Банките продължават кредитната експанзия
Според Института за пазарна стопанска система (ИПИ) банките в България не престават кредитната агресия, поддържана от ниските лихви, които за пръв път в цялата модерна история у нас са по-ниски от тези в богатите страни.
Европейската централна банка оставя главните лихвени проценти непроменени, само че за следващ път дава индикация, че преодоляването на инфлацията ще изисква запазването на лихвите на тези равнища за нескончаем интервал от време. Това към този момент дава отражение върху кредитирането и доходността по държавни и корпоративни облигации в еврозоната.
В същото време банките в България не престават кредитната агресия, спестителите получават нулев приход по депозитите си и за пръв път в цялата модерна история лихвите у нас са по-ниски от тези в богатите страни от Западна Европа. Доколко това е устойчива дивергенция в средносрочен проект е въпросът, който евентуално тревожи нощите на бизнесмени, вложители и банкери, пишат в седмичния си бюлетин от Института за пазарна стопанска система.
Европейската централна банка покачва поетапно главните лихви с 4 процентни пункта, започвайки процеса в края на юли 2022 година. През миналите 14 месеца лихвите по банковите заеми в еврозоната последователно се покачват, надлежно до 3.88% за ипотеките (с 1,9 пункта), до 7.91% за потребителските заеми (с 2.3 пункта) и до 4.99% за нефинансовите предприятия (с 3.2 пункта).
В България се следи противоположното – на практика заледяване на лихвите по ипотечните заеми за семействата на равнища от към 2.5-2.6%, при потребителските има минимално повишаване от към 0.5-0.6 %, като единствени при бизнес заемите в левове измененията в паричната политика на ЕЦБ се придвижват по-осезаемо с нарастване от сред 1.1 и 2 процентни пункта, а при тези в евро с към 3 процентни пункта.
Още през октомври 2022 година лихвите по ипотечните заеми в нашата страна към този момент са по-ниски от междинните за еврозоната. В резултат в този момент българските банки финансират покупките на недвижими парцели от семействата при рента от 2.6%, до момента в който примерно тези в Нидерландия при 4%, в Германия при 4.14% и 4.29% в Италия.
Ниската цена на финансирането прави заема наличен, а високата ликвидност в банковата система и дейната тактика за разширение на сегмента на ипотечното кредитиране на най-малко част от огромните банки значи продължаваща кредитна агресия. От януари 2022-ра. общият размер на ипотечните заеми в банковата система нараства с годишен ритъм от към и над 18%, като през последните месеци – от май 2023 година до септември – темпът даже се форсира.
От момента, в който ЕЦБ “смени посоката “ на паричната политика и стартира да покачва лихвите (юли 2022 г.), общият размер на жилищния заем към семействата нараства с 3.4 милиарда лв., а на потребителския – с 2 милиарда лв.. Новите жилищни заеми, контрактувани и отпуснати за тези 13 месеца, са на стойност 8.4 милиарда лв..
Инвестиционният съветник на “ЕЛАНА Трейдинг “ Цветослав Цачев предвижда, че лихвите ще останат без смяна на тези равнища, най-малко до края на 2023-та. Няма да има повече повишение на лихвените проценти както от страна на ЕЦБ, по този начин и от Фед.
“Жилищното кредитиране от началото на годината се движи с много умерени темпове, което оказва помощ банките да запазят оптимално дълго време ниските лихви по ипотечните заеми. Има лек растеж на лихвите по депозитите ”, отбелязва и финансовият консуелтант Десислава Николова. Тя чака промяна на лихвите с 1-2% нагоре и поучава хората да плануват този спомагателен разход при изтегляне на заем.
Няма по какъв начин да знаем какъв брой от длъжниците са готови за едно такова бъдещо покачване, по какъв начин това ще се отрази на постоянното обслужване на заемите и какво ще е въздействието на по-високите разноски за погашение на вноските върху потреблението на други артикули и услуги. Остава обаче чувството, че всички участници на пазара се държат като че ли България ще остане изолирана от световното и европейското стягане на паричната политика, предизвестяват от ИПИ.
Европейската централна банка оставя главните лихвени проценти непроменени, само че за следващ път дава индикация, че преодоляването на инфлацията ще изисква запазването на лихвите на тези равнища за нескончаем интервал от време. Това към този момент дава отражение върху кредитирането и доходността по държавни и корпоративни облигации в еврозоната.
В същото време банките в България не престават кредитната агресия, спестителите получават нулев приход по депозитите си и за пръв път в цялата модерна история лихвите у нас са по-ниски от тези в богатите страни от Западна Европа. Доколко това е устойчива дивергенция в средносрочен проект е въпросът, който евентуално тревожи нощите на бизнесмени, вложители и банкери, пишат в седмичния си бюлетин от Института за пазарна стопанска система.
Европейската централна банка покачва поетапно главните лихви с 4 процентни пункта, започвайки процеса в края на юли 2022 година. През миналите 14 месеца лихвите по банковите заеми в еврозоната последователно се покачват, надлежно до 3.88% за ипотеките (с 1,9 пункта), до 7.91% за потребителските заеми (с 2.3 пункта) и до 4.99% за нефинансовите предприятия (с 3.2 пункта).
В България се следи противоположното – на практика заледяване на лихвите по ипотечните заеми за семействата на равнища от към 2.5-2.6%, при потребителските има минимално повишаване от към 0.5-0.6 %, като единствени при бизнес заемите в левове измененията в паричната политика на ЕЦБ се придвижват по-осезаемо с нарастване от сред 1.1 и 2 процентни пункта, а при тези в евро с към 3 процентни пункта.
Още през октомври 2022 година лихвите по ипотечните заеми в нашата страна към този момент са по-ниски от междинните за еврозоната. В резултат в този момент българските банки финансират покупките на недвижими парцели от семействата при рента от 2.6%, до момента в който примерно тези в Нидерландия при 4%, в Германия при 4.14% и 4.29% в Италия.
Ниската цена на финансирането прави заема наличен, а високата ликвидност в банковата система и дейната тактика за разширение на сегмента на ипотечното кредитиране на най-малко част от огромните банки значи продължаваща кредитна агресия. От януари 2022-ра. общият размер на ипотечните заеми в банковата система нараства с годишен ритъм от към и над 18%, като през последните месеци – от май 2023 година до септември – темпът даже се форсира.
От момента, в който ЕЦБ “смени посоката “ на паричната политика и стартира да покачва лихвите (юли 2022 г.), общият размер на жилищния заем към семействата нараства с 3.4 милиарда лв., а на потребителския – с 2 милиарда лв.. Новите жилищни заеми, контрактувани и отпуснати за тези 13 месеца, са на стойност 8.4 милиарда лв..
Инвестиционният съветник на “ЕЛАНА Трейдинг “ Цветослав Цачев предвижда, че лихвите ще останат без смяна на тези равнища, най-малко до края на 2023-та. Няма да има повече повишение на лихвените проценти както от страна на ЕЦБ, по този начин и от Фед.
“Жилищното кредитиране от началото на годината се движи с много умерени темпове, което оказва помощ банките да запазят оптимално дълго време ниските лихви по ипотечните заеми. Има лек растеж на лихвите по депозитите ”, отбелязва и финансовият консуелтант Десислава Николова. Тя чака промяна на лихвите с 1-2% нагоре и поучава хората да плануват този спомагателен разход при изтегляне на заем.
Няма по какъв начин да знаем какъв брой от длъжниците са готови за едно такова бъдещо покачване, по какъв начин това ще се отрази на постоянното обслужване на заемите и какво ще е въздействието на по-високите разноски за погашение на вноските върху потреблението на други артикули и услуги. Остава обаче чувството, че всички участници на пазара се държат като че ли България ще остане изолирана от световното и европейското стягане на паричната политика, предизвестяват от ИПИ.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ