Къде е изчезнала Луната през 1110 г?
Според един писар в средновековна Англия, А. Д. 1110 е била „ пагубна година “. Проливните превалявания са развалили посевите, гладът опустошил земята – и като че ли това не е било задоволително неприятно, а в една съдбовна нощ през май месец луната просто … изчезнала от небето.
„ На петата нощ през месец май се появи луната, която светеше блестящо вечер, а по-късно лека-полека светлината й намаляваше “, написа неназованият писар в англосаксонския ръкопис, прочут като „ Питърбъроуската хроника “.
„ Щом пристигна нощта, тя беше изцяло угаснала и нито светлина, нито кълбо, нито нищо въобще не се виждаше. И по този начин продължаваше съвсем до деня, а по-късно още веднъж изглеждаше светещо и цялостно величие. “
Облаците не са били проблемът; в случай че те са повода, писарят нямаше да продължи да разказва какъв брой ярки и мигащи звезди се появяват, до момента в който луната избледнява от взор. Нито луната е била затъмнена от земната сянка – в случай че беше, небесният наблюдаващ щеше да види по какъв начин кълбото се трансформира в медно, в „ кървава луна “, а не злокобно празно място в небето.
Какво е предиздвикало Луната да изчезне в така и така мрачната година? Според изследване, оповестено в списание Scientific Reports, обяснението както за мистериозния акт на изгубване на Луната, по този начин и за опустошеното от дъжда лято може да бъде едно и също – вулкани.
„ Грандиозните атмосферни оптични феномени, свързани с вулканични аерозоли с огромна надморска височина, притеглят вниманието на летописците още от антични времена “, пишат създателите на проучването. „ Внимателната оценка на ледени ядра сочи появяването на няколко близко ситуирани вулканични изригвания “, които може да са настъпили в Европа или Азия сред А. Д. 1108 и 1110 година
Това са тези вулканични събития, които откривателите назовават „ забравени ” изригвания, защото по това време са били документирани от историци, а по-късно забравени. Най-вероятно те са пуснали извисяващи се облаци от пепел, които са пътували надалеч по света години наред.
Не единствено, че височинният воал от вулканични аерозоли може да заличи Луната, оставяйки доста звезди забележими, както написа писателят от Питърбъро, само че поредност от огромни изригвания също могат да нарушат световния климат, пишат откривателите, причинявайки или изостряйки студа и влажното време, създали живота толкоз трагичен през 1110 година
Едно такова изригване се е случило в Япония през А. Д. 1108, като може да бъде отговорно за тези събития, декларират специалистите. Като доказателство за тези „ забравени “ изригвания откривателите преглеждат ледени ядра от Гренландия и Антарктида – дълги тръби от античен лед, които могат да разкрият по какъв начин е изглеждал световният климат по това време, както и какви типове частици са плавали в атмосферата.
Екипът е разкрил нарастване на сулфатните аерозоли (компонент на вулканична пепел) в двете ядра сред A. 1108 и A. 1110, което допуска, че стратосферата е поръсена с изпарения от неотдавнашно изригване.
Екипът намира спомагателни доказателства за вулканична интензивност в дървесни пръстени от същия интервал. Пръстените, които трансформират дебелината в отговор на климатичните модели, разкриват, че 1109 година е била извънредно студена, влажна година в Западна Европа – климатична „ особеност “, сравнима с резултатите на няколко други огромни вулканични изригвания от историята, споделят откривателите. Екипът наблюдава и 13 описа за неподходящо време, крах на реколтата и апетит от този интервал, които в допълнение поддържат теорията, че поредност от изригвания са разрушили климата на Европа.
„ Източниците на тези изригвания остават незнайни “, написа екипът, „ само че едно изригване с историческа дата в този интервал е това на планината Асама в Япония. “
Според дневник, написан от японски общественик сред 1062 и 1141 година, изригването на планината Асама в централна Япония стартира в края на август 1108 година и продължава до октомври същата година.
Това изригване, което държавникът дефинира като „ мятане на огън в небето и правене на околните полета негодни за развъждане на годишна продукция “, може да е причина за открития сулфатен „ шип “ в леденото ядро на Гренландия. То е замърсило небето с задоволително аерозоли, които да провокират затъмнението две години по-късно, пишат учените. (Друго незнайно изригване, ситуирано някъде в южното полукълбо и също датиращо от 1108 година, евентуално е асъдействало за сулфатите в леденото ядро на Антарктида, прибавят откривателите.)
Въпреки че това пояснение разчита на доста „ косвени “ доказателства, откривателите настояват, че въпреки всичко това е най-хубавото пояснение за случая с изчезналата луна през 1110 година.
