 2 глави кромид лук, 3 скилидки чесън, 1 люта чушка, 1 ябълка, черен и червен пипер, 3 зърна бахар, 1 дафинов лист, магданоз, 1 с.л. прясно масло, 2 с.л. олио.
Изчистената и измита кокошка се поставя в кипяща подсолена вода и се вари до полусваряване. Отделят се костите и кожата. Месото се нарязва на порции, изпържва се леко в загрята лой и се отделя в паница. В мазнината се слагат поредно и се запържват леко лукът, доматите, изпечените и изчистени от семето пиперки, нарязани на ситно. Запърженият зарзават се изсипва в дълбока тенджера. Отгоре се подреждат частите месо и се поръсват с червен пипер и сол. Прибавят се лютата чушка, останалите подправки и маслото. Ястието се залива с 1 ч.ч. бульон от кокошката, наръсва се със ситно нарязан магданоз и се оставя на напълно слаб огън за към час, до момента в който остане на лой.
Печено пиле с бяло вино
Продукти: 1 кг бутчета и бяло месо от пиле, половин пакетче краве масло, половин чаша бяло вино, 2 скилидки чесън, 1 връзка магданоз, 1 чаша бульон, 3-4 с.л. лимонен сок, сол.
Пилешкото месо се слага в тавичка, залива се с виното, прибавя се половината от маслото, покрива се с алуминиево фолио и се пече на фурна. След като изстине, се обезкостява и се реже на дребни късчета. Останалото масло се разтопява и към него се прибавят чесънът и магданозът, нарязани на ситно, месото, бульонът и сосът от печенето. Вари се на спокоен огън 15 минути. Преди поднасяне се прибавя лимоновият сок. Сервира се със салата.
В митологичните показа на множеството нации петелът е безоблачен знак, защото песента му провокира изгрева. В Китай го считат за притежател на петте добродетели - гражданските (защото с гребена си наподобява на мандарин), воинските (заради шиповете на краката), смелостта (заради държанието му в битка), добрината (защото дели храната си с кокошките) и доверието (заради увереността, с която известява изгрева на слънцето).
Последователите на Питагор учели да не се принася в жертва бял петел, тъй като е молител и отбелязва времето. В исляма петелът също са радва на особено отношение. Самият Мохамед бил споделил: “Белият петел е мой другар, той е противник на неприятеля на Аллах. ”
За християнството петелът е птица вестител. По време на Тайната вечеря Христос споделя на Петър: ”Тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. ” Както и станало малко по-късно. След като първосвещениците и тълпата залавят Спасителя, Петър стартира да се кълне: “Не познавам Човека. И незабавно пропя петел. “ (Мат. 26:74)
Превръщането на петела в знак на Франция историците изясняват с чисто лингвистични аргументи. Древните римляни по фонетичен симптом са свързали gallus (петел) и Gallus (жител на региона Галия). “Въпреки това от символна позиция характерностите на петела и на французите не са изцяло лишени от връзка ”, отбелязва Жан Шевалие в своя “Речник на знаците ”.
Тук дано вметнем, че признакът на Франция и френското е допрян от известно британско въздействие. Френската марнска кокошка е артикул на англо-френските династически отношение. В средата на XII век бракът на принцеса Елеонора Аквитанска с бъдещия британски крал Хенри II донася на британския двор като зестра част от днешна Югозападна Франция. През идващите два века британски кораби постоянно дебаркирали в Ла Рошел, а на сушата моряците се забавлявали, като организирали пердах с петли, които си носели от Острова. Тези бойни петли почнали да се кръстосват с локални кокошки, от което произлязла и новата порода. Петлите са с разнообразни цветове, горда стойка и като предписание с неприятен темперамент и кавгаджии.
Джефри Чосър в “Кентърбърийски разкази ” е оставил един незабравим облик на горделивия и самолюбив петел Шантиклер.
Бил гребенът му със коралов цвят
и като крепостна стена зъбчат,
като ахат проблясвал клюнът сур,
краката му по-светли от лазур,
завършвали със нокти снежнобели,
перата му със златен жар горели.
Кокошки седем в свое послушание
държал той за обич и забавление.
(превод Ал. Шурбанов)
В един прелестен летен ден този незабравим петел, подведен от ласкателствата на кокошката Пертелота, висящ с прехапано гърло на гърба на една лисица. Тук може да се долови доза подигравка на сдържания британец към лекомисления и малко фанфаронски манталитет на французите.
В българската национална митология петелът също е предмет на изключително почитание. Смята се, че е недостижим за зли духове. Неговото кукуригане разделя деня на светла (добра) и тъмна (лоша) част и също така разделя цивилизования свят от дивия свят - „ там, дето петел не кукурига ”. “Първи петли ” е време, в което всички нечисти сили напущат къщите и дворовете и тогава човек може да излиза за работа или да тръгне на път. Петелът също по този начин е синоптик и вещател. Ако пропее вечерта, значи времето ще се скапе. Ако пее на прага на къщата, значи ще дойдат посетители. “Петел да не ти пее у дома ”, е една от най-тежките обети.
Българската литература е цялостна с пасторални подиуми, в които някаква къкреща на огъня или поднесена на трапезата кокоша или пилешка яхния основава чувство за естетика и психически баланс в връзките сред героите. Във възрожденския обичай сготвената кокошката се явява нещо като прикрит знак на националния икономически напредък. В битовите повести на Цани Гинчев постоянно се загатват изпечени пилета, а киселата кокоша супа е наложителна част от менюто за годежи и сватби. Хаджи Генчо от “Българи от остаряло време ” е непрекъснато ангажиран с мисълта за пилето, което баба хаджийка би трябвало да му сготви за обяд. “Всяка заран по едно пиле се тръшваше обезглавено на двора, с цел да украси след това трапезата на Огнянова, който ядеше самичък, тъй като бяха коледни пости ”, написа Вазов в “Под игото ”. Подтекстът е явен - пилето е храна за разточителен делник, в който се гради насладата от предчувстван празник.
РЕЦЕПТИ
Пилешка яхния със сушени сливи
Продукти: 1 пиле, 100 мл олио, 2-3 глави лук, 3-4 домата, 2 ч.ч. сушени сливи, 1 ч.ч. червен пипер, 1 ч.л. захар, 1 с.л. брашно, сол.
Пилето се почиства, измива се, нарязва се на части и леко се запържва в мазнината. Последователно се прибавят ситно нарязаният лук, обелените и нарязани на ситно домати, аленият пипер, 2 ч.ч. топла вода и сол. Когато месото поомекне, се прибавят авансово накиснатите във вода сливи, а когато се сварят сливите, се прибавят препеченото и размито с малко вода брашно и захарта. След десетина минути ястието се смъква от огъня.
Попска яхния
Продукти: 750 г месо от кокошка или пиле, 100 г масло, 3 глави лук, 10 скилидки чесън, 500 г дребни лукчета, 3 домата, 1 с.л. брашно, 1 дафинов лист, 100 мл вино, 1 ч.л. червен пипер, черен пипер на зърна, сол.
Месото се нарязва на части и се запържва леко в част от мазнината, след което се изважда. В същата мазнина се запържва до златисто ситно нарязаният лук, а по-късно се прибавят брашното и аленият пипер. Връща се месото, залива се с виното и топла вода, посолява се и се вари дружно с дафиновия лист и черния пипер. Когато омекне месото, се прибавят авансово задушените в останалата лой лукчета, обелените скилидки чесън и настърганите домати. Ястието се вари още няколко минути и се смъква от огъня.
Задушена кокошка по селски
Продукти: 1 по-едра кокошка или петел (2,5 кг), 1 кг пиперки, 1 кг домати, 2 глави кромид лук, 3 скилидки чесън, 1 люта чушка, 1 ябълка, черен и червен пипер, 3 зърна бахар, 1 дафинов лист, магданоз, 1 с.л. прясно масло, 2 с.л. олио.
Изчистената и измита кокошка се поставя в кипяща подсолена вода и се вари до полусваряване. Отделят се костите и кожата. Месото се нарязва на порции, изпържва се леко в загрята лой и се отделя в паница. В мазнината се слагат поредно и се запържват леко лукът, доматите, изпечените и изчистени от семето пиперки, нарязани на ситно. Запърженият зарзават се изсипва в дълбока тенджера. Отгоре се подреждат частите месо и се поръсват с червен пипер и сол. Прибавят се лютата чушка, останалите подправки и маслото. Ястието се залива с 1 ч.ч. бульон от кокошката, наръсва се със ситно нарязан магданоз и се оставя на напълно слаб огън за към час, до момента в който остане на лой.
Печено пиле с бяло вино
Продукти: 1 кг бутчета и бяло месо от пиле, половин пакетче краве масло, половин чаша бяло вино, 2 скилидки чесън, 1 връзка магданоз, 1 чаша бульон, 3-4 с.л. лимонен сок, сол.
Пилешкото месо се слага в тавичка, залива се с виното, прибавя се половината от маслото, покрива се с алуминиево фолио и се пече на фурна. След като изстине, се обезкостява и се реже на дребни късчета. Останалото масло се разтопява и към него се прибавят чесънът и магданозът, нарязани на ситно, месото, бульонът и сосът от печенето. Вари се на спокоен огън 15 минути. Преди поднасяне се прибавя лимоновият сок. Сервира се със салата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ