Не съм от тях, как' Сийке - политици пренаписват биографиите си
Според една философска доктрина индивидът е материя, при която съществуването предхожда същността. Раждаш се, съществуваш, а след това самичък определяш какъв да бъдеш. И по това човек се разграничава да вземем за пример от градинския домат, който си е култивиран домат от старта на появяването му. Трудно може да се откри по-благодатно практико-приложно удостоверение на тази идея от българската политика. Политиците ни десетилетия живуркат като избран вид субекти и – хоп, в един миг се самоопределят като напълно други. Сега интервалът още веднъж е на трескаво пренаписване на биографиите, тъй като мандатът свършва, задават се избори.
Разбира се, фабрикуването на житие–битие е античен прийом за пригаждане. То нито се среща единствено по избори, нито пък днешният ден съдържа най-крещящите образци. Българският опит е натрупал метаморфози, които мъчно може да се повторят – превръщането на комунисти в уверени антикомунисти (10 ноември 1989 г.), или пък превъплъщението на член на борческа бригада във изтъкнат жител за европейско развиване (Бойко Методиев Борисов). Но в този момент още веднъж се пренаписва, всеки се отхвърля от себе си. Само Сашо Томов е същият – подготвен е всичко да оглави, провали, да изкупи виновността и след това още от същото.
Навални и други бедняци
По избори другари се разделят, врагове се сплотяват. Ако пък някои от тях са били съпричастни на ръководството в качеството на дребен сътрудник, предизвикването да пренапишат биографиите става двойно, мъчейки са да избягат от управническите отговорности. Подобни процеси са най-зрелищни, което се потвърждава в този момент от телесните и духовни гърчове на формалните и полуофициални ортаци на ГЕРБ.
Най-изобретателен е Веселин Марешки, който непрекъснато се афишира за репресиран от властта – даже се прогласи за българския Навални. Ако се съди по имотното му положение, той е доста повече Путин, в сравнение с Навални. Пък и блесна измежду публиката на един 9 май на Червения площад... Но тези детайлности очевидно нямат значение. Няма и обстоятелството, че един репресиран няма по какъв начин да е зам.-председател на парламент. Всъщност Марешки се самопонижи в дисидентството, тъй като няколко месеца по-рано се бе сравнил вкупом с Лех Валенса, Вацлав Хавел и Нелсън Мандела. Цялата тази героична поза е в отговор на присъдата от 4 години затвор, която той получи за рекет – бил преследван заради политическите си убеждения. Но свидетелствата за „ убежденията ” му са много по-различни: при вотовете на съмнение депутатите от партията му „ Воля ” искрено подкрепяха кабинета, или се въздържаха в услуга на министрите. Няколко пъти при плаващите болшинства „ Воля ” поддържа ръководещите (включително при внасянето на нова конституция), поради което на варненския предприемач му излезе прозвището „ Новият златен пръст ”.
Но той умерено може да бъде наименуван и „ златната уста ”. През 2018 година Марешки изстреля следното за обединените патриоти Красимир Каракачанов и Валери Симеонов: „ Толкова им е моралът на тези хора, те са се вкопчили във властта единствено за далаверата. Коалиция спекулация ”. Нарече ги " политически трупове ", „ проститутки ”. Днес обаче той е в предизборна коалиция с единия от тези субекти. И още веднъж се твори нова биография. Този път на реципрочност, без спекулация: " Доста постоянно нашите хрумвания са съвпадали ” (автор е " изгората " Симеонов). Не остава обратно и Каракачанов, в качеството към този момент на разлъчен родолюбец. В прокламацията на Вътрешна македонска революционна организация за независимо явяване на вота се споделя: „ Преборихме се за построяването на ограда по границата. Отстранихме трайно от властта протурската партия Движение за права и свободи ”. А всъщност оградата стартира да се строи през 2013 година, когато Вътрешна македонска революционна организация бе дълбока съпротива. Формално Движение за права и свободи бе отстранена от властта през 2014 година, когато Вътрешна македонска революционна организация също бе съпротива. А неофициално ДПС още е в нея.
В цялата тази компания има и един същински човек за окайване. Той не е Навални, няма си ограда, от дълго време не сплотява и разединява патриотизма. „ Мисля си дали да не спра на стоп джипката на Борисов, с цел да му кажа нещата, които желая да му кажа ", рече този бедняк неотдавна. За Волен Сидеров става дума - желае да разсъни състрадание в публиката, че нито е злато, нито пръст за актуалната власт.
До всяко положително създание застават още няколко
Трескаво пренаписване тече и при другите парламентарно показани партии. Зам.-председателят на Движение за права и свободи Хасан Азис да вземем за пример рече, че Делян Пеевски е издиган за народен представител всеобщо от структурите в страната, тъй като бил голям донор по време на пандемията. Явно тече сезонът на кино лентата „ Филантропът Делян ”, който наследи десетилетния сериал „ Ахмед благодетелят ” (някога Доган щеше да внася биволи, които да заместят тютюна като занаят на турския етнос). А истината е, че структурите на Движение за права и свободи издигат двамата не заради добротворчеството им, а просто тъй като са мощните хора в една тоталитарна партия.
Но положително създание не е само Пеевски. Такова е и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която откровено страда от неравенствата по света и у нас. Преди дни тя популяризира свои фотоси с нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който е една от планетарните емблеми в битката с бедността. Нинова описа, че от дълго време си поддържат връзка, пишат си бележки. „ Ние споделяме - единият от най-големите проблеми е бедността и неравенствата ”, провикна се предизборно водачът на Българска социалистическа партия. Но биографията й като бранител на бедните оцеля малко. Още на другия ден тя се разгласи за опазване на плоския корпоративен налог, който пък Стиглиц вижда като съществена причина за увеличение на бедността. Но нищо - по-следващия ден Нинова гушна кученце, с което в действителност демонстрира, че е добрячка отвред.
Добър човек е депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски. Той напълно откровено обича началника си Бойко Борисов. „ Това, за което е мечтал Стамболов, Борисов го реализира ”, помъчи се Гърневски да изобрети славно минало на премиера. Но Борисов, несъмнено, няма потребност от лиготии. Стамболов е ниска топка, не е имал толкоз доста проблеми на главата си. А Борисов има и ги взема решение. Една от последните му изцепки е, че през цели три рецесии проводил България, и тя все била №1 – през финансовата, мигрантската и актуалната при пандемията. Изявлението му не е елементарна хрумка, тъй като към този момент има основани фейсбук групи за " Бойко, който постоянно се оправя " - явно биографията на „ Преодоляващият рецесии Борисов ” сигурно ще се употребява интензивно в акцията. Само дето при първата рецесия харчеше насъбрания от предходните държавни управления остатък, втората се реши от международни фактори, а третата още не е приключила. " Никой нищо не построи преди мен ", твърди под път и над път той, което, несъмнено, е голяма илюзия.
Впрочем, известно е, Борисов е неоспоримият владетел на измислиците. Трудно може да се изброят, тъй като във всеки един миг се ражда нова. И въпреки всичко едно от последните му разграничения от себе си заслужава внимание – откакто видя, че псевдоскандалът със сина на президента Радев ще го халоса като бумеранг, Борисов влезе в ролята на родител покровител: „ Оставете детето, не ви е позор! ”. Може ли подобен добър човек да не сгрява сърцата, изключително женските? Трудно. Затова и Дани Каназирева от Пловдив и Росица Кирова от Видин се завърнаха при него, откакто (уж) му бяха съперници в това време. Какво ли ще измислят като претекст?
Републиканци, дубайци и други дейни борци
Съвсем на бял лист се пробва да написа и фауната отвън Народното събрание, драпайки за него. Но старите петна няма по какъв начин да бъдат изтрити. Пренаписването всъщност показва какъв брой „ новото ” е друго по темперамент от „ остарялото ”.
Трудно може да се каже Васил Божков или Цветан Цветанов се мъчи да се изкара по-нов човек. Единият напълно до скоро беше бизнес сътрудник на Борисов в безобразията, другият – негов личен и политически топ поддръжник. И при двамата любопитният въпрос е щяха ли да се трансфорат в дейни борци, в случай че палачинката просто не се бе обърнала в тяхна щета. Но се обърна, след което настана лудо художествено творчество.
Поради дългата си социална биография Божков е по-мащабен. Нямал общо с групировките, не бил получил финансово рамо на старта на бизнеса си, едвам познавал Доган, а генералът от Държавна сигурност Любен Гоцев - съвсем по никакъв начин. През всичките дълги години на струпване на капитала той го натрупал с почтеност и мъдрост. С министър председателите през кариерата му – от Иван Костов през Симеон Сакскобургготски до Сергей Станишев – поддържал нормалните за един икономически индивид взаимоотношения – без подкупи, измежду правда. Е, по едно време Сакскобургготски му пратил да финансира „ Делян и Росен ” (Пеевски и Росен Дичев, наследник на премиерската пиарка тогава) – само че нищо, де, к’во толкоз?... И по този начин до Бойко Борисов, когато „ българското лято ” се трансформирало в зима, през която към този момент следвало да регистрира пачки. Всъщност идилията очевидно е траяла съвсем до самото бягство на Божков в Дубай, тъй като преди да отлети, той твърдеше, че Пеевски няма общо с проблемите му; бил демонизиран. А в този момент към този момент версията е друга: " Бойко и Шиши - задачата им е никой да няма нищо и всичко да е у тях ”. По същия метод Божков споделяше, че непринудено е взел „ Левски ”, а в този момент, че футболният клуб е „ ескалация на рекета ”.
Цветанов е по-прицелен в злободневията. Борисов бил съдружник с Движение за права и свободи, само че никой в ГЕРБ не знаел, в това число той толкоз години до него. Нищо, че цялата страна бе добре осведомена за ортаклъка. Специализираното правораздаване било неприятна работа – ще го маха! Нищо, че самият Цветанов бе основният апологет на това правораздаване. „ ГЕРБ не е провеждал до момента парламентарен избор ”, пунктуален е новоизлюпеният републиканец, т.е.: „ Служебни правителства управляваха при изборите, не аз съм манипулирал ”. Само дето по времето на ГЕРБ се организираха и доста други избори. Цветанов, несъмнено, се появи и на проява в отбрана на Навални – с което биографията му съвсем наподоби къпан полицай.
Накъдето и да се обърнеш, все едно и също – трескаво пренаписване на личната орис. Избраната от ГЕРБ за омбудсман Мая Манолова няма общо с ГЕРБ, да не си помислите друго! Христо Иванов, министър на правораздаването при „ мутрите ”, не ги познава, не е бил на трапезата с тях. Едната от „ двете каки ” – Румяна Ченалова, към този момент е възрожденка, ще трансформира България чрез листа на партията на Костадин Костадинов. Стефан Софиянски пък се отхвърли да бъде свободен демократ, съюзи се с комунисти, само медийният звук го отхвърли. Ернестина Шинова пристана на Вътрешна македонска революционна организация и се дистанцира от мъжа си Андрей Слабаков, също " воевода " на Вътрешна македонска революционна организация - не била функционалност на мъжа си. Нищо, че даже матраци популяризират дружно. А, да, и звездата на АБВ Атанас Мангъров е на манежа. „ Ще уволня Националния действен щаб, имам разлики с Борисов ”, твърди тези дни Мангъров. И по какъв начин тъкмо ще уволни щаба, откакто тъкмо щабът (чрез здравния министър Ангелов) го направи началник на отделението за ковид в Инфекциозна болница?! Борисов пък го употребява за съветник. Но когато растеше кариерно, Мангъров нямаше визия, че ще му се отвори късмет и на политически терен.
С една дума, ситуацията е " Не съм от тях, как` Сийке ". И всичките метафизичен концепции капитулират пред тоя битовизъм.
Разбира се, фабрикуването на житие–битие е античен прийом за пригаждане. То нито се среща единствено по избори, нито пък днешният ден съдържа най-крещящите образци. Българският опит е натрупал метаморфози, които мъчно може да се повторят – превръщането на комунисти в уверени антикомунисти (10 ноември 1989 г.), или пък превъплъщението на член на борческа бригада във изтъкнат жител за европейско развиване (Бойко Методиев Борисов). Но в този момент още веднъж се пренаписва, всеки се отхвърля от себе си. Само Сашо Томов е същият – подготвен е всичко да оглави, провали, да изкупи виновността и след това още от същото.
Навални и други бедняци
По избори другари се разделят, врагове се сплотяват. Ако пък някои от тях са били съпричастни на ръководството в качеството на дребен сътрудник, предизвикването да пренапишат биографиите става двойно, мъчейки са да избягат от управническите отговорности. Подобни процеси са най-зрелищни, което се потвърждава в този момент от телесните и духовни гърчове на формалните и полуофициални ортаци на ГЕРБ.
Най-изобретателен е Веселин Марешки, който непрекъснато се афишира за репресиран от властта – даже се прогласи за българския Навални. Ако се съди по имотното му положение, той е доста повече Путин, в сравнение с Навални. Пък и блесна измежду публиката на един 9 май на Червения площад... Но тези детайлности очевидно нямат значение. Няма и обстоятелството, че един репресиран няма по какъв начин да е зам.-председател на парламент. Всъщност Марешки се самопонижи в дисидентството, тъй като няколко месеца по-рано се бе сравнил вкупом с Лех Валенса, Вацлав Хавел и Нелсън Мандела. Цялата тази героична поза е в отговор на присъдата от 4 години затвор, която той получи за рекет – бил преследван заради политическите си убеждения. Но свидетелствата за „ убежденията ” му са много по-различни: при вотовете на съмнение депутатите от партията му „ Воля ” искрено подкрепяха кабинета, или се въздържаха в услуга на министрите. Няколко пъти при плаващите болшинства „ Воля ” поддържа ръководещите (включително при внасянето на нова конституция), поради което на варненския предприемач му излезе прозвището „ Новият златен пръст ”.
Но той умерено може да бъде наименуван и „ златната уста ”. През 2018 година Марешки изстреля следното за обединените патриоти Красимир Каракачанов и Валери Симеонов: „ Толкова им е моралът на тези хора, те са се вкопчили във властта единствено за далаверата. Коалиция спекулация ”. Нарече ги " политически трупове ", „ проститутки ”. Днес обаче той е в предизборна коалиция с единия от тези субекти. И още веднъж се твори нова биография. Този път на реципрочност, без спекулация: " Доста постоянно нашите хрумвания са съвпадали ” (автор е " изгората " Симеонов). Не остава обратно и Каракачанов, в качеството към този момент на разлъчен родолюбец. В прокламацията на Вътрешна македонска революционна организация за независимо явяване на вота се споделя: „ Преборихме се за построяването на ограда по границата. Отстранихме трайно от властта протурската партия Движение за права и свободи ”. А всъщност оградата стартира да се строи през 2013 година, когато Вътрешна македонска революционна организация бе дълбока съпротива. Формално Движение за права и свободи бе отстранена от властта през 2014 година, когато Вътрешна македонска революционна организация също бе съпротива. А неофициално ДПС още е в нея.
В цялата тази компания има и един същински човек за окайване. Той не е Навални, няма си ограда, от дълго време не сплотява и разединява патриотизма. „ Мисля си дали да не спра на стоп джипката на Борисов, с цел да му кажа нещата, които желая да му кажа ", рече този бедняк неотдавна. За Волен Сидеров става дума - желае да разсъни състрадание в публиката, че нито е злато, нито пръст за актуалната власт.
До всяко положително създание застават още няколко
Трескаво пренаписване тече и при другите парламентарно показани партии. Зам.-председателят на Движение за права и свободи Хасан Азис да вземем за пример рече, че Делян Пеевски е издиган за народен представител всеобщо от структурите в страната, тъй като бил голям донор по време на пандемията. Явно тече сезонът на кино лентата „ Филантропът Делян ”, който наследи десетилетния сериал „ Ахмед благодетелят ” (някога Доган щеше да внася биволи, които да заместят тютюна като занаят на турския етнос). А истината е, че структурите на Движение за права и свободи издигат двамата не заради добротворчеството им, а просто тъй като са мощните хора в една тоталитарна партия.
Но положително създание не е само Пеевски. Такова е и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която откровено страда от неравенствата по света и у нас. Преди дни тя популяризира свои фотоси с нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, който е една от планетарните емблеми в битката с бедността. Нинова описа, че от дълго време си поддържат връзка, пишат си бележки. „ Ние споделяме - единият от най-големите проблеми е бедността и неравенствата ”, провикна се предизборно водачът на Българска социалистическа партия. Но биографията й като бранител на бедните оцеля малко. Още на другия ден тя се разгласи за опазване на плоския корпоративен налог, който пък Стиглиц вижда като съществена причина за увеличение на бедността. Но нищо - по-следващия ден Нинова гушна кученце, с което в действителност демонстрира, че е добрячка отвред.
Добър човек е депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски. Той напълно откровено обича началника си Бойко Борисов. „ Това, за което е мечтал Стамболов, Борисов го реализира ”, помъчи се Гърневски да изобрети славно минало на премиера. Но Борисов, несъмнено, няма потребност от лиготии. Стамболов е ниска топка, не е имал толкоз доста проблеми на главата си. А Борисов има и ги взема решение. Една от последните му изцепки е, че през цели три рецесии проводил България, и тя все била №1 – през финансовата, мигрантската и актуалната при пандемията. Изявлението му не е елементарна хрумка, тъй като към този момент има основани фейсбук групи за " Бойко, който постоянно се оправя " - явно биографията на „ Преодоляващият рецесии Борисов ” сигурно ще се употребява интензивно в акцията. Само дето при първата рецесия харчеше насъбрания от предходните държавни управления остатък, втората се реши от международни фактори, а третата още не е приключила. " Никой нищо не построи преди мен ", твърди под път и над път той, което, несъмнено, е голяма илюзия.
Впрочем, известно е, Борисов е неоспоримият владетел на измислиците. Трудно може да се изброят, тъй като във всеки един миг се ражда нова. И въпреки всичко едно от последните му разграничения от себе си заслужава внимание – откакто видя, че псевдоскандалът със сина на президента Радев ще го халоса като бумеранг, Борисов влезе в ролята на родител покровител: „ Оставете детето, не ви е позор! ”. Може ли подобен добър човек да не сгрява сърцата, изключително женските? Трудно. Затова и Дани Каназирева от Пловдив и Росица Кирова от Видин се завърнаха при него, откакто (уж) му бяха съперници в това време. Какво ли ще измислят като претекст?
Републиканци, дубайци и други дейни борци
Съвсем на бял лист се пробва да написа и фауната отвън Народното събрание, драпайки за него. Но старите петна няма по какъв начин да бъдат изтрити. Пренаписването всъщност показва какъв брой „ новото ” е друго по темперамент от „ остарялото ”.
Трудно може да се каже Васил Божков или Цветан Цветанов се мъчи да се изкара по-нов човек. Единият напълно до скоро беше бизнес сътрудник на Борисов в безобразията, другият – негов личен и политически топ поддръжник. И при двамата любопитният въпрос е щяха ли да се трансфорат в дейни борци, в случай че палачинката просто не се бе обърнала в тяхна щета. Но се обърна, след което настана лудо художествено творчество.
Поради дългата си социална биография Божков е по-мащабен. Нямал общо с групировките, не бил получил финансово рамо на старта на бизнеса си, едвам познавал Доган, а генералът от Държавна сигурност Любен Гоцев - съвсем по никакъв начин. През всичките дълги години на струпване на капитала той го натрупал с почтеност и мъдрост. С министър председателите през кариерата му – от Иван Костов през Симеон Сакскобургготски до Сергей Станишев – поддържал нормалните за един икономически индивид взаимоотношения – без подкупи, измежду правда. Е, по едно време Сакскобургготски му пратил да финансира „ Делян и Росен ” (Пеевски и Росен Дичев, наследник на премиерската пиарка тогава) – само че нищо, де, к’во толкоз?... И по този начин до Бойко Борисов, когато „ българското лято ” се трансформирало в зима, през която към този момент следвало да регистрира пачки. Всъщност идилията очевидно е траяла съвсем до самото бягство на Божков в Дубай, тъй като преди да отлети, той твърдеше, че Пеевски няма общо с проблемите му; бил демонизиран. А в този момент към този момент версията е друга: " Бойко и Шиши - задачата им е никой да няма нищо и всичко да е у тях ”. По същия метод Божков споделяше, че непринудено е взел „ Левски ”, а в този момент, че футболният клуб е „ ескалация на рекета ”.
Цветанов е по-прицелен в злободневията. Борисов бил съдружник с Движение за права и свободи, само че никой в ГЕРБ не знаел, в това число той толкоз години до него. Нищо, че цялата страна бе добре осведомена за ортаклъка. Специализираното правораздаване било неприятна работа – ще го маха! Нищо, че самият Цветанов бе основният апологет на това правораздаване. „ ГЕРБ не е провеждал до момента парламентарен избор ”, пунктуален е новоизлюпеният републиканец, т.е.: „ Служебни правителства управляваха при изборите, не аз съм манипулирал ”. Само дето по времето на ГЕРБ се организираха и доста други избори. Цветанов, несъмнено, се появи и на проява в отбрана на Навални – с което биографията му съвсем наподоби къпан полицай.
Накъдето и да се обърнеш, все едно и също – трескаво пренаписване на личната орис. Избраната от ГЕРБ за омбудсман Мая Манолова няма общо с ГЕРБ, да не си помислите друго! Христо Иванов, министър на правораздаването при „ мутрите ”, не ги познава, не е бил на трапезата с тях. Едната от „ двете каки ” – Румяна Ченалова, към този момент е възрожденка, ще трансформира България чрез листа на партията на Костадин Костадинов. Стефан Софиянски пък се отхвърли да бъде свободен демократ, съюзи се с комунисти, само медийният звук го отхвърли. Ернестина Шинова пристана на Вътрешна македонска революционна организация и се дистанцира от мъжа си Андрей Слабаков, също " воевода " на Вътрешна македонска революционна организация - не била функционалност на мъжа си. Нищо, че даже матраци популяризират дружно. А, да, и звездата на АБВ Атанас Мангъров е на манежа. „ Ще уволня Националния действен щаб, имам разлики с Борисов ”, твърди тези дни Мангъров. И по какъв начин тъкмо ще уволни щаба, откакто тъкмо щабът (чрез здравния министър Ангелов) го направи началник на отделението за ковид в Инфекциозна болница?! Борисов пък го употребява за съветник. Но когато растеше кариерно, Мангъров нямаше визия, че ще му се отвори късмет и на политически терен.
С една дума, ситуацията е " Не съм от тях, как` Сийке ". И всичките метафизичен концепции капитулират пред тоя битовизъм.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ