Окото на Дявола мига над Египет (ВИДЕО)
Според разбори на древноегипетския календар още в тези времена астрономите са знаели с акуратност интервала на фамозната променлива звезда Алгол.
Бета Персей е по-известна като Алгол, е наричана и Окото на Дявола от средновековните арабски астрономи, а също и като Дяволската звезда. Всъщност, безусловно намигащата ярка звезда е изцяло способна да наведе на неземни мисли. Днес е известно, че тя съставлява двойна система, в която солидна звезда се върти към по-малката си компаньонка на доста близко разстояние.
Периодично затъмнявайки се взаимно, те основават периодическото изменение на забележимата бляскавост на Алгол. Алгол е станал учредител на цялостен клас променливи звезди и през днешния ден е изучен относително добре (например знае се, че звездите в системата са не две, а цели три).
Оказва се, че античните египтяни също нелошо са познавали Алгол. Астрономията в това далечно минало е била на огромна респект и изчисленията и наблюденията на древноегипетските жреци могат да се видят и в наше време. За да се оправят по-добре с капризната воля на боговете, те са водили най-прилежни мемоари на всичко, което се случвало на звездния хоризонт. На тази основа те можели да вършат и предсказания за бъдещето, които записвали във формата на календар, където били отбелязвани – тъкмо като в хороскопите по медиите – щастливите и злополучните дни.
В тези предсказания античните египтяни се стараели да бъдат задоволително точни – всеки ден бил разделян на три или повече елементи, всяка от които имала избран рейтинг – от доста сполучлив до извънредно рисков. Пример за подобен документ се явява фамозният Каирски календар – папирусът е достигнал до нас в частичен тип, само че египтолозите са успеели да възстановят подробните рейтинги за дните от цяла година – да вземем за пример 1200 година пр.н.е.
Откъс от Каирския календар (1244-1163 година пр.н.е.). Учени от университета на Хелзинки считат, че 2,85-дневният интервал в Каирския календар подхожда на промените в периодичността на Алгол. Те показват, че Алгол е представяна като Хор и по пози метод е обозначавала божественост и царуване. Текстовете, описващи дейностите на Хор, са в сходство с хода на събитията, видени през очите на наблюдаващ на Алгол. Изследователите настояват, че това е най-старият непокътнат документ за откриването на променлива звезда. В правоъгълника е показано йероглифното изображение на думата „ Horus “. © Lauri Jetsu
Смята се, че тези рейтинги, за разлика от някои модерни астрологични прогнози, не са били измислени. Но въпросът, по какъв начин точно са разчитани те, остава отворен. Той е изучаван и от финландски откриватели под управлението на Яана Тоивари-Вилтала (Jaana Toivari-Viitala), които стигнали до извънредно непредвиден извод.
Те приложили към предсказателните редове цялостен боеприпас принадлежности на статистиката и открили две присъщи периодичности. Първата е 29,6-дневна, тя на практика тъкмо подхожда на лунния цикъл (днес неговата дълготрайност може да се назове по-точно –29,53059 дни).
Втората честота била от 2,85 дни и учените съумели да я обяснят единствено с едно – с съмнението на яркостта на Алгол – звезда, която се вижда прелестно с невъоръжено око. На всеки 2,867 дни Алгол за няколко часа „ угасва “, след което още веднъж набира бляскавост (това подхожда на първичния най-малко – времето, когато по-бледата звезда от системата затъмнява по-ярката).
Периодичните промени в светимостта на двойна система от вида на Алгол минават през второстепенен и примитивен най-малко. Сред забележимото без телескоп звездно небе не съществува нито един различен обект, който да има близки по честота промени. Финландските учени са на мнение, че египетските им прародители са базирали предсказанията на своя календар на етапите на Луната и промените на светимостта на Алгол.
Впрочем интервалите на промените на яркостта на Алгол са били закрепени точно с невъоръжено око, през 1783 г., и напълно разумно може да се допусна, че и античните египтяни са били задоволително деликатни и търпеливи наблюдаващи.
Днес, с откритието на третата звезда в Алгол и несравнимо по-точните измервания, излиза наяве, че тази система не е толкоз елементарна и периодичността на нейните промени надалеч не е неизменима.
Възможно е разликата сред данните на древноегипетските и актуалните астрономи да не е обвързвана с несъвършенството на инструментите, налични в царството на пирамидите, а с действителни промени в далечната звездна система.
