Пандемичната кредитна дилема на банкерите
Според един остарял виц работата на банкера може да се заключи с правилото 3-6-3: да приема депозити при рента от 3%, да ги отпуска на заем при 6% и да е на курс по голф до 3 ч. следобяд.
В наши дни банките не олихвяват депозитите и все пак са препълнени със спестявания: депозитите в американската комерсиална банкова система са скочили с съвсем 30% спрямо предпандемичното си ниво - до жестоко 17.3 трлн. щ. $. Кредиторите оферират заеми при оскъдни лихви, само че претендентите за тях са нищожни. Което ги принуждава да влагат набраните средства в облигации. Що се отнася до голфа, защото е съвсем невероятно следобедният чай да се отсрочи за по-късен час, тази част от анекдота остава годна.
Американските банки са купили щатски държавен дълг за рекордните 150 милиарда щ. $ през второто тримесечие, показват в разбор специалисти на " Джей Пи Моргън Чейз ". Което изяснява големите им инвестиции в тези принадлежности спрямо отпуснатите заеми. Когато стопанската система е в напредък, какъвто е казусът сега, банкерите по предписание нямат проблем да набират кредитополучатели. Но когато търсенето е едва, кредиторите са принудени да купуват облигации, макар символичната им рентабилност.
Капиталовият " водопад " в дългови бумаги изяснява някои от последните странни пазарни съотношения.
Първото е ниската рентабилност на облигациите. По предписание сходен спад е симптом за по-слаб предстоящ напредък, което наподобява в прорез със настоящето състояние. Същевременно, котировките на борсовите показатели е разрушенбележат връх след връх. Това кара някои анализатори да вършат извода, че пазарът на държавен дълг се е пропукал. Обаче, до момента в който за банките съвсем липсват по-добри други възможности, техните покупки на облигации ще продължат да качват цените и да смъкват доходността, което би могло да изясни за какво тя е в прорез с останалата част на стопанската система.
Второто касае държавните тласъци и по-точно резултатът от тях. Неохотното търсене на заеми частично е израз на триумфа на ограниченията да предотвратят по-големи и необятни провали от ковид. По време на пандемията американската администрация е изпратила самостоятелни чекове в размер на 830 милиарда щ. $, както и други 570 милиарда $ за компенсации при безработица. Тези финансови инжекции са разрешили на доста хора да погасят отговорностите си или най-малко да не натрупат нови. Програмата за поддръжка на дребния бизнес от 800 милиарда $ пък е насърчила изкуствено кредитирането на бизнесмените по време на най-тежките моменти на болестта.
Кредитните трендове повдигат и въпроси за икономическото възобновяване.
Ниските лихвени проценти не възпираха кредитния развой когато стопанството беше мощно преди пандемията. Несигурността към следствията от бързо разпорстраняващия се вид " делта " на ковид, който нарушава снабдителните вериги, работната ръка и други проблеми биха могли с времето да станат най-важната причина хората и бизнесът да не желаят заеми, макар удобните условия.
В последният разбор на индикаторите, следящи възобновяване на американската стопанска система, " Оксфорд икъномикс " показва, че напредъкът е достигнал до жестоко 96% от предпандемичните равнища и по-нататъшното приближаване към предходния рекорден напредък ще е по-трудно. Пет от шестте съставки на седмичния показател на интензивността са се намалили. И само финансовите условия, показани от облагите на фондовите тържища и ниските лихвени проценти, изпращат позитивни сигнали в прорез с останалите.
В наши дни банките не олихвяват депозитите и все пак са препълнени със спестявания: депозитите в американската комерсиална банкова система са скочили с съвсем 30% спрямо предпандемичното си ниво - до жестоко 17.3 трлн. щ. $. Кредиторите оферират заеми при оскъдни лихви, само че претендентите за тях са нищожни. Което ги принуждава да влагат набраните средства в облигации. Що се отнася до голфа, защото е съвсем невероятно следобедният чай да се отсрочи за по-късен час, тази част от анекдота остава годна.
Американските банки са купили щатски държавен дълг за рекордните 150 милиарда щ. $ през второто тримесечие, показват в разбор специалисти на " Джей Пи Моргън Чейз ". Което изяснява големите им инвестиции в тези принадлежности спрямо отпуснатите заеми. Когато стопанската система е в напредък, какъвто е казусът сега, банкерите по предписание нямат проблем да набират кредитополучатели. Но когато търсенето е едва, кредиторите са принудени да купуват облигации, макар символичната им рентабилност.
Капиталовият " водопад " в дългови бумаги изяснява някои от последните странни пазарни съотношения.
Първото е ниската рентабилност на облигациите. По предписание сходен спад е симптом за по-слаб предстоящ напредък, което наподобява в прорез със настоящето състояние. Същевременно, котировките на борсовите показатели е разрушенбележат връх след връх. Това кара някои анализатори да вършат извода, че пазарът на държавен дълг се е пропукал. Обаче, до момента в който за банките съвсем липсват по-добри други възможности, техните покупки на облигации ще продължат да качват цените и да смъкват доходността, което би могло да изясни за какво тя е в прорез с останалата част на стопанската система.
Второто касае държавните тласъци и по-точно резултатът от тях. Неохотното търсене на заеми частично е израз на триумфа на ограниченията да предотвратят по-големи и необятни провали от ковид. По време на пандемията американската администрация е изпратила самостоятелни чекове в размер на 830 милиарда щ. $, както и други 570 милиарда $ за компенсации при безработица. Тези финансови инжекции са разрешили на доста хора да погасят отговорностите си или най-малко да не натрупат нови. Програмата за поддръжка на дребния бизнес от 800 милиарда $ пък е насърчила изкуствено кредитирането на бизнесмените по време на най-тежките моменти на болестта.
Кредитните трендове повдигат и въпроси за икономическото възобновяване.
Ниските лихвени проценти не възпираха кредитния развой когато стопанството беше мощно преди пандемията. Несигурността към следствията от бързо разпорстраняващия се вид " делта " на ковид, който нарушава снабдителните вериги, работната ръка и други проблеми биха могли с времето да станат най-важната причина хората и бизнесът да не желаят заеми, макар удобните условия.
В последният разбор на индикаторите, следящи възобновяване на американската стопанска система, " Оксфорд икъномикс " показва, че напредъкът е достигнал до жестоко 96% от предпандемичните равнища и по-нататъшното приближаване към предходния рекорден напредък ще е по-трудно. Пет от шестте съставки на седмичния показател на интензивността са се намалили. И само финансовите условия, показани от облагите на фондовите тържища и ниските лихвени проценти, изпращат позитивни сигнали в прорез с останалите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ