Няма перфектни хора, само истински - СОФИ МАРСО
Софи Марсо е въплъщение на грациозност, гений и разсъдък в международното кино. Родена на 17 ноември 1966 година в Париж, тя израства като нормално момиче, само че още в ранна възраст показва извънреден артистичен капацитет. Днес, с повече от четири десетилетия в киноиндустрията, тя остава знак на неостаряващата женска хубост и магнетизъм.
Софи стартира своята кариера като тийнейджърка, когато на 14 години взе участие в паметния френски филм „ Бумът “ (1980). Ролята ѝ на момиче, търсещо себе си в свят на обич и безпорядък, я прави фаворитка на цяла Франция. Успехът е последван от „ Бум 2 “ (1982), за който тя печели премията „ Сезар “ за най-обещаваща актриса.
С времето Марсо се утвърждава като една от най-разпознаваемите актриси на своето потомство. Нейната еластичност като изпълнителка е впечатляваща – от трагични функции в „ Смелото сърце “ (1995), където изиграва принцеса Изабела , до чаровния и мистериозен облик на Електра Кинг в „ Само един свят не стига “ (1999).
Силното ѝ наличие на екрана е съчетано с неповторима сензитивност, която придава на героините ѝ дълбочина и човещина. Във филми като „ Анна Каренина “ (1997) и „ Фанфан Лалето “ (2003), тя потвърждава, че може да се въплъти във всяка роля с лекост и великолепие.
Освен в актьорството, Софи Марсо намира израз на своите артистични благоприятни условия и като режисьор. Нейният дебют зад камерата е през 2002 година с кино лентата „ Разкажи ми за любовта “. Също по този начин е създател на книги, в които разкрива своята философия и взор към живота.
Марсо в никакъв случай не е била просто актриса – тя е културен феномен. Нейното омагьосване, съчетано с разсъдък и храброст да опитва, я вършат ентусиазъм за генерации дами.
Красотата не е във формите, а в душата.
Няма значение какъв брой неточности правиш, значимо е какво научаваш от тях.
Слабостта е мощ, в случай че я приемеш.
Младостта е в сърцето, не в годините.
Свободата е най-голямата форма на благосъстояние.
Изкуството е метод да разберем живота.
Обичам тишината – тя споделя доста повече от думите.
Киното е като огледало – демонстрира ни кои сме.
Няма съвършени хора, единствено същински.
Любовта е единствената мощ, която ни трансформира към положително.
Женствеността е мощ, която в никакъв случай не би трябвало да подценяваме.
Рисковете в живота са като подправките в ядене – без тях всичко е безвкусно.
Да бъдеш уязвим, значи да си жив.
Мечтите ни карат да летим, даже когато сме на земята.
Щастието е избор, не орис.
Последвайте Четилище в Х (Twitter)
Вижте още: Любовта не може да бъде терапия – ИЗАБЕЛ АДЖАНИ
