Защо на Великден ядем козунак?
Според античното поверие, след Своето възкресение Иисус Христос отишъл при апостолите по време на тяхната софра. Мястото в средата било оставено незаето, в средата на масата лежал предопределения за Него самун.
Постепенно се появила традицията на Великден да се оставя самун в храма (на гръцки той се назовава „ артос “). Него го оставяли на специфична маса, както създали апостолите. В продължение на цялата Велика седмица с хляба артос се обикаля по време на всички църковни процесии към храма, а в събота след благословия се раздава на вярващите.
Тъй като фамилията се явява една дребна черква, то последователно се появил обичаят всяко семейство да има собствен артос. Такъв станал козунакът – висок самун в цилиндрична форма от сладко тесто.
Имайки козунак на своята великденска софра, ние имаме упованието, че и в нашия дом участва възкръсналия Христос.
В дните на Великден християните се поздравяват един различен с победоносното възклицание „ Христос Воскресе! “ При това от апостолските времена е признато целуването.
По традиция, вярващите си подаряват едни други червени яйца. Яйцето символизира гроба и възникването на живота в самите му недра; алената багра ознаменува нашето възобновление от кръвта на Иисус Христос.
