Светът е похарчил за отбрана рекордните 2.44 трилиона долара
Според отчет международните военни разноски са достигнали рекордните 2.44 трилиона $ след най-голямото годишно нарастване на държавните разноски за оръжие от повече от десетилетие, написа " Гардиън ".
Увеличението от 6,8 % сред 2022 година и 2023 година е най-рязкото от 2009 година насам, като по този метод разноските доближават най-високата стойност, записана от Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (Sipri) в неговата 60-годишна история.
За първи път анализаторите на тинк-танка записват нарастване на военните разноски във всичките пет географски района: Африка, Европа, Близкия изток, Азия и Океания и Северна и Южна Америка.
Нан Тиан, старши откривател в програмата за военни разноски и произвеждане на оръжие на Sipri, предизвести за покачвания риск от неочакван спор, защото държавните управления се надпреварват да се въоръжават.
Той сподели: " Безпрецедентното повишаване на военните разноски е директен отговор на световното утежняване на мира и сигурността. Държавите отдават приоритет на военната мощ, само че рискуват да се трансфорат в серпантина от деяние към реакция във все по-нестабилния геополитически пейзаж и в областта на сигурността ".
Двете най-големи страни - Съединени американски щати (37%) и Китай (12%) - образуват към половината от международните военни разноски, като са нараснали разноските си надлежно с 2,3% и 6%.
Правителството на Съединени американски щати е похарчило 9,4% повече за " научни проучвания, развойна активност, тестване и оценка ", в сравнение с през 2022 година, защото Вашингтон се стреми да остане в челните редици на софтуерното развиване.
От 2014 година насам, когато Русия за първи път нахлу в Крим и източния украински район Донбас, Съединени американски щати изместват фокуса си от интервенции за битка с бунтовниците и асиметрична война към " създаване на нови оръжейни системи, които биха могли да се употребяват в евентуален спор с съперници с напреднали военни качества ", се показва в отчета на Sipri.
Макар и да отстъпва по военни разноски на Съединени американски щати, Китай вторият по величина в света, е отделил почти 296 милиарда $ през 2023 година, което съставлява нарастване от 6% по отношение на 2022 година През последните 29 години той непрекъснато усилва разноските си за защита, макар че интервалите на максимален напредък са през 90-те години на предишния век и сред 2003 и 2014 година
Според Sipri едноцифреният растеж от предходната година отразява по-скромните стопански резултати на Китай напоследък.
В класацията на Sipri следват Русия, Индия, Саудитска Арабия и Обединеното кралство, което е най-големият консуматор в Централна и Западна Европа с растеж от 7,9% на годишна база.
Военните разноски на Кремъл през 2023 година, след година на пълномащабна война с Украйна, са с 24% по-високи от тези през 2022 година и с 57% повече от тези през 2014 година, когато Русия нахлу в Крим. С разноски в размер на 5,9 % от Брутният вътрешен продукт, което се равнява на 16 % от общите разноски на съветското държавно управление, през 2023 година бяха маркирани най-високите равнища, регистрирани след разпадането на Съветския съюз.
На фона на възходящото напрежение с Китай и Пакистан разноските на Индия се усилиха с 4,2% по отношение на 2022 година и с 44% по отношение на 2014 година, което отразява нарастването на разноските за личен състав и оперативните разноски.
Анализаторите на Sipri означиха, че 75% от финансовите разноски на Индия са за съоръжение, създадено в страната, което е най-високото съответствие до момента, защото Индия напредва към задачата си да стане независима в създаването и производството на оръжия.
Беше посочено, че нарастването на разноските на Саудитска Арабия с 4,3 % до почти 75,8 милиарда $, или 7,1 % от Брутният вътрешен продукт, се дължи на нарасналото търсене на неруски нефт и повишението на цените на петрола след нахлуването на Русия в Украйна.
Разходите в Близкия изток набъбнаха с 9% до почти 200 милиарда $, което го трансформира в района с най-високи военни разноски като дял от Брутният вътрешен продукт в света - 4,2%, следван от Европа (2,8%), Африка (1,9%), Азия и Океания (1,7%) и Северна и Южна Америка (1,2%)./БГНЕС
